Решение № 782 от 18.11.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Благоевград, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100985 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от **** (*** - Ф. Т.), CNP: *****, ***, с постоянен адрес: *****, представлявана от адв. Т. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с № 1100626510, с адрес на адвокатската кантора и упражняване на дейността:

*****, ****, тел: *** срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****.

Ищцата твърди, че на 11.07.2021г., около 15:25 часа, на ПП Е-79, в района на "Кресненското дефиле", в посока на движение от гр. Симитли към гр. Кресна, лицето *** Т., с управлявания от него лек автомобил марка „****“, с рег. № ***, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в срещуположно движещия се лек автомобил марка "****", с рег. № ****, управляван от **** С.. Заявява, че се е возила на задната седалка на лекия автомобил „****“. Излага, че в резултат на ПТП-то водачът на лекия автомобил" „****" умира, а на пътниците на двата автомобила са били причинени множество телесни повреди. Поддържа, че виновен за ПТП-то бил лицето *** Т., който бил застрахован при румънски застраховател. Сочи, че виновният водач бил признат за виновен с влязла в сила на 25.11.2022г. присъда по н.о.х.д. № 773/2022г. по описа на ОС- Благоевград. Заявява, че в резултат на ПТП-то претърпяла неимуществени вреди в размер на 14 000 лв., изразяващи се в множество травматични увреждания, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота. Излага, че към датата на произшествието, управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован при "CITI INSURENCE" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, с полица № RO/25/C25/HP ***, валидна до 01.01.2022г.

Навежда, че сезирала ответника на 30.01.2023г. за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, като й били заплатени само 1000 лв.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Излага подробни доводи, че със заплатената от него сума в размер на 1000 лв. бил репарирал изцяло претърпените от ищцата неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.

Оспорва заявения от ищцата механизъм на ПТП, както и размера на претендираните неимуществени вреди.

1

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск по чл. 515, ал. 1 вр. чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ – за заплащане на сумата от 14 000 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 11.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.01.2023г. (датата, на която е заведена писмената застрахователна претенция пред ответника НББАЗ) до окончателното погасяване.

В принципен план уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди; 2/ размерът на претърпените неимуществени вреди; 3/ обстоятелството, че неимуществените вреди са причинени от застрахованото при "CITI INSURENCE" лице /*** Т./ по описания в исковата молба начин; 4/ че ПТП-то е виновно причинено от лицето *** Т.; 5/ че моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата и в тримесечен срок от настъпване на застрахователното събитие ищцата е предявила претенция за заплащане на обезщетението пред коренспондент на застрахователя, и 6/ ответникът да не е погасил претендираното от ищцовата страна вземане.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.

Установява се по делото, че на 11.07.2021г., около 15:25 часа, на ПП Е-79, в района на "Кресненското дефиле", в посока на движение от гр. Симитли към гр. Кресна, лицето *** Т., с управлявания от него лек автомобил марка „****“, с рег. № ***, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в срещуположно движещия се лек автомобил марка "****", с рег. № ****, управляван от **** С.. В резултат на това деяние лицето *** Т. е причинил по непредпазливост смъртта на **** С., както и две средни телесни повреди на Дана Филипова С., возеща се на предна пасажерска седалка в лек автомобил марка "****", с рег. № ****.

Това обстоятелство става ясно от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1046-403/11.07.2021г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.2021г., и от представената по делото присъда № 27/09.11.2022г. по н.ох.д. № 773/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, влязла в сила на 25.12.2022 г., която съгласно разпоредбите на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от описаната по-горе присъда, *** Т. е осъществил виновно, при форма на вина непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, във вр. ал. 1, във 342, ал.1, пр. 3 НК, като на 11.07.2021 г. при управление на л.а. „****“, с рег. № *** е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал. 1. т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДВ, поради което и на основание чл.373, ал.2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 58а, ал. 1 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за 4 г. и 6 месеца, което е било редуцирано с 1/ 3 и у е било наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Изпълнението на наложеното окончателно наказание на основание чл.

66, ал. 1 НК е било отложено за срок от пет години.

Става ясно от приетия по делото доказателствен материал, че ищцата *** - Ф. Т. също е пострадала от процесното ПТП. Същата се е била возила на задната седалка на лек 2 автомобил марка „****“, с рег. № ***. Ищцата *** - Ф. Т. е дъщеря на виновния водач *** Т., причинил процесното ПТП.

Обстоятелството, че *** Т. е виновен за настъпилото ПТП се установява и от заключението на комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. Р. С. и доктор **** А.. Става ясно, че основната и главна причина за настъпване на ПТП-то е поведението на поведението на водача на л.а.“ ****“, с рег. № ***, а именно *** Т., тъй като последният е навлязъл в насрещната лента и е ударил срещуположно движещия се лек автомобил марка "****", с рег. № ****.

Установява се, че пострадалата ищца след ПТП- то е била транспортирана с транспорт на ЦСМП Благоевград до Спешно приемно отделение на МБАЛ- Благоевград АД с оплаквания от главоболие, гадене, позиви за повръщане, световъртеж и липса на спомен, болка в лявата слабинна гънка. След първоначално проведени прегледи и изследвания е било установено, че се касае за мозъчно сътресение, като обективно са били установени и видими травматични увреждания - оток и охлузвания в изпъкналите части на дясната орбита и лявата буза, кръвонасядане на V пръст на лявата ръка, кръвонасядания на двете подбедрици.

Проведено е било тридневно болнично консервативно лечение с венозно вливане на разтвори, антиеметични и обезболяващи меди****ти, ноотропил. След приключване на болничното лечение са дадени указания към общопрактикуващ лекар за продължаване на лечението в домашни условия. Става ясно, че полученото от ищцата мозъчно сътресение й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лица са категорични, че липсват сигурни данни ищцата да е била с пълна загуба на съзнание.

Установените множество кръвонасядания и оток на лицето, V пръст на лявата ръка, двете подбедрици са й причинили болка и страдание. Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с посоченото ПТП от 11.07.2021г. Установява се, че при нормален оздравителен процес и спазване на необходимия охранителен режим мозъчното сътресение и последствията от него преминава за от един до три месеца. Установените мекотъканни увреждания - кръвонасядания, натъртвания и контузии - причиняват болка в първоначалните няколко дни преминават напълно за около 2-3 седмици без последствие за здравето за в бъдеще. Вещите лица са категорични, че при процесното ПТП ищцата е била носила предпазен колан. В тази връзка при изслушването им, проведено в откритото съдебно заседание на 19.10.2023г., същите поясниха изводите си, като изрично посочиха, че уврежданията са в областта на крайниците и лицето, т.е. в части, които не се фиксират от колан, и там отклонението е по-голямо. Експертите изрично подчертаха, че при такъв удар, със значителна сила и механизъм на ПТП, с челен ексцентричен удар и последващо завъртане на автомобила, на пътници с непоставен предпазен колан се получават и причиняват увреждания с много по-голяма, значителна тежест, отколкото са констатирани при пострадалата. Травмите при нея са били сравнително повърхностни и има мозъчно сътресение, което е било без загуба на съзнание. По-малък травматизъм от това, при такъв механизъм на ПТП, не би могъл да се получи. Освен това от обясненията, които е дала пострадала - че е имала болка в лявата слабинна гънка, отговарят на именно на въздействието на хоризонталната част на поставен триборден колан.

Съдът кредитира заключението на вещите лице като компетентно и обосновано, като същото кореспондира и с останалите приети по делото доказателства.

Безспорно е по делото, че моторното превозно средство (л.а.“ ****“, с рег. № ***) на виновния водач обичайно се намира на държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, а именно в Румъния.

Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е член на Съвета на бюрата в ЕС.

На 30.01.2023г. пострадалата ищца е депозирала заявление пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 35 000 евро. След разглеждане на заявлението ответникът определил застрахователно обезщетение за отстраняване на неимуществените 3 вреди в размер на 1000 лв. Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът е заплатил на пострадалата ищца сумата в размер на 1000 лв., като обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП.

Основните спорни въпроси по делото са относно това дали има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и какъв е размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата.

Неоснователно се явява възражението на ответника за съпричиняване на ищцата. В тази връзка по делото няма данни, от които да се направи извод, че ищцата да е допуснала нарушения на ЗДвП, които да са в причинна връзка с процесното увреждане. От коментираното вече заключение на вещите лица по приетата комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза става ясно, че ищцата е била с поставен предпазен колан, когато е настъпило ПТП-то. Следователно недоказано се явява възражението на ответната страна, че ищцата не е била носила обезопасителен колан. При положение, че ответникът не установява съпричиняване, съдът приема, че такова не е настъпило.

При определянето на размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди трябва да се съобрази принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай.