Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 27.11.2023, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 868/2023
Вид
Решение № 255
Подписан
27.11.2023
В сила
10.01.2024
Състав
Александър Костадинов Трионджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Ихтиман, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100868 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН. Инициирано е по молба, подадена от Д. Й. М., ЕГН ********** против А. Й. М., ЕГН **********.

Молбата е била оставена без движение, като в посочения от съда срок са отстранени констатираните нередовности, включително чрез подаване на поправена молба.

Молителката твърди, че с ответника са брат и сестра, като и че ответникът на 16.09.2023 г. се е прибрал в България. Сочи се, че на 23.09.2023 г., около 12:30 часа, А. М. дошъл в дома им с няколко лица , като е заявил на сестра си, че възнамерява да ги настани в общия им дом. Активно легитимираната страна заявява, че се е възпротивила на това намерение на брат й, при което последният я стиснал за ръцете, ударил я в стената и започнал да й нанася удари с юмруци, след което спрял за момент, а тя успяла да излезе на двора и да се обади на приятеля си. *. Молителката твърди, че брат й също излязъл на двора, където продължил да й нанася удари, хванал я за косата, повалил я на земята и започнал да й нанася удари с ритници по тялото, като междувременно приятелят й дошъл и успял да отблъсне нападателя.

Към молбата са представени като писмени доказателства преписи от удостоверение за наследници и лист за преглед на пациент. Приложена е и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката, включително чрез своя процесуален представител адвокат А., поддържа подадената молба и настоява същата да бъде уважена.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молба и излага подробни съображения, според които той не е извършил акт на насилие. Допълва и че приятелят на Д. М. му е нанесъл побой.

Депозираната молба е допустима – изхожда от лице, което твърди, че спрямо него е упражнено домашно насилие от негов родственик - брат. Също така молбата е депозирана в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Видно от представения по делото препис от удостоверение за наследници на * А.ов М., същият е оставил за свои наследници А. Й. М. – син и Д. Й. М. – дъщеря. Предвид това може да се направи извод, че 1 страните по делото са брат и сестра. Само за пълнота трябва да се посочи и че това обстоятелство - роднинската връзка между молителя и ответника, не се оспорва от тях.

Разгледана по същество молбата се явява основателна, а съображенията за това са следните:

В текста на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН е посочено, че в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по ГПК. В нормата на чл. 13, ал.

2, т. 3 ЗЗДН е предвидено, че като доказателствено средство в процеса може да се приеме и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, законът е предоставил улеснен за молителя ред за доказване на твърдените от него обстоятелства, а именно – чрез представяне на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която трябва да се посочат фактите и обстоятелствата относно домашното насилие, които са отразени и в молбата по чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН. На тази декларация е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, времето и действията, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

При надлежно попълнена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и при оспорване на твърденията за домашно насилие, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Към депозираната молба, която е поставила началото на делото, е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от Д. Й. М.. В декларацията са посочени факти и обстоятелства като тези, отразени в исковата молба, а именно, че на 23.09.2023 г., около 12:30 часа, ответникът е нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на тялото на декларатора, издърпал я за косата и я повалил на земята.

Така описаните от активно легитимираната страна действия в молбата и в декларацията, за които се твърди, че са извършени от ответника, могат да се приемат като акт на домашно насилие. Същите представляват опасност за живота и здравето на молителката и са пряко насочени срещу физическата й неприкосновеност.

Съденият състав приема, че от приобщените по делото доказателства се установява, че описаната в молба фактическа обстановка отговаря на действително реализиралата се такава.

На първо място следва да се посочи, че отразените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН факти не се опровергават от останалия доказателствен материал. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да се опита да оспори декларираното от молителя.

Действително, в първото открито съдебно заседание пасивно легитимираната страна, вземайки становище във връзка с подадената молба, сочи, че не е извършил акт на домашно насилие и че той е бил набит от приятеля на сестра му. В настоящото производство тези твърдения на ответната страна, обаче, останаха недоказани, тъй като за тях не са ангажирани доказателства.

Свидетелят * заявява, че си спомня за случая, като сочи, че на 23.09 около обяд му се е обадила Д., която е съобщила по телефона „Насо ме преби, викай полиция“. Допълва, че е отишъл до полицията, откъдето са казали, че има патрул, който ще посети мястото на инцидента малко по-късно, поради което свидетелят твърди, че сам се е насочил към адреса на молителката. Пояснява, че е видял Д. на улицата на земята, а ответникът я е държал за косата и й нанесъл ритник. Твърди, че е избутал ответника на метър от молителката, след което ответникът и свидетелят са се сборичкали.

От съдържанието на представен по делото лист за преглед на пациент в КБД/СО е 2 видно, че същият е издаден за Д. Й. М., която е постъпила на 23.09.2023 г. В листа е посочено, че жената е твърдяла, че е извършено спрямо нея домашно насилие. Отразено е, че е афибрилна, с ритмична сърдечна дейност, двустранно везикуларно дишане и множество синини по четирите крайника.

По делото е постъпило писмо от РУ – Ихтиман, към което са приложени докладни записки, сведения и протоколи за полицейско предупреждение. От тях е видно, че полицейски служители са се отзовали на 23.09.2023 г., около 13:00 часа, на сигнал за семеен скандал в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 18, както и че са издадени предупредителни протоколи на А. Й. М., Д. Й. М. и *.

Горните доказателства и информацията, която те съдържат, подкрепят посоченото в молбата и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.

Всичко изложено дотук дава основание на съдебния състав да приеме, че на 23.09.2023 г. около 12:30 часа, е реализиран акт на домашно насилие от А. Й. М. спрямо неговата сестра Д. Й. М..

Поради това спрямо ответника трябва да бъдат взети мерки, предвидени в действащия към момента чл. 5 от ЗЗДН. Съобразявайки вида на извършеното домашно насилие и обществената опасност на дееца, съдът счита, че подходящи мерки в настоящия случай са тези по чл. 5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на извършителя за срок от десет месеца да приближава на по-малко от 50 метра пострадалото лице, а така също и жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата. На основание действащата към момента норма на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба в размер на 200 лева.

Предвид изхода на делото, молителката има право на сторените от нея съдебни разноски. Това налага ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя сумата от 600 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за правна защита и съдействие и пълномощно /инкорпорирани в един материален носител/, приложени по настоящото дело.

Ответникът, на основание чл. 11 от ЗЗДН, следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева.

Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман

РЕШИ:

ПРИЕМА, че на 23.09.2023 г. около 12:30 часа, А. Й. М., ЕГН ********** е извършил спрямо Д. Й. М., ЕГН ********** акт на домашно насилие.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, А. Й. М., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д. Й. М., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, А. Й. М., ЕГН ********** за срок от десет месеца да приближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра Д. Й. М., ЕГН **********, жилището, което тя обитаваq местоработата й и местата за социални контакти и отдих, които посещава.

НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на А. Й. М., ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и го ОСЪЖДА да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, наложената му глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА А. Й. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.

3

ОСЪЖДА А. Й. М., ЕГН ********** да заплати на Д. Й. М., ЕГН ********** сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща сторени съдебни разноски от молителя.

Въз основа на настоящото решение и на основание чл. 15 от ЗЗДН да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като на основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението й.

В заповедта за защита да се посочи, че съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнението й полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

Препис от решението и от заповедта да се връчат на страните и на районното управление по постоянния адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в седемдневен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4