Решение № 4774 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4774 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Петя Попова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20211100514118 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20159543 от 19.07.2021 г., по гр.д. № 31362/2020 г. по описа на СРС, 55-ти състав, са отхвърлени предявените искове от „С.“ ЕАД срещу „П.“ ЕООД за установяване съществуване на вземане за сумата 4449.20 лева - възнаграждение за приемане на земни маси по договор от 01.07.2016 г., за което са издадени фактури № 19835/19.12.2016 г. и № 19890/31.12.2016 г., ведно със законната лихва от 13.03.2020 г. до окончателното плащане; както и за установяване съществуване на вземане за сумата 1056.29 лева - лихва за забава върху главницата от 3466.40 лева по фактура № 19835/19.12.2016г. за периода 10.03.2017г. - 10.03.2020г., както и за сумата 299.48 лева - лихва за забава върху главницата от 982.80 лева по фактура № 19890/31.12.2016г. за периода 10.03.2017г. - 10.03.2020 г..

С Решението с оглед изхода на делото районният съд е разпределил отговорността за разноски, като е възложил същите в тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу Решението в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищеца по исковете чрез процесуален представител адв. Д.. Навеждат се възражения за нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от районния съд при изготвяне на доклада по делото. Излагат се възражения за необоснованост на решението и за допуснати нарушения на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд, че от ищеца по делото не е водена отчетност на депо на „Враждебна“, който да установи предаването на земните маси.

Твърди се, че в тази насока са представени доказателства, установяващи водената отчетност.

Изразява се становище, че страните са бил обвързани от договор за поръчка, който по същността си носи белезите на договор за изработка. Твърди, че договорът за поръчка е неформален, поради което не съществува пречка условията му да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение с конклудентните действия от 1 поръчващия. С тези аргументи се оспорват изводите на районния съд, свързани с надвишаване на количествата отпадъци по договора. На следващо място въззивникът се позовава на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, въз основа на което се установява наличието на търговска сделка. Твърди, че процесните 2 броя фактури съдържат всички основни елементи от договора за търговска сделка, същите са редовно осчетоводени от ищеца, поради което се твърди, че същата може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по исковете чрез процесуален представител адв. М.. Оспорва изложените във въззивната жалба възражения и доводи. Твърди, че жалбоподателят не е успял да докаже исковата си претенция, поради което правилно районният съд е отхвърлил исковете. Моли решението да бъде потвърдено.

Въззивникът ищец чрез процесуалния си представител в предоставения му срок е депозирал писмена защита, в която преповтаря доводите, изложени във въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като съображенията за това са следните:

Не е спорно между страните, че същите са сключили договор от 01.07.2016 г., по силата на който „П.“ ЕООД възлага на „С.“ ЕООД приемане на отпадъци - земни маси за третиране съобразно Закона за управление на отпадъците, Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на СО и Наредба № 6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. По силата на така сключения договор въззивникът

„С.“ ЕООД се съгласява да приеме срещу възнаграждение от „П.“ ЕООД строителни отпадъци - земни маси до 380 куб.м., извозени от площадка „Садината“ във връзка с осъществявани дейности по отводняване и възстановяване на отводнителен канал на пътя. Уговорено било, че отпадъците ще се депонират на депо „Враждебна“, както и че не следва да се надхвърлят лимита от 380 куб.м., а достигането му води до предсрочно прекратяване на договора.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за услуга.

Съгласно константната съдебна практика договорът за услуга е разновидност на договора за изработка и като такъв спрямо него са приложими разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД /в този смисъл реш. № 76 от 26.05.2013 г. по т. д. № 918/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС /.

Договорът за услуга представлява неформален, консенсуален и възмезден договор, който се счита за сключен с постигане на съгласие между възложителя и изпълнителя относно съществените елементи от договора – естеството на услугата и възнаграждение за изпълнението

.Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента:

1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа формални изисквания за начина на 2 приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства - писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза.

В процесния случай въззивникът ищец в качеството си на изпълнител по договора претендира, че е приел количество земни маси над уговорения в писмения договор обем, а именно 6356 куб.м, поради и което претендира заплащане от страна на въззиваемия ответник за приемане на посоченото количество земни маси. За основателността на така предявената искова претенция ищецът следва да проведе пълно и главо доказване, че той е изпълнил своето задължение за прием на строителни отпадъци над уговорения между страните обем. За установяването на това обстоятелство са допустими всички доказателствени средства, като неоснователно се поддържа от страна на въззивника ищец, че районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест и не му е указал, че доказването на приемането на земни маси е в негова тежест. Видно от изготвения и приет като окончателен доклад по делото районният съд правило разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че в негова тежест да докаже изпълнение на поетите от него задължения по сключени с ответника договор. Не отговаря на съдържанието на доклада и възражението на въззивника, че районният съд по никакъв начин не е обективирал като спорно обстоятелство приемането на строителните отпадъци. Напротив, основното задължение на въззивника ищец по така сключения договор е именно приемане на строителни отпадъци, като в доклада е отразено, че ответникът оспорва ищецът да е извършвал описаната от него услуга.

Неоснователно се твърди от въззивника ищец и че в предмета на спора не е въведен начина на водената отчетност на депо „Враждебна“, поради което незаконосъобразно районният съд е приел, че от ищеца не е водена отчетност на депо „Враждебна“ по начин, който да установи предаването. Районният съд е направил анализ на разпоредбите на Закона за управлението на отпадъците и съответните Наредби във връзка със задълженията на лицата, лицензирани да приемат, съхраняват, третират и обработват отпадъци. Приел е, че ищецът не е водил отчетност на приетите отпадъци на депо „Враждебна“ по начин, който да установи предаването им, но изрично е посочил, е въпросът както относно надвишаване на количествата отпадъци по договора, така и относно водената отчетност подлежат на административен контрол, като неточната отчетност или липсата на такава не води непременно до извод за неоснователност на вземането на ищца към ответника. Изводите на контролираната инстанция за недоказаност на предявените искове не се базират на липса на водена отчетност съобразно изискванията на ЗУО. Тези изводи са направени при анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който районният е приел, че не се доказва изпълнение на задължението от страна на ищеца по договора между страните.

Неоснователни са възраженията на въззивика, че исковите претенции се доказват от приетите по делото фактури, които са редовно осчетоводени от ищцовото дружество.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д. № 137/2012 г., Т.К., II ТО на ВКС, решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, макар и да не е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора. Съществуването на валидно облигационно отношение между страните обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като то ще възникне при изпълнение на договора от изпълнителя – в конкретния случай с приемането на строителните отпадъци. От друга страна, само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено 3 признание на задължението и доказват неговото съществуване.

В процесния случай издадените от възивника ищец фактури № 19835/19.12.2016г., с която на въззиваемия са фактурирани 4952.00 куб.м. надвозени земни маси за периода 28.11.2016г. - 17.12.2016г., остойностени на 3466.40 лева, и фактура с № № 19890/31.12.2016г., с която на ответника са фактурирани 1404.00 куб.м. приети в депото на ищеца земни маси за периода 18.12.2016г. - 31.12.2016г. на стойност 982.80 лева, не са били осчетоводени от ответното дружество. По делото без оспорване от страните е приета съдебносчетводна експертиза, от която се установява, че при ответника процесните фактури не са осчетоводени, не са включени в Дневник покупки за ДДС и в Справката декларация по ДДС на ответното дружество. Следователно не може да се приеме по делото, че е налице извънсъдебно признание в съответствие с константата съдебна практика на ВКС относно претендираното от ищеца вземане спрямо ответника. Същевременно въззиваемият ответник с отговора на исковата молба е оспорил издадените от ищеца фактури, по които се претендира наличие на вземането, както и оспорил въззиваемият да е възлагал на въззивника приемането на строителни отпадъци в претендираните обеми. Приетите по делото фактури представляват по своето естество частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорването им решаващият съд е длъжен да прецени доказателствено им значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be24836c-57b3-44d3-9eb6-93814eabe65b