Решение № 119 от 03.04.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Шумен, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С.а като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630202545 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0869-001567/28.08.2023год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП на жалбоподателя Ю. В. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец и отново на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец . Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв.Е. , който поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, както и да и се присъдят разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 231 ***/28.08.2023год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен на жалбоподателя на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец за това, че“не спира и не установява последиците от ПТП“, като е посочено, че виновно е нарушил 123 ал.1 т.1 от ЗДП и отново на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец , за това , че „не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП “, като е посочено, че виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.3 б“а“ от ЗДП. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA№ 971175/05.08.2023 г., в който е отбелязано, че на 05.08.2023г. на път първи клас на км.117+800м. в Община Шумен, в посока от гр.Русе към гр.Варна е управлявал собственият си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ Н6600 ВС, като в качеството си на участник на ПТП не спира да установи какви са последиците от произшествието, не оказва съдействие за установяване на вредите от престъплението и напуска местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР.

Жалбоподателят е подписал акта с възражения, като писмени такива е депозирал в изискуемия в чл.44 от ЗАНН срок, в които по същество сочи, че в сведение подробно е описал какво се е случило, като е изискал да се прегледат записи от камери , с оглед преценка дали е извършил нарушения на ЗДП. Междувременно, още на 05.08.2023г., жалбоподателя В. е депозирал пространна жалба до Началника на РУ Шумен, в която е изложил, че е станал жертва на агресия от страна на друг участник в движението. По повод тази жалба е образувана проверка, в която са снети сведения от жалбоподателя В., другия участник в инцидента М. Д., като от обстоятелствената част на прокурорското постановление за отказ за образуване на наказателно производство става ясно, че именно М.

Д. е предприел преследване на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя В., като представителя на държавното обвинение преценил, че Д. не е осъществил престъпление по чл.325 ал.3 от НК, но изпратил преписката на Началника на РУ Шумен за съставяне на акт по реда на УБДХ. Такъв, съответно бил съставен, като впоследствие състав на ШРС е постановил решение/влязло в законна сила на 26.02.2024г./ с което по отношение на Д. е наложено административно наказание „глоба“ за осъществено нарушение по УБДХ.

Междувременно с мотивирана резолюция от 28.08.2023г., административнонаказващия орган е прекратил административнонаказателно производство по отношение на Ю. В. по отношение, на това, че напуска местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, като на същата дата издал атакуваното НП № 23-0869001567/28.08.2023год, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец и отново на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/един/ месец .

В съдебно заседание, актосъставителят С. С., изтъкна, че са били изпратени на ПТП на път I-2 , като при пристигане на място са установили само единия участник, а именно 2 лицето, което е управлявал л.а. „БМВ“, който от своя страна им съобщил регистрационния номер на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, като след това са го установили, свързали са се с него по телефон, като жалбоподателя им съобщил, че е вече в гр.Варна и съответно по късно се явил в сектор ПП, където му съставили и АУАН. В същата насока са и показанията и на другия полицейски служител Е. Б., който провел телефонен разговор с жалбоподателя В., който добави, че според него жалбоподателя не му изглеждал притеснен по време на телефонния разговор. В съдебно заседание, бяха разпитани и свид.М. Д./водач на другия автомобил участвал в ПТП/ и В. М./съжителка на Д.а/, от които се установява, че действително в следобедните часове в почивен ден в Шумен и околностите са преследвали, автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като са преценили, че същия е минал опасно близко до тях, само за да се извини на петгодишното им дете, което също е пътувало в автомобила им.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят Ю. В. В. не е нарушил разпоредбите на чл.123 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б“а“ ЗДП, поради следното: съгласно посочените разпоредби, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието и когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В конкретната хипотеза, по безспорен начин се установи, че причина за настъпилото ПТП е единствено поведението на водача, управлявал другия автомобил „БМВ, а именно при поредното изпреварване на автомобила, управляван от жалбоподателя , този път вече на републикански път не е преценил, че може нормално да завърши тази маневра, поради насрещно идващ автомобил и рязко е свил вдясно, поради което и е настъпило леко ПТП. Действително при нормални обстоятелства, като участник в подобно ПТП, жалбоподателя е следвало да действа в унисон с цитираните по горе разпоредби., но в процесния случай , след като в продължение на повече от 10 минути и може би в разстояние на повече от 10 километра, си бил руган, преследван, притискан, водачът на другия автомобил , рязко е спирал пред теб, слизал е от автомобила и е нанесъл удар с крак по автомобила ти, не може да се изисква подобно поведение. Жалбоподателят, най- вероятно с облекчение е констатирал, че водачът на другия автомобил е спрял, а самият той е продължил движението си, отдалечавайки се от своя преследвач. Липсват данни, жалбоподателя по време на преследването да е сигнализирал компетентните органи , но той е нямал как да го направи в този момент, след като е бил ангажиран да съхрани телесната си неприкосновеност, а и е нямало как да види регистрационния номер на автомобила, който го е следвал. Касателно извършеното нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б“а“ ЗДП се установи, че веднага, когато е бил уведомен от полицейските служители, че следва да укаже съдействие във връзка с настъпилото ПТП, същия се е явил в сектор „ПП“ Шумен.

Предвид изложеното, съдът намира , че жалбоподателя не е осъществил състава на чл.123 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б“а“ ЗДП , поради което и НП , като неправилно и 3 незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, съдът намира същото за основателно.Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице на по чл.38 ал.1 т.1 -3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство, насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Доколкото упълномощения от жалбоподателя, адвокат в производството на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата е оказал безплатна адвокатска помощ, съдът следва да му определи възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати.

Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящия състав намира, че на упълномощения от жалбоподателя адвокат, следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ и з ц я л о Наказателно постановление № 23-0869-001567/28.08.2023год. на

Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен

ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.38 ал.1 т.3 от ЗА на упълномощения адвокат на жалбоподателя –адв.Е. от ШАК сумата от 500

/петстотин / лева , представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.18 ал.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4