Решение № 1137 от 26.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20231100509266 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8600/23.05.2023 г. на СРС, 29 с - в, по гр. д. № 44366/2022 г. на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, ЕТ „К.К." ЕИК 831822902, представлявано от К.Х.К., е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК 000694286 (вместо ЗЕАД, при допусната техническа грешка в правно организационната форма), сумата 13 193, 62 лв., представляваща остатък от платено застрахователно обезщетение по щета № 110219191900089 за липса на превозван от ЕТ „К.К.“ ЕИК 831822902 товар, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 16.08.2022 г., до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 2 473, 80 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 15.08.2022 г. и разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника ЕТ „К.К.“, представлявано от К.К., чрез представителя му. В жалбата се твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано. Съдът не е съобразил представените пред него доказателства в цялост и неоснователно е приел, че са налице условия за ангажиране отговорността на превозвача по чл. 1, пар. 17 от Конвенция СМR, както и че липсват обстоятелства за освобождаване превозвача от отговорност по смисъла на чл. 17, пар. 2 и 4 от Конвенцията. Съдът е посочил, че ответникът не е взел мерки, които да попречат на трети лица да извършат посегателства върху товара, но не е обсъдил какви следва да са тези мерки. При подаване на заявката от възложителя не са посочени конкретни безопасни места, на които е следвало да паркира товарния автомобил, не е договаряно камионът да бъде спиран и паркиран по пътя от Италия до България само в охраняеми 1 паркинги с жива охрана. Поддържа, че превозвачът не следва да отговаря за неизпълнение на задължения, които не са му вменени от възложителя. Сочи, че в Италия водачите спират на неохраняеми паркинги, поради липса на обективна възможност за спиране на паркинги с охрана. Не е съобразено също, че след констатиране на кражбата, водачът е сигнализирал веднага на карабинерите.

Поддържа, че ищецът не е ангажирал убедителни доказателства за липса на стока, за която превозвачът отговаря. Установява се, че шофьорът е положил дължимата грижа за опазване на товара, като е паркирал на оживени и осветени места, с видеонаблюдение, останал е в кабината пред нощта и не е оставил камиона без надзор.

Счита, че кражбата на част от стоките през нощта следва да се квалифицира като случайно събитие, понеже не са налице действия на водача, спомогнали за настъпването му и превозвачът следва да се освободи от отговорност за липсите.

Поддържа, че превозвачът е извършил качествено и в срок превоза, не е могъл да предвиди или предотврати кражбата и на основание чл. 17, пар. 2 от СМR Конвенцията, не носи отговорност за липси на товар. Поддържа, че не е обвързан от констатациите в предходно производство, водено за част от невъзстановеното вземане на ищеца, доколкото по него решението е било неприсъствено. Счита, че това решение не може да обоснове основателност на претенцията за останалата част от вземането.

Оспорва се размера на присъденото обезщетение, който не е съобразено с изискванията на чл. 23, пар. 1 и 2 от Конвенцията и е недоказан. Сочи, че обезщетението се изчислява според стойността на стоката към момента приемането за превоз, която не е равна на фактурираната стойност на стоката, на която ищецът основава иска. Оспорва присъждането на лихва за забава до момента на предявяване на исковата молба. Сочи, че не са ангажирани доказателства за получена писмена рекламация на 10.102.2020 г., съгласно чл. 27, ар. 1 от СМR, а поради неоснователност на главният иск, такъв е и този за лихва за забава. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят исковете. Претендира разноски, съгласно списък.

Въззиваемата страна - ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.

Поддържа, че решението на СРС е обосновано и законосъобразно постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства, а СРС не е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му.

Излага доводи, че правилно съдът е направил извод, че в производството не са установени обстоятелства, които да освобождават превозвача от отговорност съгласно Конвенцията СМR. Счита, че са събрани доказателства, включително чрез свидетелски показания, че паркингът е бил без охрана, а водачът не се е уверил дали камерите работят и дали камионът е бил в периметър на обхвата им. Сочи, че дори след констатиране на кражбата, ответната страна не е проявила грижа на добър търговец. Оспорват се доводите, че в заявката до ответника не били посочени местата за паркиране на камиона. Поддържа доводи, че превозвачът е търговец, които се занимава по занятие с извършване на превози на стоки и товари и при липса на други изисквания е длъжен вземе необходимите мерки за обезопасяване на товара при превод, полагайки грижата на добрия търговец. Правилно съдът е приел, че превозвачът не е положил дължимата грижа, което води до ангажиране на отговорността му за липсите при превоза. Размерите на претенциите са установено от приетото пред СРС заключение на СОЕ, което не е било оспорено от ответника. Счита решението за обосновано и законосъобразно и моли да се потвърди. Претендира разноски съгласно списък. Не възразява за прекомерност на разноските за адвокат на ответника.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената част и по релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (арг. от т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението се оспорва изцяло от ответника и настоящият състав го намира за валидно и допустимо постановено. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ във връзка с чл. 373, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 17 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз (CMR) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

СРС е обсъдил събраните пред него доказателства и е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Съдът ще обсъди само относимите към възраженията на страните във въззивното производство доказателства.

Пред СРС, в съдебно заседание на 07.12.2022 г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е сключена валидна имуществена застраховка по абонаментен договор № 545 с неучастващо по делото лице „Еър Вортекс“ ООД, ЕИК 121584328, за застраховката на товари компютри и електроника, чупливи стоки /вкл. ел.крушки/, хранителни, химически, фармацевтични продукти, парфюмерия и козметика, машини, резервни части, инструменти, кожени изделия, текстилни изделия /облекла/, пластмаса, куриерски пратки, живи раци, лични вещи и други, транспортирани с авио, автомобилен, морски и комбиниран транспорт, с дестинация Балкани, Европа, Азия, Америка и Австралия, която е валидна към датата на настъпилия риск, както и че ищецът е заплатил обезщетение за липса на товар по процесния превоз в размер на 20 570, 42 лв. на увреденото лице.

Не е било спорно и от застрахователен сертификат № 110118545145/14.05.2019 г. се установява, че ищцовото дружество приема да застрахова, по нареждане на „Нутри Център“ ООД, товар, състоящ се от 3 бр. палета хранителни добавки и козметика с 649, 80 кг. бруто тегло, който ще се превозва с камион p e г. № СА****НВ/СВ****ЕА от гр. Ваилате, Италия до гр. София, България съгласно условия на абонаментен застрахователен договор за застраховане на товари по време на превоз № 110118545 и клаузи „Пълно покритие /А/" - 1.1.87, вкл. "от склад до склад“.

Ответникът не е оспорвал, че на 09.05.2019 г. като превозвач, по възлагане от спедиторска фирма „Еър Вортекс" ООД, е извършил превоз от гр. Ваилате, Италия до гр. София, България на следния товар: 1 пале 120/80/180, 1 пале 120/80/147, 1 пале 120/80/64 или общо 3 палета с тегло 650 кг. с козметични продукти - нестифистируеми.

Съгласно данните от представената CMR товарителница, превозът е извършен с товарен автомобил с ремарке peг. № СА****НВ/СВ****ЕА, като са натоварени три броя палета с общо тегло 649, 80 кг. Не е спорен по делото и фактът, че на 15.05.2019 г., по време на извършване на превоза, в Р. Италия, община Порцуоло Мартезана, на улица „Пио XII“, от ремаркето е била извършена кражба на две палета с козметика и част от козметичните продукти на друга платформа.

3

За кражбата е подаден сигнал до полицейските органи в Италия, като е представен протокол за сигнал. Представен е авариен протокол № 1218, издаден на основание с искане от 20.05.2019 г. Видно от удостовереното в протокола, на 20.05.2019 г. пред закрит склад на спедиторска фирма „Еър Вортекс" ООД от камион с peг. № СА **** НВ/ СВ **** ЕА е разтоварен един палет, съдържащ 24 бр. кашони с козметика, вместо обявените превозните документи 3 бр. палета, съдържащи 70 бр. кашони. Палетът бил претеглен в склада на спедиторската фирма на кантар, заверен за годината, при което се установило, че е с бруто тегло - 282, 500 кг. Посочено е, че при огледа на превозното средство са установени разрези от дясната страна /посока на движението/ по брезента на четири места - три в предната част на ремаркето и един в задната, залепени с тиксо от водача на превозното средство.

В приетата пред СРС СМR товарителница изрично е отбелязано на 20.05.2019 г., че при получаване на стоката, съставлаваща един палет, съдържащ 24 бр. кашона, е констатирано отваряне на един кашон и видими липси.

Ответникът не е оспорвал също така и от писмените доказателства се установява, че по образуваната застрахователна преписка - щета пред ищеца, по уведомление на „Еър Вортекс“ ООД, е образувана щета с № 110219191900089. По тази щета, с преводно нареждане от 13.09.2019 г., ищецът ЗАД "Бустрад Виена Иншурънс Груп" е заплатил на увредения сумата от 20 270, 42 лв., явяваща се левовата равностойност на 10 364, 10 евро.

Установява се, че с писмо с обратна разписка, до ответника е изпратена регресна покана, изх. № 04951/31.08.2020 г., получена на 09.09.2020 г., с която ищецът е поканил превозвача да възстанови изплатената сума в размер на 20 270, 42 лв. в 10 дневен срок от получаването.

Пред СРС е прието и заключение на СОЕ, което не е оспорено от страните и въззивната инстанция също кредитира. От него се установява, че общата стойност на застрахователното обезщетение е в размер на 20 570. 42 лева, в т. ч. липси на стоки 2 100 броя на стойност 10 364, 10 евро с равностойност на 20 270, 42 лв. и аварийни такси - 300 лв. Вещото лице заключава, че е налице съответствие между установените липси при превоза и щетите, нанесени на застрахованото лице „Нутри Център" ООД и възстановени от ищеца.

Пред СРС не е било спорно, че с решение от 01.03.2022 г. по гр. д. №62569/2020 г. на СРС, 45 с - в, постановено по реда на чл. 239 ГПК и влязло в сила на 01.03.2022 г., ответникът - превозвач ЕТ „К.К.", ЕИК 831822902 е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК 000694286, сума в размер на 7 376, 80 лв., като част от застрахователното обезщетение в общ размер на 20 570, 42 лв., касаещо същата щета, както и лихва забава в размер на 135, 42 лв. за периода от 10.10.2020 г. до 14.12.2020 г.