Определение № 241 от 08.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. София, 05.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20248003900162 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 15767 от 04.12.2023г. на Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“ срещу определение № 837 от 19.10.2023г. по ч.т.д. № 1548/2023г. на състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на сдружението срещу определение № 257 от 19.07.2023г. по ч.т.д. № 379/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 260245 от 02.05.2023г. по т.д.н. № 912/2008г. на Окръжен съд – Пловдив за оставяне без разглеждане възражение вх. № 261884 от 05.04.2023г. на жалбоподателя срещу частична сметка за разпределение, обявена на 24.03.2023г.

За да остави частната касационна жалба без разглеждане, предходният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия е приел, че актовете на съда по несъстоятелността, постановени на основание чл. 729 от ТЗ, не са включени в хипотезата на чл. 613а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Поради това актовете, определящи допустимостта на обжалване, също са включени в тази група и 1 производството е двуинстанционно (чл. 274, ал. 4 от ГПК).

Оплакванията на Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“ са за незаконосъобразност на определението на състава на Върховния касационен съд. Процесният случай не попада в посочената като основание за определението хипотеза. Одобряването на сметката е наистина двуинстанционно производство и не подлежи на касация, но спорът е за даване на възможност за участие в самото производство по несъстоятелност, т.е. за признаване на правата на кредитор в несъстоятелността, а това е триинстанционно производство. Преграден е пътят на защита и е отнето право на цесионера да упражнява правата си на кредитор в производството по несъстоятелност. Изменението на ТЗ, което изключва случаите на оспорване на актове, които препятстват хода на процеса и така лишават жалбоподателя от средство за защита на установеното му със сила на пресъдено нещо материално право, следва да бъде отменено като противоречащо на принципите на правото на Европейския съюз. Жалбоподателят е правоприемник на „Векта“ ООД по силата на договор за цесия от 01.07.2013г., а дружеството е кредитор на „Градски транспорт - Пловдив“ (в несъстоятелност) и не може да бъде отказана защита по чл. 120 от Конституцията. Съдът е длъжен да установи нищожност на оспорваното определение на Окръжен съд – Пловдив. Също съгласно посоченото от жалбоподателя, в обжалваното определение на апелативния съд е било посочено изрично право на обжалване. Постановените актове противоречат на константната практика на ВКС, създадена в производството по несъстоятелност, на практиката на европейските съдилища, на протокол 1 от ЕКПЧОС и на практиката на Общия съд на ЕС.

Жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде отменено, съдът да се произнесе инцидентно по правната природа на определението на Окръжен съд – Пловдив, като се прогласи неговата нищожност, както и да се произнесе по реалния размер на вземанията на кредитора, които са обезпечени с вписани възбрани.

Иска се също да бъде отправено преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз по въпросите:

1. Следва ли от ДФЕС, че националната правна уредба може да не 2 съдържа възможност за защита на безспорно установените със сила на пресъдено нещо интереси на кредитора, като уредбата в главното производство – по смисъла на която правото на кредитора да прехвърля чрез цесия задължението на длъжника не бъде гарантирано от процесуалния ред?

2. Какъв следва да бъде правният ред за противодействие на лобистки изменения в ТЗ, които свеждат триинстанционното производство по оспорване на актове, преграждащи по-нататъшното производство по защита на правата на кредитора, и не зачитат основните права, и не са съобразени с принципите, признати в Хартата, по специално правото на защита на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, забраната на дискриминацията, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита?

3. Когато въз основа на отсъствие на процесуални средства за защита на материално право се постановяват окончателни съдебни актове, ако сериозен икономически и социален ефект и проявите на корупция са очевидни, а средствата за изменение и допълнение на закона по към съобразяване с принципите на Европейския съюз…

4. Следва ли с аргумент за разтоварване на Върховния касационен съд от прекомерна натовареност, да се изменя ТЗ, в частност материята за търговската несъстоятелност, и да се възприеме ограничителна хипотеза, при която преграждащи пътя на производството актове да се лишат от оспорване пред ВКС, т.е. да се превърне триинстанционното производство в двуинстанционно?

Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл.

261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК.

По същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява, че през 2013г. по т.д.н.

3

№ 912/2008г. на Окръжен съд – Пловдив е открито производство по несъстоятелност срещу „Градски транспорт – Пловдив“ АД. На 24.03.2023г. в търговския регистър е обявена частична сметка за разпределение. В срок от Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“ е подадено възражение вх. № 261884 от 05.04.2023г. с твърдение, че е обезпечен кредитор в производството след сключен договор за цесия, а при разпределението от синдика неправилно са били съобразявани правата на друг кредитор – „Общинска банка“ АД. С определение от 02.05.2023г. на съда по несъстоятелността възражението е оставено без разглеждане, тъй като не се е установило качеството цесионер на Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“ – уведомяване на несъстоятелното дружество за прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2013г. вземания от дружеството „Векта“ ООД, кредитор на несъстоятелния длъжник. С определение № 257 от 19.07.2023г. по ч.т.д. № 379/2023г. на Апелативен съд – Пловдив частната жалба на Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“ е оставена без уважение с указание, че определението подлежи на обжалване. От сдружението е подадена частна касационна жалба.

Определението на Апелативен съд – Пловдив не подлежи на касационен контрол.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от глава двадесет и първа от ГПК посочва актовете, които подлежат на касационно обжалване – определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но също съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението за одобряване на сметка за разпределение в открито производство по несъстоятелност по чл.

729 от ТЗ може да бъде обжалвано от кредитор, подал възражение по чл. 728 от ТЗ, но по аргумент от чл. 613а, ал. 3, вр. ал. 1 от ТЗ, обжалването е само пред апелативен съд. Поради това, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, вр. чл.

621 от ТЗ, определение като това на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба срещу неразглеждането по същество на възражение по чл. 728 от ТЗ, е определение, постановено в производство, крайният акт по който не подлежи на касационно обжалване. Не се касае за признаване на правата на кредитор в несъстоятелността.

4

Това са изводите по обжалваното определение на предходния състав на Върховния касационен съд и те се споделят от настоящия съдебен състав.

За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна, при което оплакванията на жалбоподателя, че апелативният съд е указал обжалваемост на определението от 19.07.2023г. са неоснователни.

Неоснователни са също оплакванията на Сдружение „Футболен клуб ВЕКТА“, че предвидената необжалваемост на определението на апелативния съд е в нарушение на член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС относно правото на справедлив процес, във връзка с член 1, Протокол № 1, доколкото имуществени права на жалбоподателя срещу несъстоятелното дружество биха представлявали притежание.

Правото на достъп до съд не гарантира право на обжалване, нито това право e абсолютно. Възможно е да се наложат ограничения, тъй като правото на достъп до съд по своя характер изисква регулация, която може да е различна по време и място според потребностите и ресурсите на обществото и лицата. Ограничението трябва да има легитимна цел и да е в съответствие с принципа на пропорционалност, без да е нарушена самата същност на правото на достъп (Golder v UK, Ashingdane v UK).

В хипотезата на чл. 729, вр. чл. 613а от ТЗ относно предвидената обжалваемост на определението за одобряване на частична сметка за разпределение само пред апелативен съд, съответно такава обжалваемост и при спор относно допустимостта на възражение по чл. 728 от ТЗ, нарушение на ЕКЗПЧОС не може да бъде изведено. Националната уредба цели бързина при разпределението на осребреното имущество на длъжника в производството по несъстоятелност, на етап, в който са набрани достатъчно парични средства и правата на кредиторите са установени в достатъчна степен, при изрично предвидено задължение на съда да следи служебно за законосъобразността на разпределението. Бързото и справедливо удовлетворяване на кредиторите е съобразно общото изискване на чл. 607 от ТЗ, приложимо и във връзка със сметката за разпределение, изпълнявана от синдика (чл. 729, ал. 4 от ТЗ). Същевременно нито от съда по 5 несъстоятелността, нито от апелативния съд са отречени правата на цедента „Векта“ ООД в производството по несъстоятелност, а действието на цесията по чл. 99 от ЗЗД е изцяло в зависимост от това дружество и косвено от жалбоподателя като цесионер – съобщаване на длъжника на извършеното прехвърляне на права в хода на производството по несъстоятелност.

Неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване За да бъде отправено такова запитване, то трябва да е необходимо – Съдът на Европейския съюз (Съдът) да бъде сезиран относно тълкуване и валидност на правото на Съюза, когато това право е приложимо в главното производство. Въпросът трябва да бъде относим за съответната фаза на националното производство – заключението относно тълкуването или валидността на правото на Съюза да бъде необходимо, за да постанови националният съд решението си. В този смисъл са решение на Съда от 05.07.2016г., Огнянов (дело С-614/14), EU:С:2016:514, т.16, определение на Съда от 11.07.2019г., Agrotiki Trapeza tis Ellados (дело С-262/19), EU:С:2019:614, решение на Съда от 0 7.11.2019г., UNESA и др. (дело С-80/18 – С-83/18), EU:С:2019:934, т. 27 и сл.) и др.

Такива обстоятелства по настоящото дело липсват. Не са посочени разпоредби от правото на Съюза, нито връзката между такива разпоредби и българското законодателство. Жалбоподателят не се позовава на правото на Съюза като приложимо нито по отношение на вземанията си, нито по отношение на процесуалната уредба на откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност. Сочи се единствено Хартата за основните права на Европейския съюз (член 17 и член 47). Член 51, § 1 от Хартата предвижда, че нейните разпоредби се отнасят за държавите – членки, единствено когато те прилага правото на Съюза. Когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби от Хартата сами по себе си не могат да учредят такава компетентност (решение на Съда от 07.11.2019г. , UNESA и др. (дело С-80/18 – С-83/18), EU:С:2019:934).