Решение № 4884 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100514344 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20166246 от 02.08.2021г., постановено по гр.дело №40221/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав, е осъден "СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ" ЕООД, с ЕИК 130917415, да заплати на "ГИМЕКСПОРТ" АД, с ЕИК 121300496, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 17085.30 лв., представляваща възнаграждение по договор за осигуряване на квалифициран служител за осигуряване на общо техническо ръководство на строителни дейности на обект "Депо за съхранение на отпадъци Косово" за месеците 09.2018г., 10.2018г., 11.2018г. и за 12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 1006.60 лв., представляваща неустойка за периода от 07.10.2018г. до 12.06.2019г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 1006.74 лв. като неоснователен, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 923.41 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника

- "СТРОИТЕЛНОПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ" ЕООД, с ЕИК 130917415, представлявано от управителя Г.И.Г., с която се обжалва решението на СРС в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност обжалвания съдебен акт, като постановен в пълно противоречие 1 на събраните по делото доказателства, при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът при постановяване на оспорения съдебен акт е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че е обосновал своите изводи въз основа на едностранно съставени от ищеца документи, които са били надлежно оспорени от ответника в хода на съдебното производство, както и не са анализирани релевираните в писмения отговор доводи и възражения. Поддържа се, че приложените по делото процесни фактури не са били предявявани на ответника, н е са подписани от законния представител от ответното дружество, както и не са ангажирани доказателства не са били осчетоводени в дневниците за покупки по ЗДДС, което налага извода, че ответникът се е противопоставил на претендираните с тези фактури суми, респективно липсват други доказателства, че ответникът като възложител е приел извършената работа, за която са издадени процесните фактури, поради което не дължи плащане на вземанията по тези фактури. В тази връзка се поддържа, че от анализа на събраните по делото доказателства не би могло да се установи по несъмнен начин, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми по процесните фактури. На самостоятелно основание се твърди още, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ответното дружество във връзка с възникналите облигационни отношения с ищеца по повод сключен договор за доставка на геосинтетични материали и инсталационни работи по прилагането им на същия обект в Косово и във връзка с изпълнението му е осигурил издаването на банкова гаранция за плащане от "Българо-американската кредитна банка" АД в полза на ищеца, която е била усвоена изцяло от ищеца, в т.ч. и за вземанията по процесните фактури, без да са представени доказателства за реално отчетена и извършена работа. Поддържа се, че СРС не е разгледал и обсъдил наведените в писмения отговор на исковата молба възражения, а е обосновал своите изводи за приемане на извършената работа от възложителя единствено на основание факта, че процесните фактури са били осчетоводени от дружеството-ищец. Твърди се още, че приетият като доказателство по делото споразумителен протокол не съдържа признание от страна на ответника за приемане на изпълнената от ищеца работа по процесния договор, поради което не може да служи като основание за уважаване на предявения главен иск, респективно на акцесорната претенция за заплащане на предвидената в договора неустойка. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - "ГИМЕКСПОРТ" АД, с ЕИК 121300496, чрез процесуален представител адв.П. К., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на въззивника - ответник.

Поддържа се, че първостепенният съд е преценил всички събрани по делото доказателства като е обосновал правилен извод, че страните са обвързани с валидно сключен между тях неформален договор за изработка, като са налице доказателства за приемане на извършената работа без възражения от възложителя - въззивник в настоящото производство. В тази връзка се излага, че за въззивника е възникнало задължение за заплащане на цената на извършените услуги по договор за осигуряване 2 на квалифициран служител за осигуряване на общо техническо ръководство на строителни дейности на обект "Депо за съхранение на отпадъци Косово" за месеците 09.2018г., 10.2018г., 11.2018г. и за 12.2018г., за които са издадени процесните фактури.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решението на СРС в обжалваните части.

Предявени са от "ГИМЕКСПОРТ" АД, с ЕИК 121300496, срещу "СТРОИТЕЛНОПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ" ЕООД, с ЕИК 130917415, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.288 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.288 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД. В останалата отхвърлителна част съдебният акт като необжалван е влязъл в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.288 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че страните са били в търговски отношения, възникнали по силата на сключен между тях на 01.06.2018г. договор за осигуряване на квалифициран служител за осигуряване на общо техническо ръководство на строителни дейности на обект "Депо за съхранение на отпадъци Косово". СРС като се е съобразил с доказания по делото факт, че ответникът е подписал споразумителен протокол от 02.10.2020г., с 3 нотариална заверка на подписите на представляващите страните, в който признава задълженията си към ищеца по процесния договор в размер на исковата сума – 17085.30 лв., е обосновал извода, че по делото са налице доказателства, че ответникът е приел извършената от ищеца работа и съответно за него е възникнало задължение в 5-дневен срок от издаване на съответните фактури да я заплати на изпълнителя, съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.5 от сключен между страните договор от 01.06.2018г., което същият не е сторил, поради което е изпаднал в забава и дължи уговорената в чл.2, ал.6 от договора неустойка в размер на законната лихва за забава за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като обоснованите от него крайни изводи в частта за основателност на заявените искови претенции кореспондират на събраните по делото доказателства и на правилното прилагане и тълкуване на материалния закон, поради което въззивният съд счита, че решението на СРС в обжалваните части, в които са уважени предявените искови претенции е правилно и законосъобразно. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че по делото е доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание сключен между тях неформален договор о т 01.06.2018г., съгласно който въззивникът - ответник "СТРОИТЕЛНО-ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ХОЛДИНГ" ЕООД в качеството на възложител възлага, а въззиваемият – ищец - "ГИМЕКСПОРТ" АД в качеството на изпълнител приема да осъществява добросъвестно и в защита на интересите на възложителя като изпълнител по силата на договор №2015/369-086, сключен с Европейската общност, представлявана от офиса на Европейската общност в Косово, финансиран от бюджета на Европейската общност, за строителство на обект: "Депо за съхранение на отпадъци Косово", като осигури квалифициран служител, индивидуализиран в Приложение №1 към договора, чрез който да осъществява общо техническо ръководство на строителните дейности на обекта като цяло и по спецално на дейностите по доставка и инсталация на необходимия за обекта геосинтетичен материал, текущ и последващ контрол върху качеството на изпълнение на СМР, контрол по отношение спазването на строителния график за изпълнение на дейностите на обекта, предоставен от възложителя, провеждане на съответните инструктажи на работното място и проследяване коректното изготвяне на всички строителни книжа и документи, предвидени в основния договор, включително участие от името на възложителя в месечни и извънредни срещи относно напредъка на обекта. В чл.2, ал.1 от договора страните изрично са уговорили, че за изпълнението на услугите по договора изпълнителят има право да получава възнаграждение в размер на 4805.24 лв. за срока на изпълнение на договора, като ал.2 е посочено, че възнаграждението се дължи за всеки календарен месец от действието на договора. Уговорено е в чл.2, ал.3, че установяването на общия размер на отработеното време по ал.1 и ал.2 става с подписване на нарочен протокол между изпълнителя и възложителя, който се изготвя в срок от 2 работни дни след изтичане на всеки календарен месец от срока на действие на договора, като възложителят заплаща на изпълнителя определеното по реда на ал.1 4 възнаграждение по банков път, срещу надлежно издадена фактура в срок от 5 работни дни от получаването й и подписване на протокола по ал.3. Уговорено е още в чл.2, ал.6, че при забава от страна на възложителя по-голяма от 5 работни дни върху дължимата месечна сума се начислява неустойка в размер на законната лихва.