Решение № 1336 от 08.07.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр.

Пловдив, 08.07. 2022 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря

Р. П. и участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 26 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

2. Образувано е по искова молба, предявена от С.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. Д.,***, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на 30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян тежък психически стрес и обостряне на исхемичното му заболяване, както и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразна Заповед за задържане № 11773-зз-13/15.05.2017г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР Пловдив,отменена по съответния ред, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди- преживян тежък психически стрес и обостряне на исхемичното му заболяване, както и негативно засягане на неговото име, причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР – нерегламентирано предоставяне и разпространяване на информация за предстоящи полицейски действия на 15.05.2017г., в нарушение на чл.22, ал.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

2.1. Ищецът, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като се представлява и от упълномощения му адвокат Д.. В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли същата да бъде уважена, като на ищеца се присъдят и разноските по делото, съгласно представен списък на разноските. В приложена писмена защита се излагат съображения за доказаност на исковата претенция по основание и по размер.

3. Ответникът – иска ОД на

МВР Пловдив е в съдебно заседание, чрез юрисконсулт П. и в депозирана писмена защита по исковата молба излага становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. В депозиран писмен отговор по исковата молба се прави възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ по отношение на претенцията за неимуществени вреди. Прави се искане, при уважаване на исковата претенция, за намаляване на претендираното обезщетение до справедлив размер. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и разноски по производството.

4.Представителят на

Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

ІІ. За фактите:

5. До началника на Второ РУ на МВР при ОДМВР – Пловдив е подаден сигнал вх. № 435000-6489/21.04.2017г. от ректора на Университета по хранителни технологии – Пловдив, в който се излагат сведения за корупционни практики във висшето учебно заведение, в частност за купуване на изпити по дисциплините: „Техническа механика“ и „Машинни елементи“, от катедра „Техническа механика и машинознание“, които са водени от проф. д-р С.В. и негов колега. В сигнала са посочени конкретни студенти, които са предоставили данните за прилаганите механизми на плащане и участвалите в тях лица.

6. Образувана е преписка №

ЗМИ-170/2017 в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив и преписка № 6504/2017 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, по които са извършени проверки и са събрани писмени обяснения от студенти в УХТ – Пловдив, които по същество подкрепят данните изложени в сигнала от 21.04.2017г. и обстоятелството че изпитите, за които е възможно да се плаща са провеждани от С.В..

7. В резултата на проверките е издадена справка изх. №

ЗМИ-170/10.05.2017г. от Началник сектор БО и ЕФ до Началник на ИП при ОДМВР – Пловдив с мнение за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл.301 от НК.

8. На 15.05.2017 г. е издадена заповед рег.№11773зз-13/15.05.2017г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с ДП № ЗМИ-170/2017 г., за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, е заповядано С.В.В. да бъде задържана за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в 06 РУ на МВР при ОД на МВР - Пловдив.

Към заповедта е приложен протокол за обиск на задържаното лице от 15.05.2017 г., в който е вписано че у същото са намерени документите му за самоличност.

Приложена е и декларация от 15.05.2017 г. за запознаване на задържаното лице с процесуалните му права срещу подпис, в която същото е отбелязало, че желае да ползва адвокатска защита по свой избор.

9.За удостоверяване компетентността на органа приложил мярката бе представена служебна справка изх.

№ УРИ317р-6682/29.06.2017г., от кадровото досие на К.А.Р., според която същият е на работа в МВР от 28.05.2008г. като към настоящия момент заема длъжността разузнавач V-та степен в група „Бюджетни организации и европейски фондове“ на сектор „Икономическа полиция“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

10.С исковата молба са приложени и приети по делото медицински документи - болнични листове и епикризи.

По делото, в качеството им на свидетели са разпитани С.С.В., К.Г.А., Р.П.А., И.Е.В., С.Г.А.и Д.Г.Г..

Свидетелят С.С.В., съпруга на ищеца, твърди: „Датата 15.03.2017г. си я спомням и сигурно ще я помня цял живот. Някъде към обяд ми се обадиха, колега на мъжът ми се обади и ми каза, че в института става нещо, че има полиция пред кабинета на съпруга ми и не го пускат да го види и да се срещне с него. Аз веднага звъннах по телефона, той имаше няколко номера в този момент, два телефона. Някой ми вдигаше от другата страна, чувах гласове, но не можах да разбера какво става, много се притесних и тръгнах за университета, като взех и брат ми. Когато пристигнах там, пред кабинета видях господин В., журналист. Имаше хора и един мъж. Помъчих се да вляза в кабинета, не ме пуснаха в началото, после като разбраха, че съм съпругата му, ме пуснаха в кабинета. Влязохме с брат му в кабинета, вътре имаш няколко души. Мъжът ми седеше не му даваха да става, аз се помъчих да го попитам нещо, какво става. Той беше много стресиран. Аз се уплаших, защото той е с високо кръвно, исхемична болест и даже първоначално помислих, че нещо лошо се е случило в него, докато не видях за какво става въпрос. Той седеше, не му даваха нито да разговаря, нито да мръдне от мястото, където стоеше, хората ровеха нещо и търсеха нещо, но нищо не намериха. Излязохме вън и двама души го изведоха и ни казаха да си отивам, а него го взеха с тях.Още не бях влязла вкъщи, когато на вратата се звънна, дойде пак една група, този път бяха повече хора, които не бяха вътре в кабинета.Имаше един мъж с един огромен фотоапарат, той беше някъде по средата, влязоха, попитах какво става, казаха, че сега ще правят обиск, без да се легитимират, без да кажат за какво става въпрос. Казаха ми да вървя да намеря две поемни лица. За мен това нищо не значеше нищо, обясниха ми, ако трябва да сляза и от улицата да хвана двама души. Аз звъннах на комшии, те дойдоха и със влизането в хола го сложиха на дивана, казаха му да не мърда оттам, докато не приключи цялата история. Той не мръдна, даже не го пуснаха нито до тоалетна да отиде, нито за вода. Започнаха да ровят вкъщи и да щракат с апарата, и това което ми направи впечатление, че имаше едно високо, едро момче, той през цялото време стоеше на масата и пишеше нещо, и един по дребен, по – възрастен, малко плешив с черна коса, той дирижираше какво да се прави. Накрая взеха, тъй като ние вкъщи държим малко пари за месеца, за текущи нужди, аз тогава нямах и карта, намериха тези пари, единият снимаше, другият казваше, че не е това, което търсят. Този ниският дойде и каза да вземат парите в една найлонова торба, тогава брат ми каза, че преди да ги вземат, трябва да ги опишат по номера и купюри. Започнаха да пишат, оставиха ме без пари, ровеха, обърната ми коша с мръсното пране, бельото ми размахваше този малкият и накрая казаха, че нищо не са намерили. Едрият, който пишеше каза добре, тръгваме и утре да дойде и да подпише протокола. Малкият, обаче само още веднъж го видях в Икономическа полиция, той беше дребен, не беше малък на години и каза, че няма накъде да тръгват и ще пита какво да правят. На терасата говори по телефона известно време и каза, че го прибират и вземат с тях.

Вдигнаха го, той не беше на себе си, неадекватен, и го изведоха от вкъщи. Аз така и не разбрах какво стана, а съпругът ми беше много зле. Той беше пред колабиране и след това започна да му звъни телефона, защото по всички медии гъмжеше за това, снимката му беше навсякъде, аз такова нещо не съм чула и видяла.

Брат ми не ми вдигаше телефона, аз всеки ден звънях и чаках да ми кажат от коя патология да си го прибера, и така до сутринта. На сутринта отидох в съюза на учените, той там е председател, аз бях сътрудник, на сутринта дойде академик М.Б., тя го чакаше и ми каза, че знае какво става, има информация и ми каза : - ти, нали знаеш, че аз знам много неща, нещата ще се оправят, отиди да му кажеш да си подаде оставка от председателския пост и аз ще уредя нещата, знаеш, че имам възможности.Аз, тогава още повече се притесних и него го видях само още веднъж.

Вечерта на следващия ден пред Икономическа полиция беше дошла линейка, питах за какво е дошла, а лекарят ми каза, че е дошла за професор В., попитах как е, а те ми казах, по – добре да не питам и да си тръгна. След това нещо го изведоха, бутнаха го в една кола и аз повече не го видях до края на седмицата.”

Свидетелят К.Г.А., твърди: „През 2017г., месец май още не бях тръгнал за работа към Института по хранително вкусова промишленост, точно се приготвях да тръгвам и ми звънна телефона, потърсиха ме от кабинета на ректора, потърси ме неговата секретарка, и ме попита знам ли къде е професор В.. Казах й, че нямам информация къде е в момента, но след малко ще бъда в университета и мога да разбера. Тя каза, че няма нужда и толкоз, след което аз тръгнах натам, отидох, влязох в моя кабинет, който е в съседство с този на професора, и минавайки покрай него видях съпругата му, но първоначално не можах да разбера какво става. Реших, че го чака и я поканих при мен да дойде, а тя каза, че не желае и ще стои там. Аз влязох в кабинета си и след това излязох, и отидох към тоалетната и там видях репортера В., който стоеше в коридора някъде пред кабинета на професора. Просто го отбелязах минавайки и след това се върнах в кабинета си и ми се обадиха да ме попитат дали знам, че правят обиск в кабинета на проф. В. и аз тогава разбрах защо съпругата му е там, както и В.. След това влязох в часове и после разбрах, че на същия ден е бил арестуван. Като всеки човек и аз отворих медиите да видя дали нещо е отразено и ми направи впечатление, че по всички медии това беше отразено, даже на някои медии беше със снимка на двамата преподаватели, които бяха арестувани, и на които беше направен обиск, но точно кои медии не знам, но на другия ден излезе и в централните вестници, също съобщиха и по телевизията.

Професора го видях след като беше пуснат от ареста, не мога да си спомня колко дни след това, беше дошъл в университета и ми се обади, и даже обядвахме двамата на стола. Той изглеждаше посивял, и с 10 години състарен, беше силно подтиснат.”

Свидетелят Р.П.А., твърди : „Работя в Отдел „Икономическа полиция“ от 2012г., в Сектор „Бюджетни организации и европейски фондове“. През 2017г., случая с професор В. си го спомням, взел към лично участие в работата по случая, работил съм по него. На действията по задържането не присъствах, бях в сградата на отдела, извършвах други действия. Медиен интерес не ми направи впечатление да има, да има журналисти. В полицията нямаме навик да даваме информация, работим единствено с прокуратурата, с медии нямаме никакво отношение, никой не ни е търсил, нямам информация. Аз в извършване на процесуални действия - обиск, изземване и претърсване не съм участвал. Аз съм разузнавач и по принцип не извършваме такива действия, ако не са ми възложени с постановление.