Решение № 779 от 30.09.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Враца, 30.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Калин Т. при секретаря Ц. Банинска, като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 1089 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане.

В исковата молба и в уточнителните молби ищецът Г.Ю.М. *** твърди, че от 2012 г. заема длъжността „полицейски инспектор V степен“ в полицейски участък – с. Х. към РУ – К. при ОД на МВР – Враца. Заявява, че на 08.06.2018 г. в с. Х., на ул. *****при и повод изпълнение на службата му ответникът Е.К.А. *** му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинено от контузия на дясна раменна става с оток и кръвонасядане, контузия в областта на първи пръст на дясна ръка с оток и контузия, както и оток на дясна предмишница. Освен това ответникът повредил и носения от ищеца служебен знак „пагон“, поставен на служебната му униформа съгласно законовите изисквания. За извършеното от ответника деяние било образувано наказателно производство, завършило със сключено между ответника и РП – гр. К. споразумение, одобрено с протоколно определение от 29.11.2018 г. по НОХД № 415/2018 г. по описа на РС – гр. К.. Със същото ответникът Е.А. бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 274а, ал. 3 НК и му били наложени съответните наказания. Поддържа, че в резултат на деянията претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в мъки, страдания, физически болки, които непосредствено след деянието били устойчиви, продължителни и с висока интензивност. Претърпял още голям стрес и поради огромното психическо и емоционално напрежение претърпял временна промяна в начина си на общуване с околните. Причините за това били душевният тормоз, предизвикан от внезапния пристъп на страх от поведението на ответника, както и накърненото му име в обществото. Изтъква, че осъщественото от ответника засегнало положителната му оценка, която бил изградил пред своите близки, познати и колеги, а нападението спрямо него нанесло сериозен удар върху неговите авторитет и самооценка. Всичко това предизвикало у него душевен тормоз, накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото, предизвикали високо нервно напрежение, довело до нарушаване на съня и цялостното му емоционално състояние, а оттам и до нарушена работоспособност.

Посочва, че и към момента на подаване на исковата молба продължава да изпитва срам и неудобство, тъй като станал повод за подигравки от страна на колеги и на ехидно отношение от хората в с. Х. Освен това продължава и болковият синдром в дясната му ръка, като страданията се засилват при физическо натоварване и при определени движения на крайника, като е нарушен и юмручният му захват. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Е.А. да му заплати сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от травматичното увреждане, изразяващо се в контузия на дясна раменна става с оток и кръвонасядане, контузия в областта на първи пръст на дясна ръка с оток и контузия, както и оток на дясна предмишница, както и посттравматично стресово разстройство от накърняване на честта, достойнството и доброто му име сред обществото, в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните задължения, причинени от ответника на 08.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът Е.К.А. ***, редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не оспорва изложените в исковата молба факти.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по изпълнените съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи, намери за установено следното:

Установи се, от приложения по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 29.11.2018г. по НОХД № 415/2018г. на РС-К., че с определение от съдебното заседание съдът е одобрил споразумение между прокурор при РП-К., обвиняемия Е.К.А. и служебния му защитник, по силата на което обвиняемия Е.К.А. се признава за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно: че на 08.06.2018 г. в с. Х., на ул. *****е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота, причинено от контузия на дясна раменна става с оток и кръвонасядане; контузия в областта на първи пръст на дясна ръка с оток и контузия, както и оток на дясна предмишница на полицейски орган при изпълнение на функцията му - Г.Ю.М.

*** - полицейски инспектор V степен в група

"Териториална полиция" в полицейски участък – с. Х. към РУ – К. при ОД на МВР – Враца, както и в умишлено извършване на престъпление по чл.274а, ал.3 от НК, а именно: че на 08.06.2018 г. в с. Х., на ул. *****противозаконно е повредил служебен знак пагон, поставен на служебна униформа, съгласно законовите изисквания, носена от полицейски орган от МВР при изпълнение на функцията му - Г.Ю.М.. За извършените от подсъдимия деяния съдът с посоченото определение му е определил съответни наказания и е прекратил наказателното производство.

От приетия по делото Фиш за спешна медицинска помощ от

08.06.2018 г. с амб. № 111 /л. 6/ се установява, че ищецът Г.Ю.М., в качеството му на пациент, е прегледан от служител в Центъра за спешна медицинска помощ с филиал – гр. К. на 08.06.2018 г. Във фиша е отразено анамнезата - блъснат при инцидент при изпълнение на служебен дълг; охлузване и контузия на дясна ръка в областта на китката; 15 точки по ГКС скалата; АН 140/100; пулс 80/мин; работна диагноза: контузия на дясна ръка в областта на дланта и рамото.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л. 31/, изготвено от вещото лице д-р Ф.Т. - съдебен лекар, от което се установява, че след извършен анализ на медицинската документация е установено, че ищецът Г.Ю.М. е получил контузия на дясно рамо и дясна ръка /китка и длан/ и охлузване на дясна китка. Според експертизата по механизъм уврежданията отговорят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, като са причинили на ищеца болка и страдание. Срока за възстановяване е от порядъка на една-две седмици. Вещото лице е установило наличие на причинно-следствена връзка между инцидента и настъпилите увреждания. Няма медицински данни за проведено лечение и настъпили усложнения /неблагоприятни последици/ от причинените увреждания.

За изясняване на негативните психични последици от вредоносното деяние на ответника, е назначена и съдебно-психологична експертиза, заключението по която е изпълнено от вещото лице С.Х.. Във връзка с поставените задачи на 12.09.2019 г. вещото лице е провело среща с ищеца Г.М., по време на която, под формата на разговор и свободно интервю, са обсъдени самия инцидент, емоциите, чувствата и преживяванията на ищеца след него, както и продължителността на въздействието им върху психоемоционалното му състояние и социалното функциониране. Ищецът е попълнил анкета, отчитаща нивото на стрес у личността, съдържаща 21 въпроса.

Резултата на ищеца е общ сбор от 37 т., който резултат показва наличие на посттравматичен стрес, дори ако се редуцира влиянието на стресиращата сама по себе си негова професионална дейност. Вещото лице е установило, че ищеца е получил и преживял емоционална травма, изразяваща се в психотравматична криза, шок - продължаващ повече от денонощие, повишена тревожност, и известни нарушения в съня и при изпълнение на дейностите от ежедневието, както и психосоматична реакция - повишено кръвно налягане. Според заключението, първоначалното преживяване на ищеца след инцидента с ответника е в рамките на т.нар. посттравматична стресова реакция. Психическото и емоционално отреагиране е свързано с проява на продължителна повишена тревожност, затруднения в комуникацията, проблеми със съня, психосоматични симптоми, физическа умора. В продължение на две-три седмици са се проявили и някои от симптомите на повтарящо се епизодично изживяване на травмата; вторични реакции и преживявания. Налице са били и някои от проявленията на социалното тревожно разстройство, характеризиращо се с опасения от негативно оценяване от социалната среда и от други лица и страх от унижение, подигравки и присмех. Вещото лице е установило, че състоянието на ищеца е в причинно-следствена връзка с осъщественото спрямо него непозволено увреждане, което е изиграло ролята на остра психотравма.

В съдебното заседание вещото лице допълни, че и в момента ищеца се намира в подобно състояние.

Съдът кредитира приетите експертни заключения, като счита, че същите са пълни, обективни и компетентно изготвени.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Ц.И.П.- инспектор криминална полиция в с. Х. От показанията на свидетеля, които съдът кредитира като пълни, логични и непротиворечиви, се установи, че по случая с инцидента между страните му е била възложена проверка, която извършил и изпратил всички документи и преписката на Прокуратурата в гр. К.. Свидетелят е събирал сведения от различни лица, включително и от ответника. Последният разказал на свидетеля за случилото се, като не отрекъл посочените факти в доклада на М.: не отрекъл, че е обидил колегата му М. и че при схватката с него му е скъсал пагона и казал, че съжалява за стореното. Свидетелят е снел сведения и от ищеца М.. Според него колегата му изпитвал затруднения в даването на обясненията и след делото да се връща към случая; не изглеждал по начина, по който колегите му били свикнали да го виждат; не бил същия; не искал да ходи в селото; забавял преписките, което налагало колегите му да ги работят. Свидетелят установи също, че след инцидента ищецът излязъл в отпуск по болест и ходил на нагревки, защото го болели рамото и ръката. Колегите на ищеца му напомняли за случая, като му казвали, че не е могъл да се справи с ответника и да му сложи белезници. Всичко това принудило ищеца да се премести и от един месец вече работи в гр.К., който е по-далеч от гр.Враца, където живее и е свързано с повече разходи. Впечатлението на свидетеля е че и към настоящия момент ищецът не се е възстановил.

Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна страна, съда намира за обосновани следните изводи:

Предявеният от ищеца иск е по чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания от получена лека телесна повреда и психическо страдание, както и законна лихва върху това обезщетение от датата на увреждането до окончателното му изплащане.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността на лицето, осъществило деликта, а именно: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Следователно, основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца, фактическа обстановка.

В настоящия случай, за основателността на предявения иск с правно основание чл.

45 вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните елементи от фактическия състав на нормата, а именно: 1/ че ответникът е извършил противоправно деяние, 2/ вследствие на което на ищеца виновно са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и посттравматично стресово разстройство от накърняване на честта, достойнството и доброто име сред обществото; 3/ причинна връзка между деянието и вредите; 4/ размера на вредите; 5/ наличие на влязла в сила присъда на наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние.

Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be1d9e42-91ef-4f06-9631-b6d777dec9b1