Решение № 26 от 17.02.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500667 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

След влизане в сила на постановеното по настоящото дело на определение № 11/09.01.26г. в прекратителните му части, предмет на въззивното производство са въззивните и частните жалби на част от ответниците в първоинстанционното производство, насочени съответно срещу решение № 701/26.06.25г. и определение № 4137/10.09.25г., постановени по гр. д. № 2336/21г. по описа на ВОС, както следва:

1.Въззивна жалба от А. И. Н. от гр. Варна, чрез адв. К. П. от АК-Велико Търново, срещу частта от решението, с което се признава за установено в отношенията между ищеца „АЛА-БГ“ ООД, гр. Варна и въззивника А. И. Н., че последният не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, к.к. „Ч.“, местност „К.“, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 70900; с площ 1 921 кв.м.; при граници: имот № ***, № ***, № ***; № ***;

№ ***. В жалбата е изложено, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалните норми и поради необоснованост. Претендира се неговата отмяна и отхвърляне на предявения установителен иск, ведно с присъждане на разноските по делото.

Сочи се, че поставеното от съда изискване добросъвестният владелец да е 1 демонстрирал намерението си за своене пред действителния собственик, не съществува в закона. В тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС.

Счита се, че в конкретния случай фактът на владението от ответниците И. е бил установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът не е преценил съобразно изискванията на закона. Освен това същото е било явно манифестирано - чрез вписаната транслативна сделка в АВ, декларирането на имота в служба „МДТ“ на общината, отразяването им като собственици в кадастъра, както и извършените фактически действия по необезпокояваното ползване на имота. В тази връзка са коментирани събраните по делото гласни доказателства. Поддържа се, че нуждата от това владелецът да демонстрира владението си пред действителния собственик, е само в хипотезите на превръщане на държането във владение при съсобственост, при делбите и в случаите, когато са налице правни или фактически връзки между страните. В случая липсват такива обстоятелства, а освен това е установено, че владението на И. не е било обезпокоявано или прекъсвано и е продължило от 26.11.14г. (сключването на договора за прехвърляне на собствеността), до датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС и поради това И. са придобили собствеността върху процесния имот на оригинерно придобивно основание.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна „АЛА-БГ“ ООД, гр. Варна, чрез адв. Р. И. от АК-София, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че И. не са били добросъвестни владелци, тъй като към датата на закупуване на имота от тях, по партидата на същия в имотния регистър са били вписани нотариалните актове, с които дружеството е закупило през 2003г. собствеността върху имота. Периодът между вписването на нотариалния акт на П. Д. и нотариалните актове през 2003г., е по-малък от 10 години, поради което и не е налице вероятност същата да го е придобила по давност. Имотният регистър е публичен и И. са имали възможност да установят посоченото вписване.

Отрича се същите да са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота чрез неговото обработване, облагородяване, поставяне на огради и други, защото имотът не е ограден изцяло, няма портална врата, същият е трудно обработваем, защото е на стръмен скат и е обрасъл с дървесна растителност. Бунгалата в имота са били поставени от праводателите на ищцовото дружество, което е извършило действия по обединяването на съществувалите преди това два недвижими имота в един. Ищецът е заплащал местни данъци и такси. Счита се, че показанията на водените от ответниците свидетели не установяват осъществяване на владение и поради това И. не са придобили имота по давност. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

2 . Въззивна жалба от С. Й. И. и М. Н. И. , двамата от гр. Варна, подадена чрез общия им процесуален представител адв. Ив. Д. от АК-Варна, срещу частта от решението, с което се признава за установено в 2 отношенията между ищеца „АЛА-БГ“ ООД, гр. Варна и въззивниците С. Й. И. и М. Н. И. (в решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на фамилното име на ответницата), че не са собственици на описания по-горе поземлен имот. В жалбата е изложено, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изхождайки от указанията, дадени с ТР № 8/27.11.13г. по т. д. № 8/12г. на ОСГК на ВКС, неправилен се счита изводът на съда, че не трябва да се изследват действителните права на собственост на ищеца. Поради това и предвид направеното от И. оспорване в отговора на исковата молба, че ищецът е купил от несобственици, същият е следвало да установи защитимо свое право, засегнато от правния спор. В тази връзка са коментирани подробно събраните по делото доказателства, свързани с констативния нотариален акт № 134/19.04.2000г., с който се е легитимирал праводателят на праводателите на ищцовото дружество, за да се обоснове извода, че същият не е придобил имота по давност. Поради това и същият не е могъл да прехвърли собствеността на праводателите на ищцовото дружество и последното не може да се легитимира с надлежен правен интерес от предявените отрицателни установителни искове. От друга страна, след коментар на показанията на водените от ответниците свидетели, се обосновава извода, че е установено по делото, че Д. е придобила по давност процесния имот към 2013г. Отделно от това след анализ на събраните доказателства се поддържа, че И. са осъществявали като добросъвестни владелци явно, спокойно и непрекъснато владение, продължило в предвидения от закона срок, поради което и са придобили собствеността на оригинерно придобивно основание. В тази връзка се сочи, че цитираните от съда решения на ВКС са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят трансформация на държане във владение. Анализирани са подробно гласните доказателства, събрани по делото, за да се обоснове извода за наличието на фактическия състав на придобивната давност, изтекла в полза на И. Коментирани са и показанията на водената от ищцовото дружество свидетелка и се поддържа, че от същите не се установява дружеството да е владяло процесния имот. Обобщава се, че дори и да се приеме, че ищцовото дружество е придобило собствеността върху имота, то след 2005г., когато е получило становището на МРРБ, че не може да извършва строителство в същия, се е дезинтересирало от имота и не е осъществявало никакви действия по упражняване на фактическа власт върху същия. Като аргумент в тази насока се посочва обстоятелството, че управителят на ищцовото дружество е установил през 2019г. вписването на И. като собственици на имота в кадастъра, но едва през 2021г. е предявил настоящия иск. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна „АЛА-БГ“ ООД, гр. Варна, чрез адв. Р. И. от АК-София, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделя се извода на съда, че 3 при предявен отрицателен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже единствено правния си интерес, а ответникът – правото си на собственост. В случая ищецът е доказал интереса си чрез доказателствата за закупуването на собствеността върху имота с посочените договори, инкорпорирани в нотариалните актове от 2003г. Предмет на спора по така предявения иск е съществуването на отричаното в исковата молба право на собственост на ответника. След анализ на гласни доказателства по делото се поддържа, че Д. не е придобила собствеността върху имота по давност.

Допълва се още, че в издаденото от областна администрация удостоверение във връзка с преписката по съставянето на КНА на Д., е било отразено, че през 2006г. е постъпило възражение от наследник на К. К., на когото се възстановява собствеността с решение на ПК № 1372/27.06.06г. Допълнени са и съображенията, изложени и в отговора на въззивната жалба на Н., посочени по-горе. Направен е анализ на гласните доказателства, за да се обоснове извода, че И. не са осъществявали добросъвестно и необезпокоявано владение върху имота и поради това не са го придобили по давност. Оспорва се твърдението на въззивниците, че дружеството е изгубило интерес от този имот след 2005г., тъй като то е продължило да го почиства и да заплаща данъците за същия. Претендира се решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноските по делото.

3. Частна жалба от А. И. Н. от гр. Варна, чрез адв. К. П. от АК-Велико Търново, с която се обжалва определение № 4137/10.09.25г., с което е оставено без уважение негова молба за изменение на решението в частта за разноските. Претендира се отмяна на определението и постановяване на изменение на решението в частта за разноските, като на ищеца се присъди само сума от 3 896.51 лв. Сочи се, че неправилно е приетото от съда, че ищецът е заплатил ДТ в общ размер на 1 779.51 лв. Не е било съобразено, че дружеството е възразило срещу размер от общо 1 153 лв. като ДТ и е поискало връщане на тази сума. Поддържа се, че по пасивно субективно съединени искове се дължи една ДТ, тъй като защитимият интерес е един. В случая дължимата ДТ е в размер на 576.51 лв., а останалата сума, ако е внесена, е недължимо платена.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от „АЛАБГ“ ООД, гр. Варна, чрез адв. Р. И. от АК-София, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че на ищеца се дължи присъждането на всички реално извършени разноски, а по делото е заплатена ДТ в размер на 1 782.50 лв. В условията на евентуалност – ако се уважи частната жалба на Н., отправя се искане да се извършат необходимите действия съдът да се произнесе по молбата на дружеството от 08.08.22г. и да се възстанови заплатената ДТ.

4. Частна жалба С. Й. И. и М. Н. И. , двамата от гр. Варна, подадена чрез общия им процесуален представител адв. Ив. Д. от АК-Варна, с която се обжалва определение № 4137/10.09.25г., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските. Приема се, че ищецът е заплатил ДТ в размер на 1 779.51 лв., но нейният размер е бил 4 определен неправилно от съда. Тъй като по делото са предявени субективно пасивно съединени отрицателни установителни искове срещу трима ответници, но за защита на един материален интерес – един недвижим имот, то на осн. чл. 72, ал. 2 от ГПК се дължи една ДТ, а не три. Липсва произнасяне по възраженията на ищеца в тази насока и по искането за възстановяване на недължимо внесената от него такса в размер на 1 153 лв. Поради това се претендира отмяна на определението и решението да се измени в частта му за разноските, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца ДТ за образуване на делото само в размер на 576.50 лв.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от „АЛАБГ“ ООД, гр. Варна, чрез адв. Р. И. от АК-София, с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че на ищеца се дължи присъждането на всички реално извършени разноски, а по делото е заплатена ДТ в размер на 1 782.50 лв. В условията на евентуалност – ако се уважи частната жалба на И. отправя се искане да се извършат необходимите действия съдът да се произнесе по молбата на дружеството от 08.08.22г. и да се възстанови заплатената ДТ.