Решение № 841 от 14.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Бургас, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.а

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20242100501099 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 814181757, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 81а, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Росен Ташков – АК-Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“№ 2а против решение № 1010 от 27.05.2024 г., постановено по гр. д. № 6512/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с която е въззивникът-ответник е осъден заплати на Р. М. С., ЕГН: **********, с адрес: ***** сумата от 4735.43 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца в периода от 27.09.2023г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба на 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 900 лв., представляваща направени от ищеца в първата инстанция разноски, както и в полза на РСБургас сумата от 189.42 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса по уважения иск

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и в несъответствие със събраните по делото доказателства. Изложени са хронологично твърденията на въззивника във връзка с отношенията между страните и поведението на ищеца-въззиваем по трудовото правоотношение, възникнало помежду им. Възразява се против извода на съда, че процесния трудов договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ. Навеждат се и доводи, че за периода от 27.09.2023г. до 12.10.2023г. въззиваемият е бил в трудови 1 правоотношения с „ЯНУС ГРУП“ООД, поради което се счита, че същият не е увреден.

Освен това се сочи, че въззиваемият бил поканен от въззивното дружество след 04.10.2023г. да получи трудовата си книжка и да уточни дали ще я вземе лично или ще я получи по друг начин, като след неговото неявяване трудовата книжка му е изпратена с изрична покана от 24.10.2023г. Излага се, че на 26.10.2023г. въззиваемият е подал заявление до дружеството, че желае връщане на трудовата му книжа чрез куриер на посочен адрес, като в същият ден трудовата му книжка е изпратена и е получена от него на 27.10.2023г. По гореизложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемият-ищец Р.

М. С., подаден чрез упълномощения му процесуален представител адв. Иво Иванов- АКБургас, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че правилно районният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение по чл.

226, ал.2 от КТ, позовавайки се на разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4 от 05.04.2006г. на т.д. № 4/2005г. на ОСГТК. Сочи, че доколкото между страните не се спори, че при прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 26.09.2023г. трудовата книжка на ищеца е била при работодателя,като по делото е установено, че му е върната едва на 27.10.2023г. Съобразявайки указанията, дадени в ТР №1/2019г. се сочи, че доколкото работодателят не е върнал трудовата книжка на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, това неизпълнение на неговото задължение е основание за възникване на отговорност по чл. 226, ал. 2 от КТ. В тази връзка в писмения отговор се излагат доводи за неоснователност на домогванията на въззивника да установи, че ищецът е забавил получаване на трудовата си книжка, позовавайки се на нормата на чл. 6,ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, както и на ТР №1/2019г. Що се касае до размера на причинените вреди се обръща внимание,че досежно размера им законът установява презумпцията на чл. 226, ал. 3 от КТ, като доколкото в периода на задържане на трудовата книжа ищецът не е реализирал социално осигурен доход, а въпреки тежестта, която носи работодателят не е доказал обратното, се споделя извода на районния съд, че конкретните вреди от непредаване на трудовата книжка не следва да се доказват, тъй като се презюмират от закона. По изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск от Р. М. С. за осъждане на ответника „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД да му заплати дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото правоотношение между страние в общ размер на сумата от 4735.43 лв. за периода 27.09.2023 г.– 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата подаване на исковата молба 30.10.2023г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че с ответното дружество са били в безсрочно трудово правоотношение, считано 06.03.2023 г., по силата, на който той е заемал длъжността „Ръководител, отдел продажби“ с място на работа Регионално представителство – Бургас, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 4635.62 лв. Сочи се, че съгласно подписано между страните допълнително споразумение от 27.07.2023 г., считано от 27.07.2023 г. длъжността му е била променена в длъжност „Склададжия“, без промяна в мястото му на работа и в размера на трудовото му възнаграждение. В исковата молба се 2 твърди,че на 26.09.2023 г. ищецът е изпратил заявление, получено от работодателя му на 27.09.2023 г., в което е поискал прекратяване на трудовото им правоотношение поради продължаване на образованието в учебно заведение с редовна форма на обучение, като същият счита, че с получаването му на заявлението от работателят му трудовият договор е прекратен в същия ден, едностранно от негова страна. Развива доводи, че работодателят му е задържал незаконно трудовата му книжка до 27.10.2023 г., когато е била получена от ищеца.

Излага, че поради задържане на трудовата му книжка е бил лишен от възможността да започне работа по трудово правоотношение, което да се съчетава с редовната форма на обучението. Предвид това претендира присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 27.09.2023г. до 26.10.2023г. в размер на 4735.43лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателноото изплащане на главницата.

В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е оспорило иска като неоснователен с твърдения, че ищецът е неизправна страна по трудовото правоотношение, тъй като не се е явил на работното си място на 21.08.2023 г., за което са му поискани писмени обяснения, като същият е предоставил такива на 11.09.2023 г. Ответникът заявява, че е издал заповед №3/11.09.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и налагане на дисциплинарно наказание, връчена на ищеца на 04.10.2023 г. ,поради което възразява, че заявлението на ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение е подадено впоследствие, след като е издадената заповедта за дисциплинарното му уволнение и устното му уведомяване за нея от страна на ЧСИ на 19.09.2023 г. Ответникът твърди, че е върнал трудовата книжка на ищеца непосредствено след като същият го е уведомил за мястото и начина по който да му бъде върната.

По делото не е спорно, а от представените по делото доказателства се установява, че считано от 06.03.2023г. помежду им е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Ръководител,отдел продажби“, а впоследствие съгласно допълнително споразумение към трудовия договор от 27.07.2023 г. е преназначен на длъжност „Склададжия“ при основно месечно трудово възнаграждение от 4635.62 лв.

Установено е също, че паралелно с процесното основно трудово правоотношение с ответника, ищецът е бил зает, считано от 18.08.2023г. до 12.10.2023г. по допълнително трудово правоотношение при друг работодател с уговорено трудово възнаграждение от 500 лв.

Не спори също, а видно от данните по делото става ясно, на 26.09.2023г. ищецът е изпратил заявление до работодателя си, получено от последния на 27.09.2023г., с което е заявил, че прекратява трудовия договор помежду им поради поради започване на редовно обучение във висше учебно заведение, за доказване на което обстоятелство е представено удостоверение от 26.09.2023г., издадено Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ Бургас. В заявлението си от 26.07.2023г. ищецът изрично е посочил, че заедно с него изпраща на работодателят си и трудовата си книжка за надлежно оформяне с искане същата да му бъде върната по куриер на същия адрес.

С писмена покана от 24.10.2023г., връчена на ищеца на 25.10.2023г. работодателят му ги е поканил да посочи в писмена форма начина, по който желае да му бъде върната трудовата книжка: чрез лично явяване на адрес на дружеството в гр. Велико Търново или чрез куриер. В отговор, ищецът е изпратил на 25.10.2024г. заявление до работодателя си, получено от него на 26.10.2023г., че още в заявлението си за прекратяване на трудовия договор, връчено на 27.09.2023г. изрично е посочил, че желае трудовата му книжка да му бъде изпратена на посочения в нея адрес в гр. Бургас. По делото не се спори също, а че съгласно представената /л. 19/ ищецът е получил трудовата си книжа, надлежно оформена, заверена и подпечатана от дружеството на 27.10.2023г.

По делото е представена заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца 3 от 11.09.2023 г., връчена му на 04.10.2023 г., с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190,ал. 1, т. 2 от КТ. Видно от съдържанието на представената трудова книжка на ищеца, работодателят е вписан в нея, че трудовото правоотношение помежду им е прекратено на 04.10.2023г. поради дисциплинарно уволнение.

С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявените искове. Приел е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на чл.327, ал.1, т.6 от КТ, считано от 27.09.2023 г. с получаване от ответния работодател на изявлението на ищеца за прекратяване на трудовия договор поради започване на редовна форма на обучение, като е счел за макар и издадена по –рано на 11.09.2023г. заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ не е породила правно действие, тъй като същата е връчена на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение на страните на 27.09.2023 г. на основание чл.327, ал.1, т.6 от КТ. Прието е, че за периода от 27.09.2023 г. до 26.10.2023 г. действително е налице незаконосъобразно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226, ал.2 от КТ, като съдът е намерил неоснователни възраженията на ответната страна, че задържането се дължи на липса на съдействие от страна на ищеца. По отношение на размера на претендираното обезщетение съдът е посочил, че в хипотезата на чл.226, ал.3 от КТ законът презумира настъпили от незаконното задържане вреди, които са нормативно определени и работникът не дължи доказването им, освен базата, на която се изчисляват.

След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от Г П К , въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be1f54b9-ff24-4739-82f5-39d7635946be