Определение № 23 от 26.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. К., 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20245100600031 по описа за 2024 година Производството е по чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на А. Ю. А. от гр.М., против Определение № 4/04.01.2024 г. по ЧНД № 1049/2023 г. по описа на Районен съд -К., с което е потвърдено постановлението на РП – Х., ТО - И. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 299/2022 г. по описа на РУМВР - Х.. В жалбата се твърди, че за да потвърди постановлението на прокурора, РС – К. е изложил несъстоятелни и незаконосъобразни доводи.

РС- К. не бил компетентен да разгледа и да се произнесе по протеста на прокурора от ТО-И., РП- Х.. По същество - неправилно прокурорът бил приел, че престъпното деяние не било доказано, а и бил изчерпан кръга от доказателства, които могат да бъдат събрани, както и че уличаващите записи не били годни доказателствени средства. Твърди се, че анализът на доказателствата водел до изводи, различни от тези направени от решаващия съд, като нямало изложени никакви мотиви за несъставомерност на други престъпни състави. Моли, обжалваното определение да бъда отменено като незаконосъобразно и необосновано и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице, което има право на такава – пострадал от разследваното престъпление, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

1

К. окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното:

На първо място следва да се отговори на направеното с жалбата възражение за липса на компетентност от страна на РС – К. да се произнесе по постановлението, неправилно посочено като „протеста“ на прокурор от РП – Х., ТО – И.. Този довод настоящият съдебен състав намира за неоснователен и се солидаризира с изводите направени от Окръжен съд – Х. в определение постановено по ВЧНД № 714/2023 г. Компетентен съд по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК е съдът, в чийто район е извършено престъплението съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК уреждаща местната подсъдност. В разглеждания случай досъдебното производство е образувано за деяние, извършено на 14.06.2019 г. в гр. К., поради което компетентния съд да разгледа жалбата против постановлението за прекратяване на наказателното производство е РС – К.. Това обстоятелство не се променя от факта, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство неправилно е посочено, че същото подлежи на обжалване пред РС – Х., нито от факта, че с Постановление от 21.06.2021 г. на главния прокурор на Република България, на основание чл. 195, ал. 4, пр. 2 от НПК, е определена ОП - Х. да осъществява ръководството и надзора по настоящото производство поради направени самоотводи от всички прокурори от ОП – К..

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК, по повод жалба на А. Ю. А. от гр.М., против Постановление на РП – Х., ТО - И. за прекратяване на наказателното производство от 07.09.2023 г. по ДП № 299/2022 г. по описа на РУМВР - Х., водено за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, за това, дали на 14.06.2019 г. в гр.К., с цел набавяне на имотна облага е било възбудено и поддържано заблуждение у С.С. А. и А. Ю. А. относно полученото и полагащото се обезщетение за причинени вреди от претърпяно от тях ПТП и с това е била причинена на А. Ю. А. имотна вреда в големи размери, а именно за сумата от 60 000 лева.

До приключване на разследването по досъдебното производство, няма привлечено лице или лица в качеството на обвиняем/и.

Въззивният съд на база събраните на ДП доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

2

На 19.08.2015 г. св. А. Ю. А. и съпругата му св. С.С. А., двамата от гр.

К., претърпели пътно-транспортно произшествие в гр. К., общ. П., обл. Б., при което били причинени телесни повреди на св. А. Ю. А. и съпругата му св.

С.С. А. по вина на водача Ф.К. (немски гражданин), на другото участвало в ПТП моторно превозно средство. По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което двамата упълномощили адв. И.П.Б. и адв.

П.Д.Д., двамата от АК - К., всеки от тях поотделно да ги представлява.

Образуваното ДП било спряно, поради неустановяване виновния водач Ф.К. и невъзможност да му се повдигне обвинение за извършено престъпление.

На 21.02.2019 г. бил подписан договор за правна помощ между адв. Д. и св. А. Ю. А. за получаване на обезщетение за претърпени вреди, настъпили при ПТП на 19.08.2015 г. в гр. К.. Съгласно чл. 3 ал. 1 от Договора, св. А. А. се задължавал да заплати на адвокат Д. 25% от цялата сума, получена като обезщетение. Според чл. 3 ал. 2 от Договора, възнаграждението следвало да бъде изплатено на адвоката при изплащане на доверителя - св. А. от виновното лице или от застрахователната компания полученото обезщетение във връзка с ПТП.

След депозирана молба, с приложени писмени доказателства от адв.

Д. пред застрахователя „А.Б.-Р.Щ.“ ЕООД, на 14.05.2019 г. било подписано споразумение между застрахователят и адв. Д., по силата на което „А.Б.Р.Щ.“ ЕООД се задължава да изплати на А. Ю. А., за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултата на ПТП, случило се на 19.08.2015 г. в България, обезщетение в размер на 70 000 лева.

На 29.05.2019 г. от страна на застрахователя „А.Б.-Р.Щ.“ ЕООД по банковата сметка на адвокат П. Д. била преведена сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на А. Ю. А. имуществени и неимуществени вреди при настъпило ПТП на 19.08.2015 г.

Плащането е извършено по сметка на адв. Д. на основание изрично писмено пълномощно рег. № 1376/ 07.02.2019 г., заверено от П.А., нотариус в район на действие РС - Т. с рег. № *** на Нотариалната камара.

На 14.06.2019 г. в кантората на адв. Б. била предадена на ръка парична сума от адв. Д. на съпругата на св. А. Ю. А. - св. С.С. А., в размер според двамата адвокати на 70 000,00 /седемдесет хиляди/ лева, а според двамата съпрузи А. - 10 000,00 /десет хиляди/ лева, като св.С. А. твърди, че 3 при получаване на сумата се е подписала на документи, които не е прочела.

По делото е приобщена разписка за получена от С.С. А. сума от 70 000лв., представляваща обезщетение за вреди причинени на съпруга й А. Ю.

А. от ПТП, като са положени два подписа за „Предал:“ и един подпис за „Приел:“.

На ДП е изготвена графична експертиза, от заключението на която се установява, че ръкописният текст на разписката е изпълнен от И.П.Б., подписите на „Предал: 1“ е положен от П.Д.Д., на „Предал: 2“ е положен от И.П.Б. и на „Приел“ от С.С. А..

По ДП са приобщени като веществени доказателства записи от проведени телефонни разговори във връзка с въпросната сума получена като обезщетение между С. А., А. А. и адв. Б. и адв. Д., изготвени от св.А. А..

Досъдебното производство е приключило с Постановление на наблюдаващия прокурор от 07.09.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 299/2022 г. по описа на РУ - Х. при ОД на МВР Х., образувано за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. В мотивите на същото е прието, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление, а същевременно бил изчерпан ресурсът на разследването, за да могат да се съберат такива.

Срещу Постановление на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателно производство от 07.09.2023 г. е постъпила жалба от страна на А.

Ю. А., по която първоначално е било образувано ЧНД № 524/2023 г. по описа на Районен съд – Х. и с определение съдът е отменил обжалваното прокурорско постановление и е върнал делото на РП – Х., ТО – И. за продължаване на процесуалните действия по досъдебното производство.

Срещу така постановеното определение е бил подаден протест от прокурор от РП – Х. и образувано ВЧНД № 714/2023 г. по описа на Окръжен съд – Х.. С Определение № 493 от 08.12.2023 г. постановено по цитираното дело, въззивния съд е отменил протестираното определение и е върнал делото на РС – Х. за изпращане на жалбата на А. Ю. А. на РС – К. по компетентност.

След получаване на жалбата в РС – К. е образувано ЧНД № 1049/2023 г. постановеното определение по което, е предмет на проверка от настоящия 4 съдебен състав.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел за правилни изводите на прокурора, че въпреки проведеното разследване не били събрани достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да обосновават категорични изводи, а били налице единствено предположения, които дори и да изглеждали логични, за съжаление оставали недоказуеми, а обвинението не можело да се обосновава на съмнение, а на доказателства.

Този извод е направен без районният съд да е направил какъвто и да било анализ на наличните доказателства, преповтаряйки съвсем бланкетно заключенията на прокурора, без да вземе отношение по изложените в жалбата доводи. Първоинстанционният съд е подходил изключително формално към разглеждания случай, коментирал е правомощията на прокурора и на съда в производството по чл.243, ал.5-7 от НПК, без да изложи собствени фактически и правни изводи и без да коментира и анализира направените такива от прокурора възприемайки ги безкритично, без да посочи какви са били съображенията да ги възприеме като правилни или съответно, ако не, защо. Още повече, че съдът е бил задължен да извърши това и с оглед подадената жалба срещу постановлението на РП – Х., ТО - И. и наведените възражения относно изводите на наблюдаващия прокурор. Определението на първоинстанционния съд е немотивирано, тъй като не е направен въобще анализ на събраните по делото доказателства, с оглед направените възражения в жалбата и с оглед изясняване в цялост на релевантните обстоятелства, свързани с извършване на разследваното престъпление, което води до неговата необоснованост.

В производството по чл. 243 от НПК съдът има за задача да провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване дали изводите на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими доказателства и в тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени действия.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство, наблюдаващият делото прокурор е описал възприетата от него фактическа обстановка, без обаче да извърши анализ на събраните доказателства, да посочи кои възприема за достоверни и защо, на кои не дава вяра и защо, 5 съответно да извърши съпоставка на същите и да направи своите заключения и изводи. В крайна сметка, прокурорът е посочил спорния по делото въпрос, а именно размера на предадената на съпругата на А. А. – С. А. сума – 10 000 лв. или 70 000 лева е била, без обаче да даде обоснован отговор на този основен въпрос на база на събраните по делото доказателства. Всъщност, както прокурора, така и районния съд, са обсъждали единствено годността на приобщените като веществени доказателства записи от телефонни разговори на оптични носители между С. А., А. А. и адв. Б. и адв. Д. във връзка с въпросната сума получена като обезщетение, като са цитирали текстове от Закона за адвокатурата, а именно – чл.33, ал.1-5, с които е въведена забрана за записване на разговорите между адвокат и негов клиент и е визирано, че направените такива не могат да се използват като доказателствени средства, след което са направили извод, че тези записи „не са негодно доказателство“ и са „недопустими“, предвид, че не били в резултат на СРС, а представлявали „частен запис“. В тази връзка следва да се отбележи, че сочените текстове от Закона за адвокатурата действително касаят правата на адвоката, но разпоредбата на чл. 33 от ЗАдв не защитава правата на практикуващ адвокат, който извършва деяние, което евентуално представлява престъпление. В тази връзка следва да се направи задълбочена преценка дали въпросните записи се ползват от защита и неприкосновеност по Закона за адвокатурата, съответно ако не се ползват, да се прецени тяхната допустимост и годност като доказателство или доказателствено средство, съобразно легалните определения, посочени в чл.104 и чл.105 от НПК. Следва също да се съобрази начина на създаване на записите, като се изследва тяхната автентичност, чрез изключване на възможността за манипулиране и т.н. Това, че записите не са направени в резултат на използване на СРС по ЗСРС не ги прави автоматично „негодно доказателство“ и „недопустими“, тъй като това би означавало, че никога не могат да се ползват като доказателства записите от охранителни камери, от камери на АПИ, записи от камери от АТМ, от проведени разговори с ЕЕН 112 и др., защото не са направени в резултат от СРС, което е абсурдно. Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила (чл.14, ал.2 от НПК), а изготвените от граждани извънпроцесуални записи на интересуващите делото събития (чрез мобилен телефон, видеокамера, микрофон или друго устройство) не съставляват доказателствени средства, така че за тях да важи забраната по 6 чл.105, ал.2 от НПК. Касае се за материали, които на общо основание могат да бъдат третирани като веществени доказателства по чл.109 от НПК, т.е. като „…предмети,..... върху които има следи от престъплението..“, но във връзка с които следва да бъдат преценени стандартите за допустимост, относимост и достоверност. НПК не съдържа ограничение на фактите, които в наказателното производство могат да бъдат ползвани като доказателства, стига да няма никакво съмнение, че те са свързани с предмета на делото, допринасят за неговото изясняване и не са били манипулирани. Дори един запис (видео или аудио) да е създаден без знание на конкретно лице, нарушението на чл.32, ал.2 от КРБ не отнема „по дефиниция“ възможността за ползването му като доказателство, защото „... наличието на елементите на законовото понятие по чл.104 от НПК не се влияе от неправомерността на създаването на един предмет“ (С., Е., „Проблеми на доказването в наказателния процес“, С., 2012 г., с. 108). Записите на телефонни разговори на оптичен носител по естеството си представляват предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и като такива подлежат на събиране и проверка като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК, след като събирането им е допустимо. Процесуалната допустимост на доказателствата съгласно чл.104 от НПК се обуславя именно от характера им на доказателства за обстоятелства, случили се извън процеса, защото се изисква те – доказателствата – пряко или косвено да носят информация за предмета на делото – събитието, което се разследва.

Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be211e08-bf32-4161-8173-ec6879ac212e