Решение № 297 от 15.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Разград, 14.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101850 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба от С. А. О. с ЕГН-********** и със съдебен адрес: град Р.*******, против Н. И. Р. от село С. *****, се моли за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1950,00 лева - главница, представляваща невърнат по устен договор за заем, сумата от 280,59 лв.

(двеста и осемдесет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода, считано от 01.05.2021 г. (денят следващ датата на дължимото плащане) до 30.09.2022 г., законна лихва, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.

Моли за присъждане на разноските.

С допълнителна молба ищцата уточнява, че сумата е предоставена на 15.12.2019 г. по обяд в дома на ищцата в гр. Разград.

Страните и съпрузите им били в близки приятелски взаимоотношения. Във втората половина на 2019 г. се уговорили да посрещнат със семействата си новата година в Турция. Ищцата и нейната дъщеря свид. Н. поели ангажимент да резервират хотели. Единственото условие на ответницата било, че има финансови затруднения и поискала ищцата да внимава при избора на хотели. Дъщерята на ищцата резервирала хотели през Букинг.

Докато правила самите резервации всички били в дома на ищцата и нейния съпруг - свид. О.. Планирали екскурзия с продължителност от две седмици.

Месец и половина преди пътуването ответницата се свързала по телефона с ищцата. Свидетелите разбрали това след обаждане на ищцата, докато двамата били в офиса си и подготвяли някакви документи. Ищцата им обяснила, че ответницата и казала, че има финансови затруднения. Ищцата сама предложила на ответницата да предостави заем за пътуването. През същият ден (на 15.12.2019 г.) ищцата се свързала със съпруга си. Обяснила му какъв разговор е провела с ответницата. Пояснила, че е предложила на ответницата да и предостави заем в размер на 1000 евро. Поискала съвет от съпруга си, а 1 той и казал, че не вижда никакъв проблем. Свидетелите не присъствали на предаването на парите. Разбрали от ищцата вечерта, че тя е предавала 1000 евро на ответницата. На самата среща, когато ищцата предала парите на ответницата, двете коментирали как ще се осъществи пътуването.

Планираната от семейстата екскурзия се осъществила с два автомобила - в единият пътували ищцата, ответницата и съпрузите им, а в другия автомобил - дъщерята на ищцата и нейния съпруг. Пътуването се осъществило от 22.12.2019 г. до 06.01.2020 г. Всички разплащания правили дъщерята и съпругът на ищцата, използвайки банковите си карти. Ответницата след пътуването заплатила на ищцата и нейния съпруг частта от разходите за пътуването (за гориво и за изхранване), за които били изполвани банкови карти. Ответницата обаче не върнала на ищцата, предоставените и в заем от последната 1000 евро. През м. април 2021 г. ищцата се свързала с ответницата. Обяснила и, че съпругът и е в болница и парите са им необходими. В началото тя отрекла да дължи на ищцата някакви пари, после казвала, че ще се разберат, а в един момент спряла да отговаря на обажданията.

От правна страна:

Съгласно чл. 240 от ЗЗД заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита сключен при предаване на вещта, след постигнатото съгласие на страните. За възникване на облигационното отношение не е необходима специална форма, а с оглед размера, не е необходима и специална форма за доказване, тъй като задължението е под 5 000 лева. По иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Доказването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В този смисъл и Решение № 180/26.11.2019 г . по дело № 4345/2018 г. на ВКС, според което при доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, не се презумира наличието на другия съществен елемент от договора - поето задължение за връщане на сумата, а този факт подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.

Не са събрани никакви конкретни доказателства, че сумата от 1000 евро е предоставена в заем от ищцата на ответницата, както и че е предадена въз основа на договор за заем. Твърденията на ищцата за предоставяне на сумата въз основа на договор за заем се подкрепя единствено от показанията на нейните съпруг и дъщеря. При преценка на показанията на свидетелите съдът отчете и възможната заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК. Никой от свидетелите не е присъствал при предаването на сумата, нито на уговорката, че такава сума е предадена въз основа на заем. В този смисъл показанията им не са факти от действителността, а представляват единствено изводи, които свидетелите са направили след разговор с ищцата. Единствено от представените писмени доказателства става ясно, че свид. О. е заплатил за нощувки в хотел в Турция на 22.12.2019 г., на 25.12.2019 г., на 25.12.2019 г., 2 на 28.12.2019 г. и на 02.01.2020 г. Правени са и покупки за гориво и за посещения на музеи. Тези доказателства обаче са недостатъчни за доказване на посочените по-горе обстоятелства. В този смисъл съдът приема за недоказано при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че е налице договор за заем, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния иска за лихва.

С оглед изхода на спора направените от ищцата разноски остават за нейна сметка.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. О. с ЕГН-********** и със съдебен адрес: град Р.******* срещу Н. И. Р. от село С. ***** , иск по чл. 240 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1950,00 лв. (двеста и осемдесет лева и петдесет и девет стотинки), дължими по договор за заем ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска до окончателното плащане, както и иск по чл.

86 от ЗЗД за сумата от 280,59 лв. (двеста и осемдесет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода, считано от 01.05.2021 г. (денят следващ датата на дължимото плащане) до 30.09.2022 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3