Решение № 2732 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2732 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511497 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20097410/14.07.2023 г. по гр. д. № 65465/2019 г. 30 с-в СРС, „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 е осъдена да заплати на Н. С. Р., с ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 11 300 лв., представляваща стойността на пет броя неразрешени платежни операции за парични преводи чрез електронно банкиране, извършени на 07.01.2019 г. в 10:43:57 за сумата от 3 000 лв.; на 07.01.2019 г. в 11:34:16 ч. за сумата от 1 000 лв.; на 08.01.2019 г. в 09:22:29 ч. за сумата от 3 000 лв.; на 08.01.2019 г. в 10:04:14 ч. за сумата от 1800 лв. и на 09.01.2019 г. в 09:23:59 ч. за сумата от 2 500 лв., чрез системата за онлайн банкиране на ответната банка от платежна банкова сметка с IBAN: ****, открита при ответната банка, е титуляр Н. С. Р., в полза на банкова сметка с IBAN: ******, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр „Хайп Трейд" ЕООД, ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното плащане на главницата, както и разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Юробанк България“ АД с доводи за недопустимост на решението, а по същество за необоснованост, неправилност и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че решението е постановено по недопустим иск и ненадлежно упражняване право на иск от страна на ищеца. Поддържа, че като ответник по иска следва да отговаря лицето получател на сумите - „Хайп трейд“ ЕООД, с управител Р.Т., доколкото банката е само посредник между ищеца - наредител на платежните операции и получателя на преводите. Платежните операции са били надлежно извършени, след изпълнение на всички условия, като банката не е имала основание да се съмнява в извършването им.

1

Сочи, че наредените от ищеца суми са постъпили по сметка на конкретен титуляр, поради което единствено лицето получило сумите може да отговаря за тяхното възстановяване, като получени евентуално без правно основание. Поддържа, че чл. 79 от ЗПУПС касае специфична хипотеза, при която титулярът твърди, че е не е наредил или не е дал съгласие за извършване на процесните платежни операции, какъвто не е настоящия случай, тъй като процесните операции са били потвърдени в съответствие с изискванията на чл. 100, ал. 1 и ал. 4 от ЗПУПС, чрез прилагане на всички методи за установяване на идентичност на платеца. По същество поддържа, че са спазени всички защити, методи и средства за установяване на платеца по операциите. Съдът не е съобразил изводите на компютърно - техническата експертиза и не е направил обективна преценка за спазване изискванията от страна на банката и за двуфакторна задълбочена идентификация при извършване на платежните операции. Прави се подробен анализ на заключението на експертизата. Поддържа, че в случая, в условията на груба небрежност, ищецът е предоставил на трети лица данни за своето банкиране и не е спазил изискванията по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и ОУ на банката да използва всички разумни средства за запазване тайната персонализираните средства за сигурност (ПСС) на ползваните от него два платежни инструмента и да не записва никаква информация за тези средства на платежния инструмент, нито да съхранява информацията заедно с него. Оспорват се изводите на съда, че липсват доказателства, от които да се приеме, че платежните операции са били извършени при условията на груба небрежност от страна на ищеца при опазване тайната на ПСС. Поддържа подробни съображения, че достъпът на клиента до системата за електронно банкиране се осъществява при спазване изискванията на ЗУИ и Делегирания регламент 2018/389 и Директива 2015/2366/PSD2, които са описани в жалбата. Счита, че банката е спазила всички изисквания при извършване на двуфакторна идентификация при инсталиране на цифровия сертификат. Поддържа, че процесните 5 броя операции са били разрешени и потвърдени от титуляра на сметката – ищеца при използване на „интернет банкиране“ или в резултат от предоставяне на данни от титуряра и с негова съгласие, поради което според чл. 80, ал. 3 ЗПУПС титулярът следва да понесе цялата загуба.

Счита, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на допълнителната експертиза относно ползвателя на IT – адреса, от който са наредени 5 транзакции, както и неоснователно е приел, че ищецът не е обвързан от Общите условия за електронно банково обслужване тъй като не е изразявал съгласие с тях и не са му били предоставени. Не отговорят на действителността фактическите изводи на съда, че не са представени договорите и Общите условия за ползваните от ищеца банкови услуги, тъй като те са представени от ищеца с исковата молба. Излага доводи, че 5 операции са разрешени, а ако се приеме, че не са били разрешени от ищеца сочи, че е проявена груба небрежност от негова страна при използване на платежния инструмент и съхранение на тайната на неговия ПСС. Счита основно, че ищецът е допуснал интернет банкирането да се използва от трето лице, което знае потребителското му име и парола за влизане в профила му в платформата на банката и има достъп до телефона му. Наличието на груба небрежност е основание за освобождаване на банката от отговорност, доколкото тя е изпълнила задълженията си по договора като доставчик на платежни услуги. Поддържа още, че не установено противоправно поведение на банката като доставчик на такива услуги, напротив - установено е, че банката е приложила всички мерки за сигурност на плащанията в електронна среда. По тези и допълнителни съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено, а иска изцяло отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции. Възразява за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК по разноските на насрещната страна.

2

Въззиваемата страна - ищец Н. С. Р., чрез представителя си, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Оспорва твърдението за липса на пасивна материално – правна легитимация на ответника по специалната норма на чл. 79 ЗПУПС. Оспорва възражението в жалбата, че банката се явява само посредник между наредителя и получателя на платежната операция. Счита, че банката следва да осигури максимална защита на предложения платежен инструмент от възможни нежелателни интервенции. Поддържа, че е налице пробив в системата на банката за „интернет банкиране“, който е довел до оспорване на платежни операции, за което ответникът е легитимиран да носи отговорност. По същество сочи, че ответникът не е доказал по безспорен начин, че процесните преводи са наредени от ищеца. От двата експертизи се установява, че операциите са наредени от трето за спора лице П.М. с адрес в Руската федерация, което е било клиент на „Белклауд“ ЕООД - доставчик на интернет услуга и ползвал IP адрес за услугата виртуален сървър през периода 08.07.2018 г. – 15.11.2021 г., когато са извършени преводите. Не е установено да е давано съгласие за преводите в полза на „Хайп трейд“ ЕООД от ищеца. Установено е също, че IP адреса, от който е преведена сумата, не се ползва от ищеца, който по време на нерегаментираните преводи е бил на почивка в Малта. Оспорват се възраженията на ответника в жалбата във връзка с издаването на нов цифров сертификат на ищеца от компютърно устройство, вместо през телефон по време на полет за почивка. Вещото лице е установило, че на 07.01.2019 г. е осъществен достъп до профила на ищеца в електронното банкиране, от който са извършени „успешни“ операции, подписани от потребител с „валиден“ сертификат.

Поддържа, че той не е знаел за транзакциите и не е оторизирал тяхното извършване.

Сочи още, че след пробива в интернет банкирането си, ответната банка е въвела допълнителна идентификация чрез елекронен код, за което са изменени ОУ на банката на 14.09. и 14.11.2019 г. Тези мерки за сигурност са предприети много след извършване на неоторизираните операции от сметката на ищеца и неговото оплакване до банката. Поддържа, че засилената защита на интернет банкирането от мобилни устройства е въведена след процесните неоторизирани преводи. Сочи, че постановките на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2007/64/ЕО та ЕП и на Съвета са част от националното право, включени в ЗПУПС, като сключения между страните договор за разплащателна сметка следва да се тълкува като рамков договор за платежни услуги. В чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е предвидено, че при неразрешена операция доставчикът на платежна услуга следва да възстанови на платеца стойността на операцията незабавно, освен ако има основателни съмнения за измама, за което са уведомени компетентните органи. Ако се твърди, че платецът не е разрешавал операцията, доставчикът носи тежестта да установи автентичността й, точното й регистриране и осчетоводяване, както и да установи, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на услугата. В случая не е установено ищецът да не е положил дължимата разумна грижа, за да опази персоналните характеристика на платежния инструмент или да е действал умишлено или при груба небрежност.

Споделят се изводите на СРС, че банката следва да осигури максимална защита на предлагания от нея платежен инструмент от нежелателни интервенции на трети лица.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски в производството.

Третото лице помагач на ответника „Хайп Трейд“ ЕООД не е взело становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

3

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата на ответника, че искът е недопустим, понеже банката не е пасивно легитимирана да отговаря, тъй като е само посредник между ищеца - наредител на платежните операции и получателят на преводите. Следва да се посочи, че въпросът за материалноправната легитимация на банката да отговаря по специалния ред на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска.

По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства и при изложена от СРС фактическа обстановка.

По делото не е спорно, че страните са обвързани от договор от 16.01.2014 г. за разплащателна сметка в левове и договор от 27.01.2014 г. при Общи условия за ползване на услугата „Интернет банкиране“.

Пред СРС е прието също така искане за използване на интернет банкиране от 27.01.2014 г. по бланка на ответната банка, от което се установява, че ищецът, в качеството на заявител за ползване на услугата, е декларирал, че е запознат и приема Общите условия за ползване на услугата „интернет банкиране“ и с тарифата банката, както и условията и инструкциите за ползване, публикувани в съответния раздел в интернет страницата на банката.

От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца с IBAN :

****, открита при ответното дружество се установява, че в периода от 07.01.2019 г. до 09.01.2019 г. са били извършени пет броя преводи в полза на „Хайп Трейд“ ЕООД по банкова сметка, открита в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN : BG 90UNCR****, както следва: на 07.01.2019 г. - 3 000 лв. и 1 000 лв., на 08.01.2019 г. - 3 000 лв. и 1 800 лв. и на 09.01.2019 г. - 2 500 лв. - или общо 11 300 лв.

Установява се също, че петте броя платежни операции са извършени за посочените суми, на датите и часовете, изброени от ответника, чрез използване на цифровия сертификат за ползване на услугата „интернет банкиране“ като сумите са наредени и регистрирани в банковата информационно-счетоводна система на ответника.