Определение № 67 от 08.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. София, 08.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Н.а

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Частно касационно гражданско дело № 20258003104896 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима частна касационна жалба вх.№ 34166 от 24.11.2025 г., подадена от „Казаков инвест къмпани“ ЕООД и „Галоре инвест“ ЕООД чрез адвокат Р. М. от АК - В., която е насочена срещу въззивно Определение № 5124 от 12.11.2025 г. по в.ч.гр.д.

№ 2386/2025 г. на ОС - Варна, ГО, ІV състав.

С атакуваното определение е потвърдено Определение № 13148 от 29.09.2025 г. по гр.д.№ 570/2025 г. по описа на РС - Варна, 43-ти състав, с което производството по първоинстанционното дело е прекратено на основание чл. 130 ГПК вр.чл. 299, ал. 2 ГПК.

На основание чл. 130 ГПК препис от частната касационна жалба не е връчван.

За да прецени дали частната жалба подлежи на разглеждане по същество, ВКС на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

С обжалваното определение е констатирано, че производството по гр.д.№ 570/2025 г. по описа на РС - Варна, 43-ти състав е образувано по искова молба, предявена от настоящите касатори срещу В. Н. В. и А. С. Г. за допускане и извършване на съдебна делба на недвижим имот - апартамент, с административен адрес [населено място], район „О.“, [улица], етаж 3, състоящ се от: две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон и тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***** по КККР на града, разположен на третия етаж в сграда с идентификатор № ****, при посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, ведно с принадлежащото му избено помещение, без посочен номер, с площ от 16,67 кв.м., при посочени граници, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и съответните идеални части от 1 поземления имот, в който е построена сградата, при дялове: 80/320 ид.ч. за А. Г.; 160/320 ид.ч. за В. В.; 16/320 ид.ч. за „Казаков инвест къмпани“ ЕООД и 64/320 ид.ч. за „Галоре инвест“ ЕООД.

Ищите са поддържали, че с Решение по гр.д.№ 2923/2022 г. на РС - Варна е допусната делба на описаното по-горе жилище „като суперфициарна собственост“, без да е бил отчетен фактът на изкупуването на идеални части от терена, върху който е построена сградата с идентификатор № **** от З. Н. Г. (наследодател на ответника А. С. Г.) и В. Н. В. с договори № 3366 от 03.09.2004 г. и № 3325 от 15.06.2004 г. Сделките от 2004г. не са били съобразени от делбения съд, като към датата на образуване на гр.д.№ 2923/2022 г. на РС - Варна всеки от съсобствениците е притежавал както ид.части от процесното жилище, така и ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата. Тъй като прилежащите ид.части от дворното място са останали „извън предмета на делбата по предишното дело“, според ищците това води до „недействителност на делбата“ и мотивира интереса от сега предявения иск за делба на същото жилище.

Въззивният съд е установил от приложения препис от Решение № 4443 от 09.12.2024 г. по гр.д.№ 2923/2022 г. на РС – Варна, че на основание чл. 348 ГПК е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до съдебна делба, имот – апартамент на адрес: [населено място], [улица], ет. 3, построен върху държавно дворно място, съставляващо парцел *-*, в кв. 722 на трети подрайон на [населено място], състоящ се от: две стаи, кухня, салон, изолационно антре, балкон, тоалет, с обща застроена площ от 79,64 кв.м. с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], ведно с избено помещение с обща застроена площ от 16,67 кв.м., както и 13% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с пазарна стойност 141 791 лева, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 160/320 ид.ч. за В. Н. В.; 80/320 ид.ч. за А.

С. Г.; 16/320 ид.ч. за „Казаков инвест къмпани“ ЕООД; 64/320 ид.ч. за „Галоре инвест“ ЕООД“. Към исковата молба са приложени и документи за собственост на страни по делото, както и договори № 3366 от 03.09.2004 г. и № 3325 от 15.06.2004 г., ведно с анекси към тях, за сделки между Държавата чрез Областния управител на област Варна – от една страна, а от друга - З. Н. Г. и В. Н. В. относно земя, индивидуализирана по тогавашен план, находяща се на адрес [населено място], [улица]. От служебно извършена справка в деловодна система е установено, че „Казаков инвест къмпани“ ЕООД и „Галоре инвест“ ЕООД са обжалвали акта на РС – Варна по гр.д.№ 2923/2022 г. за изнасяне на жилището на публична продан, но с Определение № 1369 от 14.03.2025 г. по в.гр.д.№ 459/2025 г. на ОС - Варна, потвърдено с Определение № 449 от 08.07.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 322/2025 г. на АпС - Варна, въззивната жалба на тези съделители е била върната, като първоинстанционното решение е влязло в сила на 08.07.2025 г. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 12.09.2025 г.

От правна страна е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК – забрана за пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Към датата на подаване на исковата молба в съда и образуване на първоинстанционното гр.д.№ 10570/2025 г. на РС - Варна, решенията по гр.д.№ 2923/2022 г. на ВРС за допускане и за 2 извършване на съдебна делба на обект с идентификатор № ***** са влезли в сила и са породили своите правни последици. Ако съделителите са имали възражения срещу валидността и/или правилността на решенията на РС – Варна по цитираното предходно дело, защитата им е следвало да бъде осъществена по реда на инстанционния контрол.

Пропускът да сторят това не може да бъде саниран чрез повторното преразглеждане на вече разрешен със сила на пресъдено нещо спор. Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен по изключение когато законът предвижда друго. Фактите по делото са обусловили извод за наличие на основание служебно да бъде прекратено повторно заведеното дело на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

Наведените с жалбата доводи, че съдът по гр.д.№ 2923/2022 г. на РС – Варна е възприел различен (неправилен) характер на съсобствеността, като не е взел предвид договорите № 3366 от 03.09.2004 г. и № 3325 от 15.06.2004 г., са неотносими за настоящото производство, а са касаели правилността на решението на РС – Варна по предходното дело, която е можела да бъде проверена чрез инстанционния му контрол. Непровеждането му не води до възможност доводите за неправилност на влязлото в сила решение да мотивират ново гражданско производство със същия предмет.

Въззивният съд не е споделил и поддържания с частната жалба довод за липса на идентичност на предмета по гр.д.№ 2923/2022 г. на РС - Варна и по настоящото дело, след като и двете производства касаят подялбата на един и същ жилищен имот – апартамент с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], разположен на трети етаж в сграда с идентификатор № **** по същите КККР, при съседни обекти в сградата - на същия етаж:

*****, под обекта: СО *****, над обекта - няма, ведно с принадлежащото му избено помещение, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор №*** и адм. адрес [населено място], [улица]. Посочено е, че правният статут, всъщност само на частите от терена като принадлежност към основния делбен жилищен обект, не променя предмета на делата и е елемент от правилността на крайния акт по първото приключило дело, без да води до „неидентичност“ на делата.

Позоваването от жалбоподателя на Решение № 558 от 06.10.2025 г. по гр.д.№ 4857/2024 г. на ВКС, I г.о. е прието за неуместно по две причини. На първо място с него се доразвива принципното положение, че спор за собственост, в т.ч. за делба, може да бъде предявен отново пред съд, само при наличие на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства от съществено значение. Настоящият случай изобщо не е такъв, доколкото като основен правен аргумент се изтъкват два договора от 2004 г., които не са били взети предвид (според ищците) при разглеждане на предходното делбено дело, а не се сочат нововъзникнали обстоятелства. На второ място цитираното решение на ВКС касае специфична ситуация, при която новите факти променят до такава степен предмета на приключилото производство, че провеждането на публичната продан да не съответства на правата в съсобствеността или по друга причина да правят провеждането на публичната продан невъзможно. И в тази насока възриетата от ВКС постановка не е аналогична с настоящия случай. Колкото до оплакванията в исковата молба и в жалбата, че 3

„делбата“ по гр.д.№ 2923/2022 г. на РС – Варна била „недействителна“ поради негоден предмет, на първо място е посочено, че „негодният“ предмет на подялба би довел до неправилност или недопустимост на решението на съда за допускане и извършване, а не до „недействителност“ или „нищожност“ на самата делба. Същевременно нищожността на съдебната делба, например в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗН, се разглежда по самостоятелен иск за това, допустим и преди извършването (ТР № 4 от 16.06.2025 г. по тълк.д.№ 4/2023 г. на ВКС, ОСГК). Дори индиция за такъв, за подобен или друг иск за нищожност на предходното решение за делба, няма в настоящия случай. Посочено е още, че ако след предходно дело е останал неподелен самостоятелен обект на собственост, само той (а не предишния делбен такъв) може да бъде предмет на нова подялба по аргумент от чл. 75, ал. 1 ЗН.

Искането за допускане на обжалването се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса (1) „За допустимостта, в хипотеза на съединяването на иска за делба с искане за произнасяне /като преюдициален спор/ по въпроса за недействителността на извършена делба по приключил делбен процес поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, решаващият съд да приложи разпоредбата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, без произнасяне за наличието, респ. липсата на недействителност на делбата по предходно дело и за необходимостта при въззивния контрол на постановен от първата инстанция съдебен акт /определение/, решаващият състав да извършва самостоятелна преценка на доказателствата и задълбочено изследва релевираните доводи“ – с довод, че е налице противоречие с ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК по въпросите на въззивното производство и ТР № 3 от на 28.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК.

Искането за допускане на обжалването се поддържа и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса (2) „Кои факти в един съдебен процес са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и съответно произнасянето по тези факти кога обосновава непререшаемост на съдебен спор на основание чл. 299 ГПК, в хипотезата на ново делбено производство, при което има разлика както в индивидуализацията на делбения имот и неговата правна природа, така и възражение за недействителност на делбата поради невъзможен предмет“ – с довод, че отговорът на така поставения въпрос би бил от значение за еднаквото и точно приложение на закона.

Поддържа се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – „очевидна неправилност“ на обжалваното определение на въззивния съд.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално- или процесуалноправен въпрос, който обаче не следва да касае правилността на обжалвания акт, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е причината, поради която касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако 4 бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо питането под № 1, касаещо приложението на чл. 236, ал. 2 вр.чл. 12 ГПК, не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване.