Протокол № 228 от 25.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 228 гр. Пазарджик, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня П.

Съдебни

ПАВЛИНА Д. ВАРЕВА заседатели: ДИМИТРИЙКА АТ.

КРАТУНЧЕВА при участието на секретаря Соня Захариева и прокурора М. Ал. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня П. Наказателно дело от общ характер № 20255220201585 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:07 часа се явиха:

Подсъдимият Ц. С. Д. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв.М. П. М. от АК-Сливен - редовно уведомена от предходното съдебно заседание, надлежно упълномощена от ДП.

Частният обвинител М. Д. М. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично.

Явяват се свидетелите Б. Г. В., С. З. Д., М. П. М., Г. Д. А. и К. Д. Д. – всички редовно призовани.

Не се явява свидетелят Ц. А. Б. – редовно призован, доколкото призовката му е връчена на колега по месторабота в РУ-Септември.

За РП - Пазарджик се явява прокурор А..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото, за това сме дошли.

АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Б. Г. В. – на 21 години, от с.***, обл.Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, племенник на подсъдимия.

С. З. Д. – на 66 години, от с.***, обл.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, осъждан, с начално образование, пенсионер по болест, баща на подсъдимия.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

С. Д.: Искам да бъда свидетел.

М. П. М. – на 24 години, от с.***, обл.Пазарджик, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, в отпуск по майчинство, без родство с подсъдимия.

Г. Д. А. – на 26 години, от с.***, обл.Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, племенник на подсъдимия.

К. Д. Д. – на 66 години, от с.***, обл.Пазарджик, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с начално образование, пенсионерка, майка на подсъдимия.

На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

К. Д.: Не желая да бъда свидетел. Той ми е син.

С оглед изявлението на свидетелката К. Д., че не желае да бъде свидетел предвид обстоятелството, че е майка на подсъдимия, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото К. Д. Д..

Д. бе освободена от присъствие, но остана в съдебната зала.

На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

2

Свидетелите обещаха да кажат истината.

Свидетелите напуснаха съдебната зала, с изключение на свидетеля Б. В..

Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. В., както следва:

СВИД. В.: Племенник съм на Ц., знам за какво съм тука. Аз и жена ми отидохме у тях да го гледаме. Жена ми е М. М., отидохме да гледаме бай М..

Той се запозна с моя дядо С. Д. в болницата. Той питаше дядо за някаква жена да го гледа, защото иска гюрултия, а няма с кой да си бъбри, свикнал да има покрай него деца. Дядо ми вика „аз имам щерка“, майка ми гледа един стар човек, това е моята майка – А., за нея говори. Ние отидохме при дядо на свиждане, тогава ги разбирам тия работи и от там се запознахме с М.. Разбрах, че те така имат приказка А. - майка ми, да ходи да го гледа, обаче майка ми не искаше и останахме ние с жена ми да го гледаме. Той искаше да го гледаме, докато е жив. Майка ми седя един-два дни, но децата учат и няма как. Имам по-малки братя и сестри. Аз тогава отидох с майка ми и М., обаче като не отидат децата на училището и започват да ги търсят и майка се отказа. Жена ми му готвеше, переше му, чистеше му на М.. На втория етаж спахме ние, М. на първия етаж. Жена ми готвеше и переше в неговата стая, сутрин му готвеше, каквото искаше той. Той каза „вие вече сте моите деца, каквото е мое, това и ваше, каквото имам ще ви помогна, каквото имам от пенсията, ще ви помогна“. Чичо ми идваше – Ц., и го караше, М. беше си забравил личната карта в болницата. Той вика „бай М. аз нямам пари за гориво“, бай М. даде му, закара го. Сложихме му зеле, започнахме да направим ядене, манджи, такива работи и вътре в къщите имаше отпадъци – стари железа. Той вика „като не мога да ви помогна с пари, вземете тия отпадъци да си изкарате за цигари, като нямам да ви дам“. Ние взехме, но взехме тоя сандък ли и ние не знаем вътре, че има пари. Той вика „вземете, каквото има отпадъци“. Вътре на земята до хладилника в къщата беше този сандък, той не е закачен да мислим, че нещо е сейф. Той беше заключен, железен, тежък, вътре имаше инструменти, брадва, железа. Аз само помогнах на чичо, като няма пари, да си изкара. Ние го взехме – аз и чичо. Като каза М. „вземете отпадъците, не ми трябват, аз не мога да ги продам“, вика „вземете, изкарайте си за цигари“. Не му казахме за сандъка, но той каза „каквото има отпадъци, взимайте ги“. Той на земята беше тоя сандък и мислехме, че има вътре железа, мед, такива работи. Беше 11-12ч през деня, когато го взехме и го изкарахме от къщата, 3 полицаите го хванаха на камера, може да виждате, че е през деня, не е през нощта. Отидохме, аз не бях с тях, той чичо отиде да продава отпадъците. Аз останах при бай М.. Качихме го в колата тоя сандък. Колата е на чичо ми Ц., той тръгна с нея. Тази кола е „***“. Освен сандъка, беше дал М. едни отпадъци, той ги даде доброволно. Бай М. ги даде – една счупена пералня, един бойлер, всичко в колата го сложихме. Ц., когато си тръгна с колата, май беше сам, не помня, сега ли е било. Не искам сега да лъжа. Не знам, после той си тръгна и аз останах при бай М., от там нататък не знам какво стана. Ние седяхме до последно, докато разбрахме за куфара. Като звънна бай М. на полицията, ние дотогава седяхме при него.

Той ни пита къде е сейфът, ние казахме, че го взехме за желязо. Мина се 2-3 дни, след като го натоварихме, и тогава ни пита. Той ни пита, но казах му, че го взехме за желязо. И бай М. звънна на полицията и те дойдоха и започнаха да търсят. Звъннаха на чичо и го задържаха за разпит. После ние бяхме в Б. на полицията и ни разпитваха и там. После питат ни дали ние помогнахме на чичо, аз казах, че аз само помогнах да вдигнем куфара, това сандъка за инструменти. От там нататък повече не съм му помогнал на чичо.

Това беше.

Той тежеше сандъкът и мислехме, че вътре има отпадъци. Ако е сейф, ще има код или ще е закачен някъде на скрито място, а той е вътре. М. вика „вътре, каквото има отпадъци, взимайте“, и ние го взехме. Той сандъка тежеше, беше железен, затова решихме да го вземем, мислехме, че има бронз, мед. Оказа се, че вътре имаше 7 хиляди лева, но ние ги върнахме. На майка ми даде 2500 лева. Чичо ми ми каза, че вътре имало 7 хиляди лева и разделиха си ги с майка ми и с брат ми, на брат ми 3000, на майка ми 2500 и на чичо ми останаха тия другите.

Аз не знаех, че имаше вътре пари. Откакто взехме сейфа, тогава М. каза „имаше вътре 10 хиляди“, после каза 15 хиляди, после 30 хиляди. Ние се чудим. Първо каза 10, после 15, после 30, чуди се колко да лъже. Все едно си играеш със закона. Аз си казвам истината.

Не знаех какво има в тая каса, той до последно казваше, че няма пари, каза „каквото имам от пенсията, ще ви помогна“.

Когато товарихме касата с чичо ми, бай М. беше дома, в стаята, където беше сандъкът. Бай М. не ни гледаше как взимаме, но беше вътре. То има 4 коридорче и стая до него. М. беше в стаята, има салонче до стаята, там беше сандъкът, не ни е видял. Не го питахме за сандъка, преди да го вземем.

Другите отпадъци бяха вънка на двора и вътре имаше такива малки – в салона. Такива дребни неща – жици, малко бронз, тия малки джунджурии, малки предмети. Той вика „каквото има взимайте, да си изкарате за цигари, като не мога да ви дам пари“. Каза каквито отпадъци има, да ги взимаме. Не е каквото си преценим, този бойлер беше ръждив. Бай М. каза „аз не виждам, взимайте отпадъците“. Той каза „взимайте, аз не мога да виждам, взимайте, каквото има в двора да се изчисти“. Каза, че има бойлер, печка и каквото има отвътре да се изчисти. Ние ако знаехме, че има пари в сандъка, нямаше да го взимаме. Нашето досие досега е чисто, нищо не сме правили.

ПРОКУРОРЪТ: С оглед констатирани противоречия във връзка с дадените в днешното съдебно заседание показания от свидетеля Б. В. и тези на ДП относно сумата, която му е казал подсъдимият, че има в касата, както и по отношение на обстоятелства, които свидетелят каза, че не си спомня, а именно дали подсъдимият е бил придружен, моля да се прочетат показанията от ДП на осн. чл.281 ал.1 т.2 предл.2-ро от НПК.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се четат, всички да чуят.

АДВ.М.: Предвид обстоятелството, че тези показания не са давани пред съдия и на осн. ал.5 на цитираната разпоредба заявявам, че не даваме съгласие за прочитане на показанията.

На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК, а именно че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах какво ми разяснихте. Не съм съгласен да се четат показанията.

Съдът намира, че искането на прокурора е основателно, доколкото действително са налице съществени противоречия по отношение на множество обстоятелства между показанията, дадени от свидетеля Б. В. пред разследващ полицай, и тези, дадени на съдебното следствие, и доколкото не е налице съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник за прочитане на показанията, съдът на осн. чл.281 ал.4, вр. с ал.1 т.1 от НПК О П Р Е Д Е Л И:

5

ПРОЧИТА показанията на свидетеля Б. Г. В., дадени на ДП пред разследващ полицай и отразени в протокол за разпит на свидетел от 27.11.2024г. на л.22 от ДП.

СВИД. В.: Те там, аз когато бях в Б., започнаха да бият чичо. Чухме как бият чичо и той започна да реве и аз от страх казах тия пари. Майка каза толкова и аз казах толкова. Ние бяхме заедно, заедно ни разпитваха с майка ми. В Б. когато бяхме, ние бяхме заедно с майка. Не знам дали е бил полицай или разследващ, който ме разпитваше. Един ме разпитваше, другият пишеше.

Майка беше с нас, майка каза толкова и аз казах толкова от страх, защото да не го бият чичо. Аз чух как бият чичо и казах толкова, защото му сложиха пистолет в устата да си признае. Аз не знаех, че имаше снимки вътре в сандъка. Това каза майка, това казах и аз. Майка така каза и аз така казах.

Шкафът беше долу на земята до хладилника и го взехме за отпадъци.