Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 47214 от 13.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30706/2024
Вид
Определение № 47214
Подписан
13.11.2025
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47214 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20241110130706 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът, неговият процесуален представител и ответникът са поискали изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения двуседмичен срок за обжалване на решението. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Както е посочено и в съдебното решение при присъждане на разноските в полза на ищеца съдът е съобразил практиката на СЕС, обективирана в решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015, както и в решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В решението са изложени пространни мотиви от една страница по въпроса за разноските, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. В допълнение следва да се посочи, че съдът е взел предвид и решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС, с което е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол, евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Разглежданият в настоящото производство случай касае различна хипотеза, тъй като е бил предявен насрещен иск за неплатени суми от заемополучателя, като по делото е установено, че има незаплатен остатък от чистата стойност на кредита, която се дължи, и в тази връзка заемополучателят следва да дължи разноски, съразмерно с уважената част от този насрещен иск. Цитираното решение се отнася до хипотеза, в която заемополучателят е предявил иск за връщане на недължимо платени суми, а не предявен срещу него иск за неплатена чиста стойност на кредита, поради което съдът намира, че то не е приложимо по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца, на ответника, и на адв. П. И. П. за изменение на решение № 13665 от 14.07.2025 г. по гр.д. № 30706/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписът от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2