Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4029 от 05.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3737/2023
Вид
Решение № 4029
Подписан
05.09.2024
В сила
09.01.2025
Състав
лейт. ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6, ал. 9 · Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4029 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К. и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3737 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2023 г., издадено от министъра на икономиката и индустрията и председател на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (МКЕКНОМУ), с което на „Балкантел“ ООД, с ЕИК: 831168299 е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 6, ал. 9 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска цялостната му отмяна. Прави се оплакване, че не са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. С оглед на това се иска отмяната на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят чрез 1 своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира присъждането на разноски.

АНО чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира присъждането на разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

На 25.01.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 10.03.2020 г. е извършен трансфер на VHF/UHF радиостанции, като те са доставени във военни формирования 26 030 – Безмер, 32 040 – Крумово и 28 000 – Граф Игнатиево, като при извършване на доставката дружеството не е разполагало с надлежно издадено удостоверение за трансфер на ПСО, издадено от министъра на икономиката или оправомощени от него длъжностни лица – нарушение на чл.

6, ал. 9 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 6, ал. 9 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е било издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е било извършено на 10.03.2020 г., а АУАН е бил съставен на 25.01.2023 г. – т.е. след изтичането на 1 година и 6 месеца от извършване на нарушението. Според ТР № 112/1982 г. на ОСНК на ВС, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН. Следователно съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване

(респ.

2 административнонаказателното) се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока на преследвателската давност. В случая срока по чл. 34 от ЗАНН е – една година от извършване на нарушението, а абсолютната давност е една година и шест месеца. Пренесено на плоскостта на настоящия случай, абсолютната давност по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство е започнала да тече считано от 10.03.2020 г. и е изтекла на 10.09.2021 г. При това положение е основателно възражението на защитата, че АУАН е бил издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което административнонаказателното производство е било опорочено, тъй като след изтичането на този срок държавата губи възможността да реализира отговорността на нарушителя и производството е следвало да бъде прекратено от АНО и като не е сторил това, а е издал процесното НП, то същото е било издадено в нарушение на закона и следва да бъде отменено.

Тук е мястото да се отбележи, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като прокурорската проверка е била водена за престъпление, извършено от физическо лице, а в случая е санкционирано юридическо лице. Ето защо е налице липса на идентичност между проверяваните физически лица и санкционираното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. След като е преценил, че отговорността следва да бъде реализирана спрямо друг правен субект – юридическо лице, контролният орган е следвало да състави АУАН, което е било сторено, тъй като спрямо това лице производството се образува за първи път едва със съставянето на акта.

Съответно, от този момент то има процесуалните способи за защита в производството преди издаване на НП, като несъставянето на АУАН го лишава от всички тях и юридическото лице, сочено за нарушител, се запознава с фактите на обвинението едва с получаване на НП.

В тази връзка следва да се отбележи и, че всяко от производствата, насочени към реализиране на наказателна или административна отговорност има конкретен субект и липсата на съвпадение между тези субекти е пречка процесуалните действия, извършени в прекратеното производство, да запазят силата си в последващото, каквато е целта на правилото на чл. 36, ал. 2 ЗАНН , 3 съгласно което административнонаказателното производство се образува без съставен АУАН в случаите на предхождащо го производство, прекратено от съда или прокурора, или с отказ за образуване на наказателно производство.

Наред с това, не е допустимо разширително тълкуване на чл. 36, ал. 2 ЗАНН относно изключване на необходимостта от съставяне на АУАН както се приеме по аналогия, че прокурорската проверка за извършено престъпление, която винаги се води срещу физическо лице, е предпоставка за издаване на НП без съставен по-рано АУАН, предвид забраната на чл. 46, ал. 3 вр. ал. 2 от Закона за нормативните актове. В посочения смисъл е налице и съдебна практика – Решение № 727 от 10.02.2014 г., по адм. дело № 3385/2013 г. на АССГ, 5-ти кас. състав и Решение № 6632/12.11.2021 г., по адм. дело № 7105/2021 г. по описа на АССГ, 4-ти касационен състав. Поради тези съображения правилно контролните органи са приели, че е неприложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и е необходимо съставянето на АУАН, но не са отчели, че това е станало след срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно.

Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 1760.25 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.

Така претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е АНО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2023 г., издадено от министъра на икономиката и индустрията и председател на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (МКЕКНОМУ), с което на „Балкантел“ ООД, 4 с ЕИК: 831168299 е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 6, ал. 9 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, Министерството на икономиката и индустрията ДА ЗАПЛАТИ на „Балкантел“ ООД, с ЕИК:

831168299, сума в размер на 1760.25 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5