Решение № 1328 от 26.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300501869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано e по въззивна жалба, подадена от Военно формирование ***- Пловдив, представлявано от Началника на военното формирование майор Д.К., чрез пълномощника по делото мл. юрисконсулт Е.К. против Решение № 2302 от 13.05.2025 г., постановено по гр. дело №1405/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, I гр. с., поправено с Решение №3585 от 16.07.2025 г. по гр.д. №1405/2025г. по описа на РС-Пловдив, I гр. с., с което е отхвърлен предявеният от Военно формирование *** - Пловдив иск срещу Д.

Д. И., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. ***, с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, за осъждането й да върне недължимо платена сума в размер на 464,97 лева, като неоснователен и Военно формирование ***-Пловдив е осъдено да заплати на Д. Д. И. сумата от 400 лева разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни доводи.

Жалбоподателят Военно формирование ***-Пловдив поддържа, че Д. Д. И. се е обогатила неоснователно, като е получила сума в размер на 464,97 лв. от Военно формирование ***-Пловдив, но въпреки отправената покана за доброволно възстановяване, такова не е последвало. Твърди се във въззивната жалба, че сумата следвало да бъде върната на жалбоподателя Военно формирование ***-Пловдив, което се явявало правоприемник по финансова линия на Военно формирование ***-Пловдив, тъй като последното било ликвидирано, съгласно Заповед РД-291/01.03.2023 г. на командира на командване за логистична поддръжка. Излагат се доводи, че е налице 1 хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като Д. И. е получила веднъж заплата за цял отработен месец от работодателя и обезщетение за временна неработоспособност за същия месец. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение и уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Д. И. чрез пълномощника – адвокат В. Ч., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че Военно формирование ***-Пловдив не е материално легитимирано да предяви иска. В отговора на въззивната жалба се твърди, че претендираната сума в размер на 464,97 лв. не е изплатена на Д. И., като тази сума не е получена. Предвид това счита, че не е настъпила хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Отделно от това се излагат доводи, че дори да се приеме хипотезата, че е начислена и платена от работодателя процесната сума, в този случай приложение намирала разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ – работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца Военно формирование ***- Пловдив срещу ответницата Д. Д. И., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждането й да върне недължимо получена без основание сума в размер на 464,97 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е била в трудови правоотношения с Военно формирование ***-Пловдив, което претърпяло ликвидация, като на основание Заповед РД - 291/01.03.2023г. на Командира на командване за логистична поддръжка ищецът Военно формирование ***Пловдив бил обявен за негов правоприемник, считано от 01.07.2023г.

Посочено е, че през месец май 2023 г., на ответницата е било начислено трудово възнаграждение в размер от 461,38 лв., а след изготвяне на ведомостите за заплати бил представен болничен лист от ответницата.

Ищецът излага твърдения, че през месец юни, при изготвяне на ведомостите за заплати и предприемане на действия по изплащането им, ответницата имала представен болничен лист със срок до 19.06.2023 г. На основание представените документи във военното формирование на ответницата било 2 начислено парично възнаграждение за периода от 20.06.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 539,28 лв. (брутен доход), като при изготвяне на ведомостите за работните заплати за месец юни 2023 г. било извършено приспадане между двете суми. Сочи, че съгласно действащия Колективен трудов договор в МО, паричното възнаграждение за положения труд (работна заплата) се начислява и изплаща в текущия месец на трудовото правоотношение. Излага се, че Командирът на Военното формирование *** - Пловдив изпратил покана до длъжницата за доброволно възстановяване на дължимата сума на 26.10.2023 г., но получил изричен писмен отказ от същата на 03.11.2023. г. На 17.01.2024 г. била изготвена нова покана до ответницата.

В писмения си отговор на исковата молба ответница Д. Д. И. счита предявения иск недопустим като подаден от ненадлежна страна, а по същество за неоснователен. Твърди, че е била дългогодишен служител във ВФ *** гр.

Пловдив, а трудовото й правоотношение със същото е било прекратено със Заповед на Началника на ВФ *** № ЛС12/19.06.2023 г., считано от 01.07.2023г. Посочва е, че със Заповед № РД- 291 от 01.03.2023г. на Командира на командване за логистична поддръжка е възложена пълна ликвидация на Военно формирование *** със срок до 30.06.2023г., като съгласно т. 5 от същата заповед за правоприемник на Военно формирование *** - Пловдив е определено Военно формирование *** – Н., общ. Г. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изпратена на ВФ ***-Пловдив единствено и само за осъществяване контрол по изпълнението, но в същата заповед не било упоменато, че ответницата следва да възстанови процесната сума. Предвид това счита предявения иск за недопустим, като заведен от ненадлежна страна. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че от 01.07.2023г. ответницата не е в системата на МО, като няма трудовоправни отношения с което и да е ВФ, включително и с ВФ ***-Пловдив. Ответницата посочва, че й е била изпратена покана за възстановяване на процесната сума от 464.97 лв., заедно със Справка за всички отсъствия през 2023 г. по месеци, както и служебна бележка за получено трудово възнаграждение за същите месеци. Излага твърдения да не е получила претендираната сума, както и да не я дължи. Настоява на това, че дори и да се приеме, че процесната сума е начислена и платена от работодателя, то тя е получена от нея добросъвестно и на осн. чл. 271, ал. 1 от КТ за същата не съществува задължението да я върне.

По отношение на болничен лист №Е20231695019 за периода от 20.06.2023г. до 30.06.2023г., ответницата заявява същият да не попада в хипотезата на чл. 24 от Наредбата за парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Освен това сочи, че Военното формирование ***-Пловдив е ликвидирано до 30.06.2023г. включително. Посочва, че е спазила срока по Наредбата за медицинска експертиза - чл.9 ал.2 и че не отговарят на истината твърденията в исковата молба, че ответницата е уведомена, че трябва лично да представи болничния си лист в НОИ, нито пък й е върнат до момента с такива указания. Моли искът да бъде отхвърлен.

С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е материално легитимиран да предяви иска, защото от представените писмени доказателства не се установява последният да е правоприемник на работодателя на ответницата, поради което искът се явявал неоснователен и следвало да се отхвърли.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

3

По делото е било отделено за безспорно, че ответницата е била служител във ВФ *** гр. Пловдив, като трудовото й правоотношение е било прекратено със заповед на Началника на ВФ *** № ЛС12/19.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г.

Видно от представената на лист 7 от първоинстанционното гр.д.

№1405/25 г. на РС-Пловдив Заповед №РД-291 от 01.03.2023 г. на командира на командване за логистична поддръжка до 30.06.2023 г. следва да се извърши пълна ликвидация на военни формирования ***-Пловдив /в което работи ответницата/, ***-Я. и ***-Р.. Съгласно т.5 от заповедта военно формирование ***-Н. е определено за правоприемник на военни формирования ***-Пловдив, ***-Я. и ***-Р. за приемане на материално-отчетни и финансови документи, подлежащи на одит, ликвидационен отчет и отчетни форми, изискващи се при годишно приключване. Съгласно т.6 е зачислен на финансово осигуряване личният състав за заплати, обезщетения и други лични парични вземания, както и за разплащане с доставчици и фирми за разходи, считано от 01.07.2023 г., както следва т.6.2 – военно формирование ***-Пловдив към финансовата служба на военно формирование ***-Пловдив. Настоящият въззивен състав приема, че посоченото в т.5 от заповедта военно формирование ***-Н. е определено за правоприемник за получаване на документи, а не правоприемник на правата и задълженията по трудовите правоотношения, по които военно формирование ***-Пловдив е било страна.

Правоприемник в тези правоотношения е именно ищецът военно формирование ***-Пловдив, тъй като в заповедта изрично е посочено, че личният състав на ликвидираното военно формирование ***-Пловдив е зачислено към финансовата служба на военно формирование ***-Пловдив. В тази връзка следва да се посочи, че в Заповед №ЛС-12/19.06.2023 г. на началника на военно формирование *** за прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата, считано от 01.07.2023 г. изрично е цитирана Заповед №РД-291 от 01.03.2023 г. на командира на командване за логистична поддръжка, като е посочено, че съгласно нея изпълнението и контрола по изпълнението на заповедта за прекратяване на правоотношението ще се извършва от военно формирование ***-Пловдив. Това недвусмислено дава основание да се приеме, че именно ищцовото военно формирование е правоприемник на правата и задълженията по трудовите правоотношения, по които военно формирование ***-Пловдив е било страна, тъй като ищецът следва да изпълни и контролира изпълнението по прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата. Предвид това основателен е доводът във въззивната жалба, че военно-формирование ***-Н. е правоприемник по отношение на материално-отчетните и финансовите документи, но не и в трудовите правоотношения, защото ако беше правоприемник в последните – изпълнението и контролът по изпълнението на заповедта за прекратяване на ТПО на ответницата щяха да бъдат възложени на военно-формирование ***Н., а не на ищцовото военно формирование. На основание гореизложеното, настоящият въззивен състав приема, че ищецът е материално легитимиран да предяви иска срещу ответницата.