Решение № 1750 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20251110133101 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ПКБ“ ЕООД срещу М. Т. М., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 278,69 лева, представляваща остатък от непогасена главница по договор за потребителски кредит № ////// от 10.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК– 27.02.2025г. до окончателното плащане, сумата от 5,81 лева – договорна лихва за периода от 20.10.2023г. до 05.11.2024г. и сумата от 54,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2024г. до 26.02.2025г.

Ищецът – „ПКБ“ ЕООД твърди, че на 10.04.2023г. е сключил с М. Т. М. Договор за потребителски кредит № //////, по силата на който на последната е отпуснат заем на стойност от 1 500 лева при ГЛП - 41,00 % и ГПР - 47,92 %. Сочи, че за кредитополучателя е възникнало задължението да погаси заема в 24-месечен срок съгласно определен погасителен план. Излага, че по желание на ответника са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като за тяхното предоставяне било уговорено възнаграждение от 600 лева за първата и съответно 1 050 лева за втората услуга. Сочи, че общият размер на ежемесечната погасителна вноска, с включените допълнителни услуги е в размер на 161,34 лева, изискуема на 20-то число на съответния месец. Поддържа, че е изпълнил точно и своевременно задълженията си си по договора, като на 11.04.2023г. превел дадената на заем сума по посочена от 1 кредитополучателя банкова сметка. Посочва, че ответната страна усвоила кредита и е извършила плащания на обща стойност от 940,34 лв. Твърди, че с Решение № 1021 от 21.01.2025г. по гр. д. № 30714/2024г. на СРС, 45 с-в, е прогласена нищожността на клаузата по раздел VI от договора, предвиждаща възнаграждение за допълнителните услуги. Излага, че извършените плащания по допълнителните услуги са прихванати от задължението за възнаградителна лихва. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2024г., за което обстоятелство ответникът бил уведомен чрез писмо на посочения в договора адрес. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба е настъпил падежът и на последната погасителна вноска – 20.04.2025г. Моли съда да уважи предявените установителни искове. Претендира разноски.

Ответникът – М. Т. М. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва действителността на облигационната връзка поради противоречие с добрите нрави с аргументи, че в договора за кредит не са посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва, не е отбелязан размерът на месечния лихвен процент, както и че стойността на договорната лихва надхвърля многократно размера на законната лихва за забава. Като самостоятелно основание за нищожност поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК сочи и неправилното посочване на ГЛП, в който не са включени допълнителните услуги, които по естеството си представляват скрита печалба за кредитора. Навежда доводи, че уговорката за възнаградителна лихва е неравноправна. Поддържа, че процесният договор е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е вписан коректен ГПР, липсва ясна методика кои компоненти се включват в тази величина. Излага, че дължи единствено чистата стойност на кредита. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, 2 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: договорно правоотношение с ответника, по силата на което му е предоставен заем в сочения размер, че падежът на задължението е настъпил. В доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на задълженията на падежа.

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 10.04.2023г. между „ПКБ“ ЕООД и М. Т. М. е сключен Договор за потребителски кредит № //////, по силата на който на последната е отпуснат заем в размер на 1 500 лв. при ГЛП от 41 % и ГПР – 47,92 %, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 2 222,29 лв. Страните са постигнали съгласие и за допълнителна услуга „Fast”, предоставящо право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и допълнителна услуга „Flexy” за промяна на погасителния план на потребителския кредит. Срещу предоставянето на тези допълнителни услуги е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 600 лв. за първата и 1 050 лв. за втората услуга, като съгласно преддоговорната информация размерът на вноските на закупените допълнителни услуги са дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В чл. 15 от приложимите Общи условия е отбелязано, че закупуването им е по желание на кредитополучателя. Общо дължимата сума по въпросния потребителски кредит ведно с допълнителните услуги е 3 872,29 лв., платима на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 161,34 лв. с падеж 20-то число на съответния месец съгласно приложения погасителен план.

Установява се, че с Решение № 1021 от 21.01.2025г. по гр.д. № 30714/2024г. по описа на СРС е прогласена нищожността на клаузите на сключения между „ПКБ“ ЕООД и М. Т. М. договор за паричен заем № ////// от 11.04.2023г., предвиждащи заплащане на възнаграждение за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Основен спорен въпрос между страните е действителността на процесния договор за потребителски кредит. При преценката за валидния характер на облигационното правоотношение следва да се вземе предвид, че ответникът е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, нито е налице някое от изключенията по чл. 9, ал. 1 ЗПК. В това отношение, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за 3 кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. / Решение по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, Решение по дело Salvat Editores – С-244/98, Решение по дело Mostaza Claro – C-168/05, Решение по Pannon GSM – C243/08, Решение по Banco Espanol de Credito SA – C-618/1/.

При това положение, следва да се извърши проверка за наличие на основания за недействителност на процесния договор.С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя. От приетия като доказателство по делото договор за кредит се установява, че той е сключен в предписаната от закона писмена форма, а съдържащият се в него текст е представен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който видимо и без необходимостта от специални знания не е по-малък от 12. С договора е предоставена информация на потребителя относно правната възможност в 14-дневен срок да се откаже от сделката с указания за начина на упражняване на правото и произтичащите от това последици. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски - размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Като твърдян порок на договора за потребителски кредит е посочено противоречието на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй като нейният размер многократно надхвърлял стойността на законната лихва за забава. На първо място, следва да се отбележи, че цитираната от ответника съдебна практика на касационната инстанция, е преодоляна, като понастоящем се възприема, че задаването на императив на конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния размер на законната лихва, без подобен максимален размер да е законодателно уреден и без да се преценят всички обстоятелства по договора, е необосновано /в този смисъл Решение № 50086 от 21.12.2023г. по т.д. № 1027/2022г. на ВКС, I т.о./. Нищожност на това основание би била налице, ако клаузата за заплащане на договорна лихва предвижда такъв размер, който излиза извън присъщата функция да бъде възнаграждение, което заемателят дължи на кредитора за това, че му е предоставена възможността да ползва паричните средства, предмет на сделката, за определен продължителен период от време. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за 4 облагодетелстване на друг. Преценката следва да се осъществи и като се прецени същността на възнаградителната лихва, която от една страна представлява цената на парите като капитал, а от друга – цената на времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. Следователно, от определящо значение за съответствието на клаузата за възнаградителна лихва с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност е продължителността, по време на която заемателят ще се полза с отпуснатите му парични средства – 24 месеца, че същата е във фиксиран размер за срока на договора – арг. от раздел III, т. 1 от СЕФ и чл. 4.1 от общите условия, както и че се касае за кредитиране без предоставено обезпечение.

Съобразявайки тези факти, следва да се приеме, че уговорката за договорна лихва кореспондира с общоприетите правила на морала, израз е на свободата на договаряне и не внася неравновесие в правата и задълженията на страните.

При анализа на договора за потребителски кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.