Решение № 5982 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5982 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100501795 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 30.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 4684/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, Ф. Р. Г. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД /ЕИК 831830482/ на основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./ сумата 174.52 лв., представляваща регресно вземане за платено по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение на ОПУ- Пазарджик за вреди по предпазен метален парапет на мост, настъпили вследствие от ПТП, настъпило на 18.11.2013 г. в с. Исперихово, ул.„38- ма“, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника при управление на МПС „Сеат Инка“ с peг.№ ****, с включени 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 22.01.2018 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 150 лв.- разноски по делото.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Ф. Р. Г. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 500 лв.- възнаграждение на вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. Р. Г. /ответник по делото/- чрез назначен особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗД „Бул Инс” АД регресен иск по чл.274, ал.2 КЗ /отм./ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

На доказване в случая подлежат три групи материални предпоставки /юридически факти/: 1. наличие на действително застрахователно право-отношение по застраховка "гражданска отговорност" между ищеца и делинквента към момента на настъпване на ПТП; 2. причиняване на вреди от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение, вследствие на което за увреденото лице е възникнало право на вземане срещу него- чл.45, ал.1 ЗЗД; 3. извършено застрахователно плащане от застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" в полза на пострадалото лице; и 4. управление на МПС от делинквента при причиняване на деликта без свидетелство за управление на МПС.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.274, ал.2 КЗ /отм./ материалноправни предпоставки за уважаване на иска.

Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.11.2013 г. на ул.“38“ в с. Исперихово, ответникът Ф. Г., управляващ лек автомобил “Сеат Инка“ с рег.№ ****, поради несъобразена скорост на ляв завой загубил управление над автомобила и се ударил в дясно по посока на движението в предпазен метален парапет на мост, собственост на АПИ- ОПУ Пазарджик, в следствие на което били увредени 20 метра от защитното съоръжение. Въз основа на предявена от застрахованото лице претенция за плащането на застрахователно обезщетение при ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, застраховал гражданската отговорност на водача на посочения автомобил, била образувана щета № 13963232000093, по която била извършена оценка на щетите и на 14.01.2015 г. било изплатено застрахователно обезщетение от 159.52 лв.

Според представения като доказателство по делото протокол за ПТП от 18.11.2013 г., съставен от служител на РУП- Пещера, при посещение на място непосредствено след инцидента била снета самоличността на водача Ф. Р. Г., за когото е посочено, че не притежава свидетелство за управление на МПС. Материалната доказателствена сила на протокола- съобразно чл.179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на инцидента18.11.2013 г., т.е. актосъставителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията. Според направеното в долния десен ъгъл на бланковия протокол отбелязване мястото на произшествието е било посетено от 2 актосъставителя, който е направил констатация за липсата на свидетелство за управление на МПС у водача Ф. Г.. Относно описаните в протокола фактически действия по снемане на самоличността на водача на участвалия в ПТП автомобил, наличието, респ. липсата на свидетелство за управление на МПС и на полица за застраховка „гражданска отговорност“, извършени от полицейския служител /актосъставител/, протоколът представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Направеното от страна на ответника оспорване на документа е недоказано, като съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- почеркова експертиза, прието като неоспорено от страните, положеният върху него подпис принадлежи на актосъставителя Й. Т..

След като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа обстановка. Не се твърди, обаче, нито се доказва с релевантни доказателства, същият да е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС към датата на настъпване на процесното произшествие.

Доказана се явява- въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение на авто- техническата експертиза, и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди.

Събрани са по делото и доказателства за размера на вредата и за извършеното от застрахователя- ищец застрахователно плащане.

При това положение предявеният от застраховалия „гражданската отговорност“ на водача Ф. Г. регресен иск по чл.274, ал.2 КЗ /отм./ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 76.69 евро, равни на 150 лв.- разноски за въззивното производство /за възнаграждение на особен представител/. Други разноски на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени, тъй като не са представени доказателства такива да са сторени от нея за въззивното производство.

Липсват договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на претендираните от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и такива не следва да му бъдат присъдени. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата 12.78 евро, равни на 25 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.11.2024 г., постановено по гр. дело № 4684/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав.

ОСЪЖДА Ф. Р. Г. /ЕГН **********/ да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София /ЕИК 831830482/ сумата 76.69 евро /седемдесет и шест евро и 69 евроцента, равни на 150 лв./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

3

ОСЪЖДА Ф. Р. Г. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 12.78 евро /дванадесет евро и 78 евроцента, равни на 25 лв./държавна такса за въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4