Решение № 107 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000051 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М., подадена чрез процесуалния представител адв. Р. М. срещу Решение № 443/20.11.2024г. по търг.дело № 600/2023г. на Окръжен съд Пловдив, ГО, 2 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за всеки един от тях, настъпили в резултат на смъртта на М. А. М., вследствие на ПТП от 30.08.2020г., ведно със законната лихва считано от 06.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се във въззивната жалба, че необосновано и в нарушение на материалния закон, ОС Пловдив е приел, че наличието на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил В. К. не е доказано, въпреки че от събраните по делото доказателстваекспертно заключение на вещо лице и свидетелски показания, се установявало той да е управлявал МПС с технически несъобразена скорост, не е реагирал своевременно на възникналата опасност, въпреки че е имал видимост към навлизащата в кръстовището каруца, управлявана от техния починал вследствие на злополуката наследодател. За да се приемело, че водачът на МПС не е действал виновно при настъпването на общественоопасните последици, е необходимо да е изпълнил предписаните му от правните норми задължения като участник в движението, нещо което според жалбоподателите в конкретния случай се установявало, че водачът К. категорично не бил сторил. Позовават се 1 константната съдебна практика, съгласно която е прието, че преди всичко водачът е длъжен да наблюдава пътната обстановка и да реагира своевременно на всяка възникнала опасност, застрашаваща неговата безопасност и тази на останалите участниците в движението.

Позовава се и на задължителните указания на ТР № 28/28.11.1984г. по н.д. № 10/84г. на ОСНК на ВС, съгласно които е застъпено становището, че водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерено посочените от чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологичното състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като при това положение величината на скоростта на движение на автомобила трябвало да бъде в зависимост от отрицателното влияние на всички тези фактори. Излагат се съображения, че колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да е скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива, както и че намаляването на скоростта трябва да е в зависимост от максимално предвидените такива, като колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка.

В конкретния случай поддържа се от жалбоподателите, че в хода на делото безспорно се е било доказало, че навлизащото в кръстовището ППС с животинска тяга е създало непосредствена опасност, която е могла да бъде предотвратена от водача К. при своевременна реакция чрез намаляване на скоростта на движение и предприемане на внезапна маневра спиране, поради което е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Решение № 443/20.11.2024г. по търг.дело № 600/2023г. на Окръжен съд Пловдив, ГО, 2 с-в и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат в цялост предявените от ищците срещу ответното дружество искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 100 000 лева за всеки един от тях, настъпили в резултат на смъртта на М. А. М., вследствие на ПТП от 30.08.2020г., ведно със законната лихва считано от 06.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна ЗД“Е.“АД. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на 2 ищците М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М. срещу З.д. Е.“ АД, като са искали да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 100 000 лв. на всеки от ищците, настъпили в резултат от смъртта на М. А. М., вследствие на настъпило на 30.08.2020г. в гр. П. ПТП, причинено от В. Т. К., при управление на л.а. марка и модел „Ф. П.“, с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците си синове на починалия при пътно-транспортното произшествие М. М.. Твърди се, че водачът на автомобила е ударил управляваното от бащата на ищците ППС с животинска тяга, като твърдят, че водачът на конската каруца е навлязъл по платното за движение пред лекия автомобил извън опасната зона на спиране на автомобила, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме каруцата, както и е имал техническа възможност чрез екстрено задействане на спирачната система да предотврати удара, но е реагирал със закъснение, в резултат на което е настъпил удара. Сочи се, че при инцидента е пострадал тежко водачът на каруцата, който впоследствие починал от травмите на процесното ПТП.

Сочи се че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство, № ***/ ****г. по описа на РУ МВР – П..

Твърди се, че ищците търпели неимуществени вреди от смъртта на техния баща, които са подробно описани в исковата молба. Твърдят, че внезапната смърт на техния баща им е причинила непреодолима болка. Твърдят, че между тях е имало изградени силна и емоционална връзка на близост, обич, подкрепа и разбирателство; ищците и баща им били изключително близки приживе; техният баща им бил неизменна опора и всеотдаен родител.

Ищците твърдят, че не могат да преодолеят загубата на своя баща, въпреки изминалото време.

Твърди се също така в исковата молба, че към датата на процесното ПТП за лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество,валидна от 28.10.2019г. до 27.10.2020г. Твърдят, че на 06.11.2020г. са отправили извънсъдебна претенция към ответното дружество, като в законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил обезщетение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е възразил срещу иска като е оспорил описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътния инцидент, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил.

Ответникът е оспорил вината на водача В. К. и противоправността на неговите действия. Оспорил е наличието на причинно- следствена връзка между пътния инцидент и всички описани в исковата молба неимуществени вреди. Оспорил е също така и наличието на настъпили за ищците неимуществени вреди, както и наличието на близки отношения, обич и разбирателство между ищците и пострадалия.

Релевирал е възражение за изключителен принос на пострадалия водач на ППС с 3 животинска тяга, като е твърдял, че вината за настъпването на пътното произшествие е изцяло у него, същият е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

Релевирал е и възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като е изложил съображения, че претендираното от ищците обезщетение е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост, както и че не отговаря на претърпените от тях неимуществени вреди.

Оспорил е претенцията за заплащане на законна лихва като неоснователна по съображения за неоснователност на главния иск, в условията на евентуалност е развил правни доводи за различен от сочения от ищците начален момент на забава.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол с пострадали лица се установява, че на 30.08.2020г., в гр. П., на кръстовището между ул. „Ц. и ул. „М.“, е станало ПТП с участници л.а. марка и модел „Ф. П.“, с рег. № ** **** **, управляван от водача В. К., и ППС с животинска тяга, управлявано от М. А. М., в резултат на което е починал М. М..

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства Удостоверение за родствени връзки , се установява родствената връзка на ищците с починалия М. М., а именно, че те са негови деца, което обосновава правото им на обезвреда за претърпени неимуществени вреди от загуба на родител. Няма спор, че ищците в това им качество попадат в кръга на правоимащите лица, съгласно приетото с ППВС № 5/ 24.11.1969г.

Между страните също така не е спорно, а и се установява обстоятелството, че за л.а. марка и модел „Ф. П.“, с рег. № ** **** **, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, валидна за периода от 28.10.2019г. до 27.10.2020г.

Не е спорно между страните и наличието на причинно – следствена връзка между смъртта на М. М. и процесното ПТП, като това се установява и от събраните по делото доказателства – медицинска документация и КСМАТЕ.

От заключението на вещите лица се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: водачът В. К. е управлявал л.а. марка и модел „Ф. П.“ по дясната лента за движение на ул. „Ц. в посока от изток на запад. През това време конската каруца, управлявана от М. М. е била на ул. „М.“, насочена в посока от юг на север, от ляво на дясно пред л.а. „Ф. П.“. Когато л.а. „Ф. П.“ е бил н около 51-52 м, конската каруца е навлязла на платното за движение пред автомобила, когато л.а. „Ф. П.“ е бил на около 27,5- 28,5 м, каруцата е навлязла в средната лента, а когато л.а. „Ф. П.“ е бил на около 13-14 м, каруцата е навлязла в дясната лента и така е настъпил удар в предната част на л.а. „Ф. П.“ и в предната част на конската каруца. Скоростта на л.а. „Ф. П.“ в момента на удара е била около 46 км/ ч.

Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя, в зоната на 4 кръстовището между ул. „Ц. и ул. „М.“ в гр. П., при движение през деня, при видимост на дневна светлина. В анализираната пътна ситуация, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път (опасна зона), конската каруца е била в лявата лента на платното за движение, като се е движела насочено косо към автомобила и водачът на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната система в този момент е имал техническа възможност да избегне удара като спре. В момента на навлизане на каруцата в средната лента на платното за движение, по което се е движел л.а. „Ф. П.“, водачът на автомобила е нямал техническа възможност, при реакция със спиране, да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава техническа възможност би имал водачът на л.а. „Ф. П.“, като в момента на навлизане на каруцата в средната лента на платно за движение, по което се е движел автомобилът, последният се е движел със скорост по- малка от 42 км/ ч. При реакция на водача на л.а. „Ф. П.“ със спиране в момента на навлизане на каруцата в дясната лента на платното за движение, по което се е движел л.а. „Ф. П.“, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава възможност водачът на л.а. „Ф.