Решение № 2841 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2841 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110202638 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 22-4332-025704/12.12.2022 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на Л. П. А., с ЕГН **********, за това, че на 19.08.2022 г., около 09:30 часа, в гр. София, по ул. „Бяло море“, с посока на движение „Центъра“, управлява собствения си л. а. „Пежо 301“ с рег. № ХХХ, и срещу № 15 (1) поради недостатъчен контрол върху МПС, реализира ПТП с паркирания пред нея л. а. „Киа Спортидж“ с рег. № ХХХ, с което нарушила чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, (2) след което не спира да установи нанесените щети и не изчаква пристигането на компетентните органи на МВР, с което нарушила чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което й е наложено наказание, както следва:

1. по чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева;

2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Постановлението е обжалвано в срок от Л. П. А., чрез процесуален представител, която в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата и в писмено становище, депозирано за с. з., се изтъкват допуснати съществени процесуални нарушения: не било спазено изискването на чл. 40 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на поне двама свидетели; свидетелят бил служител на СДВР, което поставяло под съмнение неговата безпристрастност, както и не било посочено неговото ЕГН; АНО не бил изследвал спорните обстоятелства. По същество се изтъква, че на посочените в НП ден и час жалбоподателката не била управлявала процесното МПС. В 1 писменото становище се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН . Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 201820 от 15.11.2022 г., актосъставителят Ц. Ц. е вписал в него двама свидетели – М. С. (под № 1), за която е посочено, че е очевидец на нарушението и св. С. Д.

(под № 2), за когото е посочено, че е свидетел само по съставяне и връчване на акта. В графата за подписи на свидетели под № 1 няма подпис, а вместо него е налице текст „Дал сведение“. Разпитан в с. з., актосъставителят Ц. потвърждава, че АУАН е съставен в СДВРОПП по писмени материали, както и че св. Д. е такъв само по съставяне и връчване на акта, и заявява, че св. Сририйска не е присъствала при съставянето на акта. Последното се потвърждава и от показанията на св. С., която в с. з., след предявяване на процесния АУАН, заявява, че същият не й е познат и не разпознава свой подпис върху него.

При тези констатирани в рамките на съдебното следствие безспорни факти, определено следва извода, че актосъставителят е ползвал св. С. в нарушение на горецитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Неясно защо св. М. С. не е била подсигурена (каквито са нормативните изисквания) да присъства при съставянето на АУАН, но е вписана като свидетел с ясното съзнание, че същата не знае за съставянето на АУАН и не го е подписала. Този „творчески“ подход на актосъставителя не може да се приеме като алтернатива на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН, поради което е налице грубо нарушение на правилата в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, които определено рефлектират и върху правото на защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден относно действителното качество на свидетелите по акта. Текстът на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който АУАН се подписва от „ поне един от свидетелите“, не освобождава актосъставителя от задължението му да осигури присъствието на всички свидетели, вписани в АУАН при неговото съставяне, каквото е изричното предписание на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

3. Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН осезателно са накърнили правото на защита и правилата за водене на административнонаказателно производство, които са напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП. Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон, но с оглед пълнотата на собствения си акт съдът счита за необходимо да посочи и следното:

Липсват категорични и безспорни доказателства относно авторството на вменените нарушения и действителното участие на л. а. „Пежо 301“ с рег. № ХХХ в ПТП на 2 посочените в атакуваното НП време и място. Специално по отношение на гласните доказателства – такива въобще липсват. Единственият очевидец, посочен в АУАН (извън процесуалната неиздържаност на ползването на този свидетел в АУАН), е св. М. С., водач на пострадалия л. а. „Киа Спортидж“ с рег. № ХХХ, която обаче, видно от показанията й в с. з., нито е възприела механизма на инцидента, нито автомобила, причинил щетите. За този автомобил и неговия рег. № св. С. разбрала от непознати за нея лица, които й дали листче с изписан регистрационен номер на автомобила. В този смисъл възприятията на единствения свидетел очевидец относно автомобила, причинил щети по собствения й такъв, не са непосредствени, а опосредени от сведения на неустановени по делото лица, които няма как да бъдат проверени. В този смисъл изложеното в писмената декларация на жалбоподателката Л. А. от 15.11.2022 г., че същата не се е намирала с автомобила си на посочените в АУАН време и място, остава неопровергано.

Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Претендираното от упълномощената от жалбоподателя адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева се явява съобразено по размер с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . В тази връзка, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платими от СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 22-4332-025704/12.12.2022 г., издадено от Д.Д.Д. - началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на Л. П. А..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Л. П. А. сумата от 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3