Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 20.11.2017, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 69/2017
Вид
Решение № 248
Подписан
20.11.2017
В сила
02.05.2019
Състав
ЕЛЕНА ИВАНОВА СТОИЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ /20.11.2017 г., гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Провадийският районен съд II състав

На двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Елена Стоилова при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Елена Стоилова гражданско дело № 69 по описа на съда за 2017 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Ц.Д. срещу Д.Х. Д. с искане за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата, упражняване на родителските права спрямо родените от брака деца, личните отношения с другия родител, издръжката на децата, семейното жилище на съпрузите. Подаден е и насрещен иск от Д.Х. Д. за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на Д., упражняване на родителските права спрямо родените от брака деца, личните отношения с другия родител, издръжката на децата.

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищецът твърди, че с ответницата Д.Х. Д. сключили брак на 10.03.2001г. с акт за граждански брак №0010 от 10.03.2001г. на длъжностното лице по гражданско състояние на Община Берковица, област Монтана. Бракът бил първи и за двама им. От брака имали родени две деца - Х. Д.Д.,

ЕГН **********, роден на ***г. в гр. С. и И. Д. Д., ЕГН **********, родена на ***г. в гр. С.. Преди около 3 години съпругата му пожелала да се разделят. От началото на 2016г. започнала да говори за развод. Ищецът се опитвал да я увери в своите топли чувства и заявявал, че не желае развод. Чувствал се отговорен и пред децата, които не искал да се отглеждат от разведени родители. Съпругата му се дезинтересирала напълно от семейството - не се грижела за децата, не поддържала домакинството, разпуснала се и не се поддържала в добър вид. Проявявала високомерие спрямо ищеца, който винаги се бил грижел за децата и работил, за да осигурява благополучието на семейството.

Докато тя, назначена във фирмата му, се държала като началник, като се отнасяла заповедно и пренебрежително спрямо хората. Клиенти се били отказвали от бизнес с тях, заради нейното поведение. Искала ищецът да ѝ прехвърли дяловете от фирмата си. След като го напуснала, научил, че му била изневерявала. На 29.06.2016г. напуснала гр. С., като взела сина им Х. с нея, въпреки че на 30.06 ищецът имал рожден ден. Детето И. било закарано след завършване на 1 клас на 23.05 при баба ѝ в гр. П.. Първоначално ищецът не знаел, че ответницата го напуска. Тя му казала, че отива за малко до гр.П. при майка си с децата за част от лятната ваканция. По-късно му заявила, че вече го е напуснала и той нямало да се види повече с децата си. На 20.07.2016г. съпругата му инициирала дело за домашно насилие спрямо нея и сексуално спрямо детето му И. пред ВРС. Д.Д. твърди, че без да имал основание за компетентност на ВРС, извън едномесечния срок по чл. 10 от ЗЗДН, при наличие на експертиза, отричаща той да бил извършвал сексуално насилие или дори опит за такова спрямо детето си И., при положение че в 1-месечния период на разглеждане изобщо не бил виждал дъщеря си /с изключение на 5 минути на 06.07.2016г. в присъствие на съпругата му в гр. П./, бил осъден като извършител на домашно насилие спрямо детето си И..

Според него ВРС незаконно бил постановил мерки на територията на PC - П..

Ищецът не бил виждал детето си И. от 23.05.2016г., с изключение на 1-2.06 и 15-16.06.2016г. и за 5 минути на 06.07.2016г. Той изисквал срещи пред социалните в гр. П., но не получил никакво съдействие, въпреки указанията на Държавна агенция за закрила на детето с писмо изх. № 89-00-155/19.08.2016г., че такива се дължат. Спрямо съпругата му насилие не се доказало. Ищецът не желаел бракът им да продължава. Тя отвела децата от дома им, от обичайната им среда в гр. С., която предлагала значително повече възможности за развитие. Дъщеря им тренирала фигурно пързаляне, художествена гимнастика, конна езда, плуване и още няколко спорта, но не толкова сериозно. Синът им се занимавал с картинг, от 6-годишен тренирал с баща си хокей в “НСА хокей клуб", тренирал плуване и автомоделизъм. Ищецът твърди, че съпругата му подлагала на манипулации синът им Х., използвала го да предава на баща му желанията ѝ, непрекъснато критикувала бащата пред него, което смущавало и нарушавало душевното здраве на детето. В момента не се занимавал с хобитата си, напълно бил дезинтересиран от училище и обичайните си занимания. По настояване на майка си, в момента това му било 6-то училище. На И. това било второ училище. Ищецът желае да упражнява родителските права върху децата, както и местоживеенето им да бъде определено при него в гр. С.. Винаги се бил грижил за децата, той ги издържал и споделял свободното им време, подкрепял ги в интересите им. Инженер химик бил по професия. Имал частен бизнес. Благосъстоянието на децата било първостепенната му цел. Приятелският кръг на децата бил в гр. С.. Негови роднини били в С., както и можел да разчита на широкия си приятелски кръг, който децата познавали.

Съпругата му изключила телефона на дъщеря му още от юли 2016г. Семейното им жилище, под наем, се намирало на адрес: гр. С., кв. ***. Представлявало двустайно жилище, състоящо се от: две стаи, кухня и баня, с площ от 70 кв. метра.

Ищецът моли бракът да бъде прекратен чрез развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като на основание чл. 49, ал. З СК бъде прието, че вината за това се дължала на съпругата. Местоживеенето на децата И. Д. Д. и Х. Д.Д. да бъде определено при бащата Д.Ц.Д. на адрес: ***. Родителските права относно децата И. и Х. Д. да бъдат предоставени на бащата Д.Ц.Д.. На майката Д.Х. Д. да бъде предоставен следния режим на лични отношения с децата: два пъти месечно, всяка втора и четвърта събота и неделя, от 9.00 на съботата до 18 ч. на неделята, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер от по 120 лв. в полза на всяко едно от децата до всяко 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяко закъсняло плащане за периода на забавата, считано от датата на завеждане на исковата молба. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., кв. *** да се предостави на съпруга Д.Ц.Д..

След развода съпругата Д.Х. Д. да върне предбрачното си име Д.. Моли ответницата да заплати и разноските за процеса.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор. В същия срок ответницата е предявила и насрещен иск. В отговора се изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответницата оспорва изцяло наведените от ищеца твърдения.

След като съпругът ѝ желаел прекратяването на брака с развод, то и тя, приемала, че раздялата им е трайна и окончателна. Поради натрупани помежду им неразрешими противоречия, довели до охлаждане на взаимоотношенията и пълното им отчуждение един от друг, те не поддържали физическа близост. Действителната фактическа обстановка, изложена в исковата молба, била изцяло изопачена. С ищеца в действителност сключили граждански брак на 10.03.2001г., като имали родени две деца - Х. Д.Д. род. на ***г. и И. Д. Д., род. на ***г. В началото на брака им отношенията им били нормални. След раждането на сина им обаче Д. не променил своите навици. Искал да излиза вечер със своите приятели и тъй като тя била ангажирана с грижите за бебето, той излизал сам. Пътувал често служебно и Д. била родителят, който полагал денонощните и непосредствени грижи за сина им. Започнала работа като учителка в НУТИ и след това през м.юни 2004г. те създали търговско дружество „Димас Пласт”. По настояване на ищеца, под предлог, че било по-добре само той да носи отговорност, се съгласила фирмата да е ЕООД. За да стартира фирмата, изтеглили фирмен заем, който обезпечили с ипотека на жилище на ответницата /тогава собственост на майка ѝ/ и потребителски кредит, отново на нейно име, който погасявала майка ѝ. Ответницата работила в тази фирма от създаването ѝ до 19.07.2016г. Д. пътувал всяка седмица, докато тя издавала фактурите и обслужвала клиентите. Той пътувал и извън страната - предимно в Германия и Австрия. Когато ищецът разбрал, че съпругата му била отново бременна, недоволствал. По време на цялата ѝ бременност изпращал служители да я водят на консултация и дори при постъпването ѝ в родилното отделение, отново бил поставен на първо място служебен му ангажимент.

За да роди Д., бил нужен окситоцин и дори тогава ищецът не се ангажирал и не дошъл в болницата. След раждането на И., майката на ответницата била тази, която ѝ помагала и за двете деца. През изминалите години тя била тази, която идвала да ѝ помага, тъй като съпругът ѝ бил ангажиран както с работа, така и с многото си хобита. Измислял си всякакви причини, за да отсъства от дома. Когато ответницата искала да излезе, за да се види с приятелки, съпругът ѝ недоволствал. Неглижирал я, обиждал я, казвал ѝ, че мирише на готвачка и др. в този смисъл. Изцяло тя се грижела за домакинството и отглеждането на децата. За всичките години Д. почти не бил ходил на родителски срещи. Тя отговаряла децата да са подготвени за училище. Тя ги водела при нужда на лекар. Тя знаела какво обичат да ядат Х. и И., къде им било слабото място /здравословно такова/, какво харесвали и какво искали. Тя намирала училищата, говорила с учителите, търсила и разрешавала проблемите в училище с Х.. Стараела се проблемите в къщи, тези между нея и съпруга ѝ, да не се виждат от други хора, най-вече от децата. Не смеела да споделя дори с близките си роднини и тесния кръг приятели. Знаела, че Д., при пътуванията си в чужбина, преспивал в една стая със секретарката си. Също така знаела, че ходел на кино с приятелки. През м.март 2016г. заминал със секретарката си за Мадрид без да я предупреди дори че ще пътува - разбрала от служебен e-mail. През лятото на 2016г. синът им ѝ казал, че баща му му се похвалил, че наетата брокерка за търсене на жилище и склад, му била любовница. По отношение на караниците им във връзка със собствеността на фирмата: имало спорове помежду им, но те били основно заради неадекватната фирмена политика. Към м. юни имало задължение над 85 000 лева данъци към НАП. Толерирали се клиенти, които неоснователно бавели плащания. Д. назначавал свои приятели, които не работели, но им се плащало.

Също така искал тя отново да рефинансира фирмения заем. Разпадането на брака им било явно, но причината за раздялата им била злоупотребата на Д. с детенцето им - И.. През последната година настъпила промяна в състоянието на дъщеря им, която започнала без видима причина да се затваря в себе си и необичайно да изпада в пристъпи на страх. Майката го отдала на влошените през тази година отношения между нея и съпруга ѝ, като тя полагала усилия чрез много внимателни разговори с нея да разбере от къде произтича тази нейна тревожност и да ѝ помогне да я преодолее. На 20.05.2016г. след завършване на учебната година ответницата изпратила дъщеря им в гр. П. при майка си Д. А. Х.,***.

Детето отишло при нея с много голямо желание. Д. останала в С., за да изчака завършването на учебната година на сина им в края на м. юни, като намерението ѝ било веднага след това да отидат и те в гр. П.. В периода след заминаване на дъщеря им при баба си в П., съпругът ѝ я уведомил, че има работа в гр. В. и че ще отиде да види дъщеря им в гр. П.. Той я посетил два пъти - на 1 и 2 юни и на 15 и 16 юни, като останал да нощува при майката на ответницата и детето. На 20 юни майка ѝ се обадила по телефона и казала, че била изключително притеснена за състоянието на детето, което за нея било резултат от двете посещения на бащата. В разговора я уведомила, че при посещението на бащата в П. в началото на м. юни първата вечер, той нощувал в една стая с детето, а на втората вечер дъщеря им отказала да спи при него и поискала да спи в една стая с баба си, без тя да я попита защо не остане да спи при баща си и тази втора вечер. След заминаването на бащата, майката на ответницата забелязала промяна в състоянието на детето, И. се затворила в себе си, била стресната и уплашена, казала на баба си, че сънувала лош сън и бълнувала, но след няколко дни се „поуспокоила”. При повторното посещение на бащата на 15 и 16 юни, първата вечер детето отново нощувало при баща си. На втория ден около 22:30 ч. преди да си легнат, бабата влязла в стаята, в която са били сами детето и бащата и видяла, че бащата бил полулегнал на фотьойла, детето било в скута му, прегърнало го през врата, а при нейното влизане той станал рязко, свалил детето от себе си и бързо излязъл от стаята. В този момент бабата видяла, че той бил мастурбирал. Същата вечер детето отказало отново да спи при баща си и нощувало при баба си като през нощта било изключително неспокойно.