Решение № 48 от 05.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. ХАСКОВО, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно административно наказателно дело № 20245600600017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С решение №145 от 16.11.2023 год. по АНД № 268/2023 год.

Районен съд-Димитровград е признал обвиняемия А. М. Х. за виновен в това, че на 11.06.2021г. в Д., не изпълнил заповед за незабавна защита №3/18.05.2021г. по чл.18 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, издадена по гр.д.№750/2021г. по описа на РС-Димитровград, в полза на М. Д.

М., в качеството й на пострадало лице и като майка и законен представител на малолетното дете В. А. М., съгласно която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над М. Д. М. и В. А. М. и му е било забранено да приближава тях, жилището им, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 50 метра, като нарушил забраната да се приближава до тях на по-малко от 50 метра- престъпление по чл.296 ал.1 пр.3 от НК, поради което и на чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в 1 размер на 1000 лева.Със същото решение обвиняемият е признат за невинен и оправдан по обвинението, касаещо нарушаването на забраната за приближаването на детска градина „Р.“-гр.Д. на по-малко от 50 метра .

Недоволен от решението е останал защитникът на обвиняемия адвокат З. Д. , която го обжалва с доводи за неправилност и като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила . Поддържа , че в хода на съдебното производство не било доказан фактическия състав на престъплението ,за което обвиняемият бил привлечен към наказателна отговорност .Свидетелските показания не сочили едностранно и по категоричен начин ,че на инкриминираната от обвинението дата е нарушена заповедта за защита ,а в голямата си част визирали друг конфликт,който нямал връзка с пострадалата,детето и обвиняемия.Прави се искане за отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан.

Във въззивното производство обвиняемият А. М. Х. , редовно призован не се явява .Не се явява и упълномощения защитник адв.З. Д..

Окръжна прокуратура-Хасково редовно призована не изпраща свой представител.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същото ,констатира следното :

Настоящото въззивно производство е второ по ред в рамките на образувания наказателен процес, в който против обвиняемия А. М. Х. е внесено постановление от прокурор при РП-Хасково ТО-Димитровград с направено предложение за освобождаването му от наказателна отговорност за престъпление по чл.296 ал.1 от НК и налагане на административно наказание. Първият постановен по делото съдебен акт е по АНД № 296/2022 г. по описа на Районен съд-Димитровград , по което с решение № 16/10.02.2023 г. обвиняемият е бил признат за виновен и му е наложено административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК ,а за част от обвинението –да е нарушил забраната за приближаване на Детска градина „Р.“-Д. на по-малко от 50 метра е признат за невинен и оправдан. Това решение е било обжалвано от защитника на обвиняемия пред ОС-Хасково и с решение от 06.07.2023г. по ВАНД №308/2023г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който се е произнесъл със сега разглежданото решение ,като обвиняемият М. отново е 2 признат за виновен в извършено престъпление по чл.296 ал.1 от НК,за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.За част от обвинението- да е нарушил забраната за приближаване на Детска градина „Р.“-Д. на по-малко от 50 метра съдът го е признал за невинен и оправдал.

В хода на съдебно производство , протекло по диференцирания ред на глава ХХVІІІ от НПК, съдът е извършил собствена проверка на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, което било наложено от направеното оспорване от страна на обвиняемия и неговия защитник на възприетите от прокурора фактически положения .

Така събраните доказателства са установили следната обстановка:

Обвиняемият А. М. Т. и свидетелката М. Д. М. били бивши съжителстващи на съпружески начала .От съвместното им съжителство било родено детето В. А. М. ,понастоящем на ** години.Поради влошаване на отношенията между обвиняемия и св.М. през месец юни 2020 г. те се разделили,като малолетното дете останало да живее с майка си. В началото на 2021 г. св.М. заживяла на съпружески начала със св.П. Д.

Д.Понеже обвиняемият упражнявал психически тормоз над бившата си съжителка и майка на дъщеря му, тя отправила молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие,по която в РС-Димитровград било образувано гр.д. №750/2021г. На 18.05.2021г. съдът издал заповед за незабавна защита №3, съгласно която на основание чл.18 ал.1 и 2, както и на основание чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН наложил по отношение на А. Х. по ЗЗДН, като го задължил да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. М. и малолетното му дете В. М.. Наред с това, на обвиняемия било забранено да приближава до тях на разстояние по-малко от 50 метра, включително жилището, което обитавали, находящо се в Д., ул.“Е. С.“ *-*-**, местата им за социални контакти и отдих, както и ДГ“Р.“, която детето посещавало. Бил определен срок на тези забрани -до окончателното произнасяне на съда по молбата на М. М., като такова било постановено с решение №230/14.12.2021г. по в.гр.д.№502/2021г. по описа на ОС-Хасково. На 26.05.2021 г. препис от определението и заповедта за незабавна защита били връчени на обв.Х. срещу подпис от полицейския служител св.К. К.

На 11.06.2021г., следобед, св. М. М. и П. Д. взели детето В. М. от детска градина “Р.“ в гр.Д. и се отправили към дома си. Движейки се по тротоара ,в близост до тях по пътното платно преминал с лекия си автомобил обвиняемия А. Х.,който виждайки ги намалил скоростта и демонстративно размахал пръст в тяхна посока .Св.М. и Д. не реагирали на провокацията и продължили по пътя си ,заедно с детето. Обвиняемият Х. обърнал автомобила си и управлявайки го се доближил, като жестикулирал заканително към М. и Д .Ядосан от действията на обвиняемия ,св.Д. отправил към него реплика да върне колата на св.М., тъй като тя била нейна собственост. Обв.Х. спрял автомобила ,слезнал от него и се приближил до 3 свидетелите Д. и М. и детето. Нанесъл удар с ръка в лицето на св.Д., след което двамата започнали да се дърпат и блъскат един друг. Тези действия били наблюдавани от св.М. и малолетната В. М. , които се намирали в непосредствена близост до тях. Детето се изплашило и започнало да плаче,при което обвиняемият се опитал да го успокои, като я прегърне, но тя го отблъснала.Х. се качил в автомобила си и потеглил в неустановена посока ,а свидетелите М. и Д. съобщили за случая в РУ-Димитровград, като М. дала обяснения във връзка с извършеното от Х. нарушение на заповедта за защита от домашно насилие.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка,събирайки всички относими и възможни доказателства, които подложил на обсъждане и извел своите изводи от правна страна.

Наведените във въззивната жалба от защитника оплаквания са относно приетите за установени факти и направените въз основа на тях изводи за доказаност на обвинението спрямо обвиняемия. Фактите по делото са изяснени в обема, предвиден от нормите на чл.13 и 14 от НПК и включени в предмета по чл. 102 от НПК , обезпечаващи правилното приложение на материалния закон. Не се установява празнота или наличие на противоречие в доказателствата по въпроса на какво разстояние от св.М. М. и малолетната й дъщеря В. М. се е намирал обвиняемия ,когато между него и св.П. Д. е възникнало физическо съприкосновение. Този въпрос е бил спорен в развилото се пред първоинстанционния съд производство по глава 28 от НПК и е бил съществен за съставомерността на деянието по чл.296 ал.1 от НК с оглед възведената в заповедта за незабавна защита от домашно насилие забрана на обвиняемия М. да приближава пострадалите на разстояние не по-малко от 50 метра . От показанията на св.М. М. от съдебното следствие и тези от досъдебното дело в т.ч. и показанията й ,дадени пред съдия ,между които не се откриват противоречия и от които съдът се ползва пряко на основание чл.378 ал.2 от НПК с оглед характера на производството е видно, че тя и дъщеря й В. са се намирали в непосредствена близост до обвиняемия и св.Д. ,наблюдавайки действията им. В тази насока са и показанията на малолетното дете В. М. от досъдебното дело.

Следва да се отбележи ,че по време на досъдебното производство малолетната свидетелка В. М. е разпитана в съответствие с изискванията на чл.140 ал.1 от НПК . При това процесуално-следствено 4 действие са спазени процесуалните изисквания на чл.139 и чл.140 от НПК ,като е отразено , че разпита се извършва в присъствието на инспектор ДПС и родителя М. М . Не така обаче е подходил първоинстанционния съд при събиране на това гласно доказателствено средство.Така в проведеното на 16.11.2023г. съдебно заседание по делото - стр. 3 от протокол от съдебно заседание от 16.11.2023 г. съдът е пристъпил към изслушване на детето В.

А. М. , без преди това да снеме самоличността му съгласно чл.139 ал.1 от НПК ,както и да му разясни правата и задълженията ,които има като свидетел и особено това по чл.140 ал.4 от НПК. На практика районният съд е допуснал смесване на уредената в чл. 59 ал.6 от СК процедура по изслушване на дете при условията на чл.15 от ЗЗД и тази за разпит на малолетен свидетел , уредена в НПК .Допуснатото нарушение при събирането на това гласно доказателство в хода на съдебното следствие обаче не се е отразило върху правилността на атакуваното решение ,защото показанията на св.В. М. от досъдебното дело,които могат да се ползват пряко са еднопосочни и непротиворечиви с тези ,депозирани от нейната майка св.М. , доказателствено обезпечаващи обвинителната теза за нарушена от страна на обвиняемия забрана да ги приближава на разстояние не по-малко от 50 метра по силата на връчената му заповед за защита от домашно насилие . При обсъждане на дадените от обвиняемия обяснения районният съд им се е доверил частично затова ,че на инкриминираната дата той е имал физически сблъсък със св.Д. ,като кореспондиращи на останалите гласни доказателства . Обвиняемият отрича обаче на инкриминираната дата и място св.М. и дъщеря му да са отстояли на разстояние по-малко от 50 метра ,в която им част обясненията му като изолирани и несъответни на никое от събраните гласни доказателства не могат да бъдат приети за достоверни .

Затова и с основание районният съд е отхвърлил доводите на защитата за игнориране на достоверността на показанията на св. М. и М. , и тази негова доказателствена преценка не търпи критиката, предложена във въззивната жалба.

Ето защо ,първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е оценил извършеното според възприетата и от прокурора правна квалификация - по чл. 296 ал.1 от НК. Наложеното от съда наказание е в предвидения минимум на административното наказание глоба и в този смисъл не подлежи на ревизиране.Решението в оправдателната му част не е предмет на въззивен контрол,понеже производството пред настоящата 5 инстанция е инициирано само по жалба на обвиняемия в осъдителната му част.

Имайки предвид изложеното, съдът не намери основания за отмяна или з а изменение на атакувания съдебен акт и затова прецени, че той следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Така мотивиран и на основание чл.338 ,вр.чл.334 ал.1 т.6 от НПК , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №145 от 16.11.2023 год. по АНД №

268/2023 год. по описа на Районен съд-Димитровград .

Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be20094e-1d7b-4f35-8a66-7290880c803c