Решение № 2340 от 12.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110125443 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 145279/02.05.2024г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 179838/03.06.2024г. на СРС, И Становище, вх.

№243915/26.07.2024г. на СРС, подадена от „***********“ ЕАД срещу С. Т. Г. и В. С. Г..

Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И./ юрк. Н.П. / юрк. Д. Т. е предявил срещу С. Т. Г. и В. С. Г., включително в качеството им на наследници на Д. Т. Г., искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент в град София, ул. „********“ № 48-50, ет. 6, ап. 21, аб. № ****, както следва:

1. В. С. Г.:

351,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (02.05.2024г.) до окончателното им изплащане;

118,34 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-09.04.2024г.

2. С. Т. Г.:

351,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2020г.-м.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (02.05.2024г.) до окончателното им изплащане;

118,34 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.-09.04.2024г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците, включително като наследници на Д. Т. Г., съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с 1 нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения имот, включително по наследство. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Елена Дудова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Т. Г. е подал Отговор на искова молба, вх. № 232089/16.07.2024г. на СРС, с който моли при разглеждане на делото да бъде взето предвид обстоятелството, че той се е отказал от наследството на Д. Г.. Отговорът на исковата молба не е подписан, като е останал неподписан въпреки дадените на ответника С. Г. указания в тази насока и предупреждение от последиците от неизпълнението. Поради това съдът приема, че отговор не е подаден. За насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

На другия ответник В. С. Г. е назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Я. С.. От същия е депозиран Отговор на искова молба, вх. № 324452/14.10.2024г. на СРС. Исковата молба е връчена на адв. С. за отговор на 09.09.2024г., като срокът за подаването на отговор изтича на 09.10.2024г. /сряда и работен ден/.

Отговорът е депозиран на 10.10.2024г., след като едномесечният срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е изтекъл, поради което същият не следва да бъде вземан предвид досежно заявените с него възражения, възможността за инвокиране на които в процеса е преклудирана съобразно чл.

133 ГПК. За насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът В. Г. не се явява. Не се явява и назначеният му особен представител. Депозирано е становище в писмен вид, с което се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач „***********“ ЕООД е депозирало Молба, вх. № 34900/31.01.2025г. на СРС, в която изразява становище за основателност на предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и действията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника /неговия наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, както и наличието на наследствено правоприемство. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от Нотариален акт № 64/04.10.1984г., т. 23, дело, № 3720/1984г. на 4 Нотариус при Софийския районен съд, Д. Т. Г. и С. Т. Г. са придобили по реда на ЗЖСК собствеността върху недвижим имот – апартамент в град София, ул. „********“ № 48-50, ет. 6, ап. 21, ведно с прилежащите му площи, права и помещения. С Нотариален акт № 52/14.12.2020г., т.

15, рег. № 28855, дело № 2481/2020г. на Нотариус № 622 – М. Г., С. Т. Г. и Д. Т. Г., за която е вписана, че е поставена под пълно запрещение, са продали на К.Е. Т. описания по-горе имот, находящ се в град София, ул. „********“ № 50, който адрес, видно от находящото се на л. 22 от делото удостоверение от ГИС-София, е идентичен с предходни адреси ул. „********“ № 48 и ул. „********“ № 50. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РОБ24-УГ512430/27.05.2024г. на Столичната община – Район „Оборище“, Д. Т. Г. е починала на 11.06.2021г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си С. Г. Т. и сина си В. С.

Г..

Доколкото няма данни дали към 04.10.1984г. Д. Г. и С. Г. са били в брак, съдът приема, че апартаментът е придобит от тях като обикновена съсобственост при равни дялове. В рамките на процесния период, доколкото не се установява противното, същият е бил собственост на Д. Г. и С. Г. – по 1/2 идеална част. Оттук и всеки от тях е следвало да отговаря за половината от задълженията, свързани с доставената до жилището топлинна енергия. След смъртта на Г. задълженията за топлинна енергия принципно следва да преминат върху нейните наследници – син и съпруг, поравно. Съпругът ú С. Г. обаче се е отказал от наследство /удостоверение на л. 62 от делото/, за който факт по делото са налице доказателства и не е обвързан с липсата/наличието на подаден отговор на исковата молба /арг. р.145/23.11.2011г.-т.д.1018/2010г.-Іт.о./. Поради това и с оглед нормата на чл. 53 ЗН цялото наследство на починалата Д. Г., включително делът ú от апартамента, следва са е счита за наследен от сина ú В. Г., който следва да поеме и задълженията ú във връзка с доставката на топлинна енергия до имота – за половината от начислените за целия имот такИ..

Изводът, че липсват надлежно подадени отговори на исковата молба, не освобождава ищеца от задължението си да докаже претенциите си /р.128/25.02.2015г.-т.д.2611/2013г.3 ІІт.о., р.67/06.07.2010г.-т.д.898/2009г.-Іт.о./.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.