Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3183 от 10.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60035/2021
Вид
Решение № 3183
Подписан
10.04.2022
Състав
КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3183 гр. София, 10.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110160035 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на [фирма] спрямо М. СТ. КР. за заплащане на следните суми: сумата 2737.99 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ****** за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до окончателното погасяване, 322.57 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2021 г., 52.54 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до окончателното погасяване, 10.12 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 27.05.2021 г , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № № 32101/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът [фирма] твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се [населено място], [улица], с аб. № ******, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излага и, че ответникът не е заплатил дължимата такса дялово разпределение, за което също се дължало обезщетение за забава. Претендира разноски.

Ответникът е ангажирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Намира 1 претенцията за такса дялово разпределение за недопустима, а исковата молба за нередовна.

Оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва да е потребена ТЕ в претендирания размер. Оспорва изравнителните сметки и отчетите за имота. Оспорва годността на измервателните уреди. Оспорва отчисляването на технологичните разходи за абонатната станция. Липсвали доказателства за отопляемия обем на имота. Оспорва претенциите за обезщетение за забава като неоснователни. Моли исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с определение от 20.01.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 32101/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителните молби на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълен идентитет между периодите и основанието на претенциите в исковото и заповедното производство – доставена топлинна енергия и предоставена услуга дялово разпределение за имот, находящ се в [населено място], [улица], с аб. № ******, поради което възраженията в отговора на исковата молба не се споделят. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

На първо място, в настоящото съдебно производство не е оспорено възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което съдът намира това обстоятелство за безспорно между страните. Относно необходимостта от своевременно в 2 срока по чл. 133 ГПК оспорване на качеството на клиент на топлинна енергия/собственик на процесния имот – виж решение № 4731 от 27.06.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 11945/2013 г., решение № 4952 от 6.07.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 4245/2017 г., решение № 5852 от 5.08.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 11367/2013 г., решение № 2970 от 13.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6515/2019 г. и др.

На следващо място, в настоящото съдебно производство е и доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56 от 10.06.1994 г., с който В. М. С. е дарила на М. СТ. КР. собствените си ¾ ид. ч. от апартамент № 23, находящ се в находящ се [населено място], [улица], като си е запазила правото на ползване върху имота докато е жива. Установява се от удостоверение от ГИС София, че стар адрес [населено място], [улица] е идентичен с адрес [населено място], [улица] с вх. А, Б и В. С последващ договор за покупко-продажба № 49 от 08.02.1995 г. М.

СТ. КР. е продал на майка си - В. М. С. собствения си недвижим имот - находящ се [населено място], [улица]. Представено е удостоверение за наследници на В. М. С., от което се установява, че същата е починала на 28.11.2008 г. и е оставила за единствен наследник по закон М. СТ. КР.. Ответникът не оспорва да е наследник и да е приел наследството на В. М.

С.. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не може да се произнася по липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти, за установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК.Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.

Ето защо, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и М.

СТ. КР., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град [населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната 3 енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач [фирма], в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.