Решение № 14506 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14506 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110151376 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу В. П. Д., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], с искане за признаване за установено, че ответника дължи сумата от 1123,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 101,12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., сумата от 9,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,96 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.04.2021 г. до 21.02.2023 г., за които суми в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение от 15.03.2023 г. по ч. гр. д. № 11555/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът В. П. Д., ЕГН **********, в качеството му на собственик за процесния период на топлоснабден имот, находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично 1 известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки, в случай че не бъдат платени в посочения 45-дневен срок от издаването им. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 11555/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 11555/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение[***], изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Д., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. А. Г.-САК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва дължимостта на процесните суми. Поддържа, че консумираната топлоенергия е с лоши потребителски параметри. Претендира разноски. Не ангажира доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с 2 топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – договор за продажба на недвижим № 110/22.06.1960 г.; договор за дарение на недвижим имот № 75/18.05.1993 г. и удостоверение за родствени връзки на П. К. П., молба-декларация от В. П. Д. от 11.07.2012 г., с която се заявява желание откритата за ап. [***], с аб. № [***] партида, находящ се на адрес в гр. София, [***]3, да бъде открита на нейно име, като се сочи предходен абонат и потребител в лицето на нейната майка Р. П., Списък на етажните собственици в блока на [***] в гр. София, в който за ап. [***] е вписана наследодателката на ответницата Д. и нейна майка Р. П., която лично срещу подпис е декларирала, че в апартамента си има инсталирани 5 бр. радиатори и ще заплаща потребената ТЕ наведнъж, 100 %, изравнителните сметки за имота и 2 бр. и 1 бр. протокол за неосигурен достъп до апартамента за редовен отчет на уредите за ДР, всички приети по делото, като не оспорени от ответника в настоящото производство, съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото В. П. Д., придобила имота по дарение и наследство от своята майка Р.

П. понастоящем е единствен собственик на процесния недвижим имот. От посочените доказателства се установява, че Р. П. от своя страна е придобила апартамента по силата на наследственото приемство от своя съпруг П. К. П., който пък го е наследил от своята майка В. Д. З., починала на 28.03.1968 г. В. З. е закупила имота от своя съпруг К. П. З. през 1960 г., по силата на приетия по делото Н.А. № 110/22.06.1960 г. и след смъртта си е наследена от единствения си наследник П. П., баща на ответника В. П. Д..

В молбата-декларация до ищцовото дружество, подадена през 2012 г. ответника е посочила, че ще потребява ТЕ в имота за битови нужди, основно топла вода, разхода за затопляне на която ще заплаща по данни от регистриран водомер, при прогнозно потребление на месец от 5 куб.м. Заявила е също, че домакинството й се състои от 3-ма членове, като няма да се ползва ТЕ за отопление.

Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са изцяло неоснователни и недоказани.

Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника В. П. Д. се явява единствен собственик на процесния ап.6 с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на доставената до него топлина енергия и в т.см. има качеството „потребител на топлина енергия за битови нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент . [***] е открита партида, с присъединен аб. № [***], по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на ответника по негово лично заявление, подадено до ищеца след придобиване изцяло на имота през 2012 г., когато е починал бившия абонат и потребител на ТЕ за имота – Р. П. П.

/поч. на 16.01.2012 г./.

При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното на 10.10.2003 г. общо събрание на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, [***], лично е 3 присъствала Р. П. П., вписана под № 6 и като собственик на ап. [***] в Списъка на присъстващите етажни собственици, която видно от протокола от общото събрание е удостоверила с подписа си, че ще ползва услугите на [***], в т.ч. е изразила съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е наличието на 5 бр. радиатори както и начин на плащане на потребената ТЕ – 100%. Нещо повече, на проведеното общо събрание наследодателя П. е положила лично подписа си в Списъка пред избрания да представлява ЕС при сключването на Договора с избраната ФДР, представител на ЕС – С. И., който е декларирал това обстоятелство, видно от отбелязването в края на списъка.

Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на първоначалния 3 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на [***] е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 6 на ответника, което е индиция, че същия е подновяван ежегодно между страните. От представените от третото лице – помагач, документи, касаещи дяловото разпределение, се установява, че в процесния апартамент е ползвана единствено топла вода, като за имота е разпределяна ТЕ за БГВ на база 1 бр. редовен отчет и за един отоплителен период – по зависимост, установена в Наредбата за топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за редовен отчет, също представен и приет по делото.

През процесния отоплителен период абоната Д. е била консуматор на количеството ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация и количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода, което се установява и от приетото без възражения от страните заключение на СТЕ, кредитирано и от съда.

От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], протокол от проведено на 10.10.2003г. общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от наследодателя на ответника Д., в т.ч. Договор № 262 от 20.10.2003г., сключен между ФДР [***] и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ, в тяхната съвкупност, безспорно се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът В.

Д., в качеството си на собственик по дарение и наследство н а топлоснабдения имот – апартамент [***], находящ се в гр. София, [***], през процесния период /2020-2022 г./ д а е била потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Д., като собственик на топлоснабдения имот, е била обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, о т договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично нейно изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна 4 енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.

Разпечатката съдържа 27 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be1a9d27-9246-40ca-8b91-6353e727f342