Решение № 370 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Теодора И.а при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100511426 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г.П.-М“АД срещу решене №

20130545/02.06.2021г. постановено по гр.д. № 45928/2020г. по описа на Софийския районен съд, 113 състав, с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумата от 941,04 лв. – представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект – студио архив №3, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село, бул. **** ІІІ **** за периода 01.02.2016г. – 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 941,04 лв., считано от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 74483/2018г. по описа на СРС, 78 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал изслушването на СТЕ и ССчЕ да бъдат изготвени въз основа на документи, които не са представени по делото, а при обсъждане на доказателствата е кредитирал същите. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените от ответника възражения, които разколебават извода за основателност на предявената претенция и отговорността на ответника за заплащане на обезщетение в размер на цена на потребена топлинна енергия за процесния период. По изложените съображения, въззивникът моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен. Претендират разноски.

1

Въззиваемата страна ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва доводите във въззивната жалба. Посочва, че пъровинстанционното решение е постановено при съобразяване на събраните по делото доказателства, правилно приложение на материалния закон. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1.обогатяване , което може да се прояви по 2 начина:позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това , че не то а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна 4. липса на основание за обогатяването и 5.субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

Разпоредбата на чл. 149 т. 3 от ЗЕ, действала през процесния период, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

В случая ответникът би имал качеството на небитов клиент на топлинна енергия 2 по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ , поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно нуждите, които задоволява имотът (офисно помещение студио архив № 3 отдадено под наем на ответника, като договора за наем е вписан по съответния ред) на ответника, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1 т. 42 и т. 43 така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в практиката.

В случая ответникът е търговец, който при осъществяване на своята дейност, а не за задоволяване на битови нужди, е наемател в топлоснабдения имот, видно от представените вписан в Агенцията по вписванията договор за наем, анекс – нотариално заверен, както и заявление изрично подадено от ответника за откриване на партида на негово име./като за предходен период е съществувал договор между страните, чийто срок е изтекъл – вж. договор № 9798/Ш8136 с период на действие 01.12.2011г – 01.12.2014г., касаещ процесния топлоснаден имот, както и подадено заявление за откриване на партидата относно процесния имот на името на ответника със съгласието на собственика.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени битови нужди, а и имотът не е предназначен за задоволяване на такива, което сочи на небитово ползване на топлинна енергия.

В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

3

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявял- получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че ответникът е ползвал имота въз основа на договор за наем с продължен срок и въз основа на който в предходен период партидата на имота изрично се е водела на името на ответника със съгласие на собственика, се установява от анекс към договор за наем, видно от който срокът на действие на същия е продължен до 27.11.2016г., като няма доказателства, че след този период друго лице е ползвало имота, нито партидата на процесния имот да е променена на името на друго лице.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.

Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който той е собственик.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Измерването в случая на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Т. ООД, с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Т. ООД е осъществявало услугата дялово разпределение в етажната собственост, където се намира за топлоснабдения имот за процесния период.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по СТЕ.

Неоснователно е наведеното в възражение за неправилна преценка на заключението на СТЕ, респ. на събраните по производството доказателства за доставената в процесния имот топлинна енергия. От заключението по СТЕ, което съдът цени като компетентно и обективно, се установява от извършения от вещото лице анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, включително и енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в имота на ответника, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция в сградата – етажна собственост, където се намира ползвания въз основа на вписан договор за наем от ответника имот, се извършва по топломера, преминал задължителните метрологични проверки, като отчетената по него 4 енергия след приспадане на технологичните разходи се сумира и се разпределя между клиентите в сградата. Отчитането на доставяната топлоенергия за отопление на имот – въз основа на отчета на индивидуален топломер, като отчетената енергия умножена с цената на топлоносителя за съответния период е цената на потребената реално топлинна енергия.

Потреблението на БГВ вещото лице посочва, че се изчислява въз основа на отчетените показания на един узаконен водомер. Сумите за сградна инсталация –определена пропорционално на отопляемия обем на процесния имот /към настоящият момент има влезнало в сила решение по адм.д. №13721/2017г. на ВАС - с решение № 8294/26.06.2020г. адм.д № 14350/2019г. на 5- членен състав на ВАС, с което е отменено първоинстанционното решение, с което клаузи от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, представляващи приложение към чл.61 ал.1 са обявени за незаконосъобразни. Предвид горното, същите не се прилагат от момента на влизане в сила на решението т.е. от 26.06.2020г., а с ДВ бр.25/20.03.2020г. е обнародвана нова Наредба № Е-РД/12.03.2020г. за топлоснабдяването и към която е приета нова Методика за разпределение на топлинна енергия т.е. в процесния период, действаща е старата Методика /предмет на атакуване пред ВАС/, а след 23.03.2020г. – горецитираната към Наредбата за топлоснабдяване от 2020г. Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195 ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици – така ТР/2016г. на ОС на ВАС/, Вещото лице по СТЕ по описания по – горе начин е направило самостоятелни изчисления на доставяната енергия и съответно цената за същата, поради което е несъстоятелно възражението, че отразява данни на ищеца. Предвид горното съдът приема за установено, че в процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност 1067,05 лв.