Определение № 4850 от 06.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4850 гр. Варна, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20243100502197 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ВРС 82538/15.10.2024 г., подадена от С. В. В., чрез проц. представител против Определение № 11296/08.10.2024 г. по гр.д. № 20243110109044, с което е отказано ищцата да бъде освободена от заплащане в производството на държавна такса и разноски.

Според жалбоподателя даденото от ВРС разрешение е неправилно, въпреки коректната оценка на релевантните факти във връзка с отправеното искане. Твърди, че след като единственият доход на ищцата, който е от трудово правоотношение, е в месечен размер 933 лева /МРЗ/, същата не притежава недвижимо или движимо имущество на значителна стойност, то макар държавната такса от 100 лева да не е висока, трябва да се отчетат задълженията на ищцата по сключени над 10 на брой договори за потребителски кредити, в общ размер от над 30 000 лева. Настоява, че ВРС е сезиран със самостоятелни искове за прогласяване недействителността на голяма част от тези договори, а в образуваните искови производства /цитирани по номер в частната жалба/, съдиите са освободили ищцата по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК. Не на последно място акцентира, че размерът на линията на бедност, който е ползван от ВРС като съпоставка при преценка предпоставките за освобождаване от държавна такса, не може да се ползва дори и като индиция за имуществено състояние на лице, чийто доход надхвърля незначително тази линия, която преди всичко е със статистическа цел и е релевантна за развитието на макроикономическата политика на страната.

Частната жалба е допустима, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, но по същество е неоснователна.

В производството пред ВРС са заявени искове от потребител против кредитна институция като с оглед цената на исковете дължимата държавна такса е в размер на 50 лева. Това е така, защото са предявени искове за защита на едно благо, т.е. на един интерес и държавната такса се определя по правилата на чл. 72 ал.1 от ГПК. Цената на главния иск за недействителност 1 на целия договор за потребителски кредит е водеща, същата е в размер на 1145.52 лева, респективно дължи се минималната по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Като се има предвид, че са доказани доходи в месечен размер от 933 лева, като се съобрази, че ищцата не издържа други освен себе си, то съдът счита, че същата ще има възможност да заплати дължимата държавна такса.

Твърдението в частната жалба, че по други седем дела, заведени в РС Варна ищцата е освободена по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК само е в подкрепа на настоящия извод, че държавна такса за едно производство, при това в минималния по Тарифата размер, не би се явила непосилна за ищцата.

Обстоятелството, че тя има задължения към кредитни институции без да се сочи в попълнената декларация по чл. 83 ал.2 от ГПК какъв е общият месечен размер на вноските, които ефективно плаща, няма как да бъде съобразен.

Неоснователно се явява и изявлението за освобождаване от заплащане на разноски при условие, че към момента не е възникнало основание за плащане, дали такова ще възникне е непредвидимо, включително защото отправеното в ИМ доказателствено искане за допускане на ССЕ е под условие.

Няма пречка, при определяне на конкретен размер на разноските в тежест на ищцата, същата да сезира исковия съд повторно по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК.

Доколкото държавната такса за настоящото производство е предварително внесена от ищцата с депозиране на частната жалба, не се налага служебното й събиране по реда на чл. 77 от ГПК.

Определението на ВРС не страда от визираните в жалбата пороци, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11296/08.10.2024 г. по гр.д. № 20243110109044, по описа на РС Варна.

ВРЪЩА за продължаване на съдопроизводствените действия и предоставяне на нов срок за заплащане на държавната такса.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2