Определение № 489 от 30.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Благоевград, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500448 по описа за 2024 година взе предвид следното:

А.Б.***, седалище и адрес на управление гр. С., район И., ул. К.*, представлявано от А.В.Д. и М.М., обжалва определение № 229 от 20.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 1311 от 2023 г. на Районен съд Сандански, с което производството по същото е прекратено поради неотстранена нередовност на исковата молба. В жалбата се сочи, че атакуваният с нея съдебен акт е незаконосъобразен. С разпореждане от 29.12.2023 г. районният съд дал указание за довнасяне на държавна такса в размер на 173,30 лв. Копие на разпореждането било получено от ищеца на 08.01.2024 г. Нередовността била отстранена на 10.01.2024 г., в подкрепа на което се прилага преводно нареждане. За отстраняването първата инстанция била уведомена с нарочна молба за доказване на платена държавна такса.

Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процеса.

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна 1 жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

При нередовност на искова молба, частна, въззивна или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му.

Само при отклонение от посочените изисквания относно съдържанието на дадените от съда указания, непредставянето на вносния документ не би съставлявало основание по чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на подадената частна жалба /Определение № 309 от 12.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 725/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.Н./. В случая дадените указания са ясни и подробни, като на страната е посочено в какво се изразява нередовността на извършеното от нея процесуално действие и какви действия следва да предприеме за отстраняване на тази нередовност, но въпреки това последното не се е случило. Не отговаря на истината посоченото в жалбата, че „първата инстанция е уведомена с нарочна молба за доказване за платена държавна такса“. След съобщаване на указанието за довнасяне на държавна такса, ищецът е следвало да предприеме процесуални действия съгласно чл.

129, ал. 2 от ГПК, за да отстрани нередовността на исковата си молба, като 2 довнесе дължимата такса и представи доказателство за това по делото.

Безспорно е, че указанията, дадени с разпореждането от 29.12.2023 г., са надлежно съобщени на ищеца, но въпреки това не са изпълнени, с оглед на което определението за връщане на исковата молба и прекратяване на делото е правилно. Към частната жалба е приложено преводно нареждане, от което е видно, че таксата е била своевременно довнесена по съответната банкова сметка на Районен съд Сандански. Това обаче не санира пропуска на ищеца да представи документа за превода по делото. Нередовността се счита за отстранена не с внасяне на държавната такса, а с прилагане на документа за това /Определение № 733 от 19.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 551/2009 г., I т. о., ТК, докладчик Любка И./. Редовна е тази искова молба, по която не само е внесена дължимата държавна такса, но и по делото своевременно е представен платежният документ за заплащането й /Определение № 421 от 13.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 656/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Б.Б., и Определение № 168 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2464/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е.Д./. Отмененият ГПК задължаваше съда служебно да провери изпълнил ли е ищецът задължението да внесе държавната такса, когато му е било указано да представи документ за това, но той не го е представил своевременно, а е внесъл в срок държавната такса.

Действащият сега ГПК съдържа изрично изискване за представяне на документ за внесена държавна такса, приравнявайки внасянето на таксата с представянето на доказателство за това /Определение № 309 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 222/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р. Ковачева/.

Атакуваният акт на Районен съд Сандански е съобразен със закона. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол. Предмет на разглеждане в първата инстанция са искове, чиято цена е под 5000 лева. След като решението по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, няма да подлежат на касационно обжалване и определенията по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК и Определение № 508 от 17.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.

Воден от изложените аргументи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Б.***, седалище и адрес на управление гр. С., район И., ул. К.*, представлявано от А.В.Д. и М.М., подадена срещу определение № 229 от 20.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 1311 от 2023 г. на Районен съд Сандански.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4