Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 14.07.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 473/2022
Вид
Решение № 134
Подписан
14.07.2023
В сила
14.08.2023
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.36, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150А · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.69а · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Разлог, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Адм. нак. дело № 20221240200473 по описа за 2022 гПроизводството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба от А.Д.Х., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„С.“№13, против НП №21-0331-001071 от 19.01.2022 г. на Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че констатациите в НП не отговарят на действащото фактическо положение, тъй като жалбоподателят не е осъществил описаното нарушение по ЗДвП. Счита, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, посредством който поддържа жалбата против атакуваното НП.

Административно-наказващият орган Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. Не ангажира допълнителни доказателства и становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 16.12.2021 г. около 15.20 часа, свидетелите М.Д. и Ц.К. - служители при РУ-Р. спрели за проверка л. а. марка „Б..“, с рег. №*, който се движел в с.Б., по у.„Н.Р.“ в районна на дом №19, в посока за изход към г.Б.. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя А.Х..

При поискване водача не им представил СУМПС, като им представил НП №21-0331-000362 от 19.04.2021 г., издадено от ВПД Н-к РУ-Р., в който било отразено изземване на СУМПС * на 15.12.2021 г. На мястото на проверката и с оглед констатираното свидетелят М.Д. в присъствието на свидетеля Ц.К. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №* от 16.12.2021 г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.150 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Х.Г., който отразил като възражение, че „до към г.Б. е шофирал баща му, но му станало лошо и жалбоподателя го сменил преди с.Б.“.

Въз основа на така съставения акт на 19.01.2022 г., Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. издал атакуваното НП №21-0331-001071 от 19.01.2022 г. на Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което 1 на жалбоподателя: на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв.

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимно лице и в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното НП допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

Със съставения акт за нарушение, жалбоподателя е административно-наказателно обвинен за това, че управлява МПС без свидетелство за управление на МПС. Посочени като нарушена законова разпоредба е нормата на чл.150 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, „всяко ППС, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато ПС е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.“.

Същевременно при словесното описание на нарушението, същото е описано като управление на МПС, след като е лишен от това право с НП 22-0331-000362 от 15.12.2021 г.

Очевидно е несъответствието между словесното описание на нарушението и приетата за нарушена разпоредба на ЗДвП в съставения АУАН.

На свой ред наказващия орган, с НП, освен че сочи в пълнота чисто цифрово правната квалификация на административното нарушение, изменя и административно-наказателното обвинение предявено със съставения акт. В НП правното основание, на което Х. е адм. наказан, е посочен чл.150А от ЗДвП, който гласи: „За да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или адм. ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Очевидна е липсата на нужния конекситет между посочената като нарушена законова разпоредба в АУАН и НП, както и основно между повдигнатото с акта, по реда на чл.36, ал.1 на ЗАНН, обвинение и произнасянето на наказващия орган по него. На практика жалбоподателя е наказан за непредявено му с акта нарушение по чл.150а от ЗДвП. АУАН има обвинителна функция и с него се очертават пределите на административно-наказателното обвинение не само от фактическа, но и от правна страна. В случая с НП е изменена правната квалификация на повдигнатото с АУАН административно-наказателно обвинение. Несъответствието между правната квалификация на деянието и фактите обосновали извод за нарушение, допуснато както в самия акт, така между акта и издаденото въз основа на него НП, както и в самото НП, не позволява формиране на еднозначен правен извод по приложението на закона при възприетото от административно-наказващия орган наличие на съставомерно деяние по чл.150А от ЗДвП. Така жалбоподателят Х. във фазата до издаване на НП е следвало да се защитава срещу вменено му в нарушение по чл.150 от ЗДвП, че управлява МПС без СУМПС, но е наказан с НП затова, че управлява МПС, след като е лишен от това право.

Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и е абсолютно основание за отмяна на НП, в тази му част като незаконосъобразно.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема на НП, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото е, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Съгласно тази правна норма 2 в НП следва да бъдат посочени: описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай обаче в НП е отразено, че нарушенията извършени от жалбоподателя са: Управление на МПС, след като е лишен от това право с НП №21-033100362, без да е посочена нито дата на издаване на НП, нито орган издал същото, вкл. и без да е изследван въпроса дали описаното НП е влязло в законна сила. Отделно не е и отразено иззето ли СУМПС и за какъв период. Имайки предвид редакцията на чл.190, ал.2 от ЗДвП, в случай че АНО е имал предвид изземване на СУМПС това обстоятелство е следвало да бъде изрично отразено в НП, вкл. и датата на която е извършено. Посочените въпроси, които са от съществено значение изобщо не са били изследвани от АНО, нито са събирани доказателства за това. Действително такива доказателства са били изискани и приложени в хода на съдебното следствие, но е следвало да бъдат своевременно приобщени още към датата на съставяне на НП и да намерят отражение при описание административнонаказателното обвинение. Общ принцип в правото е налагането на наказание да става след пълното изясняване на фактите и обстоятелствата, преценени като нарушение или престъпление. В административното право този принцип е закрепен в разпоредбата на глава II-ра от АК и процедурата, предвидена в глава III, раздели II и IV от ЗАНН.

Според съда е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да било мотиви относно определяне на размера на наказанието. И ако разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на адм- нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие НП.

Нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което има право да знае какво точно нарушение се твърди, че е извършило във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство.

Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на адм. наказване. НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски от 500.00 лв. за заплатено адв. възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №21-0331-001071 от 19.01.2022 г. на Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя А.Д.Х., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„С.“№13, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв., като НЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на А.Д.Х., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„С.“№13, сумата от 500.00 лв. – направени разноски за заплатено адв. възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3