Решение № 373 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110156225 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

99 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 25 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 18.08.2019 г., сумата от 114,31 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 26.08.2019 г., сумата от 100 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 19.02.2020 г., сумата от 308 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 27.02.2020 г., сумата от 2764.89 лева /при съобразяване на допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК/ - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 26.03.2020 г., сумата от 296,20 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №. от 05.11.2020 г. и сумата от 3850 лева /при съобразяване на допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК/- платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № .1 от 07.12.2020 г., които вземания са цедирани на ищеца с Договор за цесия от 22.03.2022 г. от .а, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 30.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с .а е сключен Договор за цесия от 22.03.2022 г., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 2 414,34 лева, от които сумата от 25 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за 1 потребителски кредит № . от 18.08.2019 г., сумата от 114,31 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 26.08.2019 г., сумата от 100 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 19.02.2020 г., сумата от 308 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 27.02.2020 г., сумата от 1250 лева платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № . от 26.03.2020 г., сумата от 296,20 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №. от 05.11.2020 г. и сумата от 320,83 лева - платена без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № .1 от 07.12.2020 г. Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление, връчено на 18.05.2022 г. Излага, че между цедента и ответника са сключени Договори за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно които кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна услуга – гаранция. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени от цедента. Прави възражение за нищожност на договорите, евентуално на отделни техни клаузи. Сочи, че съгласно чл. 5 от процесните договори за кредит, следва да бъдат обезпечени с поръчителство, предоставено от „.“, за което се начислявала такса за гарант в размер почти равен на главницата по договорите. Твърди, че таксата е била включена в погасителния план, както и че е била част от вноската по кредита. Сочи, че плащанията за поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага, че договори за поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи наличието на такива – оспорва същите като нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че ответното дружество и „.“ са свързани лица.

Подробно аргументира, че целта на клаузите за обезпечение е свързана единствено с получаване на приходи от ответника. Счита, че таксата за допълнителна услуга следва да е включена в размера на ГПР. Подробно излага, че договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. С уговарянето на клауза предвиждаща предоставяне на обезпечение, аргументира, че се прехвърля задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежеспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Твърди, че при включване на таксата за допълнителна услуга в размера на ГПР, същият надвишава допустимия по закон размер.

Сочи, че липсва съгласие за сключване на процесните договори за кредит, че не е предоставена преддоговорна информация. Оспорва договорите като нищожни и поради неспазен шрифт. Твърди, че не са представени погасителен план и стандартен европейски формуляр в 2 екземпляра, че е нарушено изискването договорите да са написани на ясен и разбираем език. Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита. Сочи още, че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са неравноправни. В условията на евентуалност оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен законната лихва, и 2 всички направени за събиране на вземането разноски. В заключение сочи, че в договорите за кредит и в тарифата към ОУ, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса за гаранция. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита исковата молба за нередовна и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва исковете като недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация. Не оспорва, че с лицето .а са сключени посочените в исковата молба договори за кредит, но сочи, че таксата за допълнителна услуга – гаранция, е дължима на друго юридическо лице – „...

Твърди, че всички суми във връзка с обезпечаването на заемите са превеждани директно на посоченото дружество, алтернативно ако са получавани от него /ответника/, сочи, че това е било само в качеството му на посредник, след което сумите били превеждани на .к. Оспорва и легитимацията на ищеца, като сочи, че със сключването на договор за цесия, цесионерът не става страна по договорното правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че не съществуват договори за гаранция между кредитополучателя и .к. Сочи, че макар процесните договори да са потребителски, то цесионерът не притежава качеството потребител, поради което и подробно аргументира, че същият не може да се позовава на тяхната нищожност поради противоречие със ЗЗП и ЗПК. Оспорва договора за цесия като нищожен поради липса на съгласие, евентуално поради невъзможен предмет, като в тази връзка подробно излага, че прехвърлените вземания не са индивидуализирани. Навежда твърдения, че договорът за цесия противоречи и на разпоредбите на ЗЗП, както и че дейността на ищцовото дружество представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства. Твърди, че договорите за кредит са сключени при спазване на нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

По делото са представени седем договора за предоставяне на потребителски кредит, сключени между . ЕООД в качеството на кредитодател и .а в качеството на кредитополучател. Седемте договора са с идентично съдържание и по силата на същите кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума, която следва да бъде върната на вноски с определен падеж, ведно с възнаградителна лихва. Във всеки един от договорите е включена клауза – чл. 5, съгласно която кредитът се обезпечава с поръчителство от . /.к /в полза на ответното дружество, като с одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени.

Първият от сключените между . ЕООД и .а договор за кредит е с № ./18.08.2019г. и е 3 за предоставяне на сума в размер на 250 лева, при уговорен ГПР 49.82 % и с падеж на погасяване – 08.09.2019г. и дължима възнаградителна лихва в размер на 5.60 лева.

Вторият договор е с № ./26.08.2019г и по силата на същия на .а е предоставена в заем сумата от 700 лева. Сумата по договора за кредит е следвало да бъде върната на 1 вноска с падеж на 10.09.2019г. при ГПР 49.63 % и възнаградителна лихва в размер на 11.69 лева.

Третият договор,сключен между . ЕООД и .а, е с № ./19.02.2020г за сумата от 2000 лева при уговорен ГПР 49.11 %, като кредитът е следвало да бъде погасен на 12 вноски.

Уговорено заплащане на възнаградителна лихва в общ размер на 460 лева.

Четвъртият договор е с № ./27.02.2020г и по силата на същия на .а е предоставена в заем сумата от 4800 лева, която е следвало да бъде върната на 12 равни вноски с падеж на първа вноска – 28.03.2020г. В договора е уговорен ГПР 49.11 %, като е посочен размер на възнаградителна лихва - 1104 лева.

Между .а и ответника е сключен и пети договор с № ./26.03.2020г, по силата на който е предоставена в заем сумата от 4600 лева, която е следвало да бъде върната на 12 равни вноски с падеж на първа вноска – 25.04.2020г. В договора е уговорен ГПР 49.11 %, като е посочен размер на възнаградителна лихва - 1058 лева.

Шестият договор е с № ./05.11.2020г., като същият е сключен между .а и ответното дружество. Въз основа на същия са предоставени в заем 1000 лева, подлежащи на връщане в 30 дневен срок с падеж 05.12.2020г и уговорено ГПР 49.85 % и заплащането на възнаградителна лихва от 33.80 лева.

Последният – седми договор за предоставяне на потребителски кредит № .1/07.12.2020г е бил сключен за сумата от 5000 лева. Тази сума е следвало да бъде върната на 12 вноски при ГПР 49.11 % и с възнаградителна лихва – 1150 лева.

Представени са и общите условия приложими към тези седем договора за кредит, в които е дадена дефиниция на използваните понятие, посочени са банкови сметки в банка „.“ ЕАД и в „.“, по които следва да се извършва плащането на дължимите вноски за погасяване на кредитите. Отбелязано е и, че погасявания по договорите може да се извършващ и чрез плащания в .., ..

Не се спори между страните с оглед клаузата на чл. 5 от договорите за кредит, че към всеки един от така представените договори за потребителски кредит е имало подписан договор за гаранция /поръчителство/, сключен именно с .к. По делото като доказателство е приет само три от договорите, сключени като обезпечение, а именно договор за гаранция към договор за предоставяне на кредит № ./26.03.2020г, договор за гаранция към договор за предоставяне на кредит № ./05.11.2020г. и договор за гаранция към договор за предоставяне на кредит № .1/07.12.2020г. Видно от представените три договора за гаранция, съдържанието им е идентично, независимо че по отношение на договора за гаранция към договор за кредит . цифровото изражение на клаузите е различно. Въпреки това текстовата формулировка на клаузите е еднаква. Съгласно договора за гаранция към договор за кредит № . кредитополучателят дължи заплащането на възнаграждение за предоставената гаранция в 4 размер на 296.20 лева, при отпуснат кредит в размер на 1000 лева. В договора за гаранция към договор за кредит № .1 е посочено, че кредитополучателят дължи такса за предоставената гаранция в размер на 3850 лева при отпуснат кредит в размер на 5000 лева.