Акт от 15.07.2020, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 50 15.07.2020 год. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ

ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора В. Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 44 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от

Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. Н. С. от гр.

В., чрез адв. Р. К. от АК Варна, срещу Решение № 14 от 11.02.2020 год. , постановено от Районен съд Разград по

АНД № 821/2019 год. С него съдът е потвърдил НП № 17-046 от 24.09.2019 год.

Началника на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав” гр. Русе, към Главна дирекция „РК” в ИАРА, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 400 лв. на основание чл. 66, ал.

3 от Закона за рибарство и аквакултури за нарушение на чл. 24, ал. 5 от същия закон. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно. Излага доводи, че по делото не е безспорно установено, че е извършвал риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА , тъй като не е доказано по безспорен начин, че въдиците му са били потопени във водата. На следващо място излага доводи, че след изменението на чл. 24 от ЗРА с ДВ бр. 98/2019 год. и издаване на заповед № 09-332 от 01.04.2020 год. на Министъра на земеделието, храните и горите е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, противно на приетото от съда. Твърди, че мястото, където е проверен от контролните органи и се твърди, че е извършвал риболов попада в разрешената с цитираната заповед площ на язовир „Бели Лом”. И на последно място твърди, че дори да има нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни доводи в тази насока.

Касационният жалбоподател иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в писмено становище чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Г., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди решението на районния съд.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

В хода на касационното производство съдът е приел като доказателство Заповед № РД 09-332 от

01.04.2020 год. на Министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 24, ал. 6 и ал. 9 от ЗРА, в която са посочени водностопанските обекти, в които се разрешава любителски риболов в тъмната част на денонощието през всичките дни на седмицата в периода от 01.04. до 01.11.2020 год., извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА. В област Разград е посочен язовир „Бели Лом” от точка с координати 43.408357N, 26.685055Е, до края на Пресяшкия ръкав, точка с географски координати 43.3932143N,

26.691750Е.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

От фактическа страна районният съд е приел, че НП е издадено въз основа на АУАН в който е посочено, че на 05.09.2019 г. около 00,24 часа, при проверка, извършена от контролните органи на ИАРА в акваторията на яз. «Бели Лом» в землището на с. Бели Лом е установено, че жалбоподателят извършва любителски риболов във водите на яз.

«Бели Лом» с три броя въдици с монтирана по един бр. кука през тъмната част на денонощието. Риболовните уреди били в работно положение, потопени във водите на язовира и под негов контрол. В момента на проверката нямало уловена риба.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да се приемат за съществени и да налагат отмяната на НП. Счел е, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение - извършвал риболов през нощта – малко след полунощ, с което е нарушил чл.24, ал.5 от ЗРА, който принципно забранява този вид риболов в тъмната част на денонощието. Районният съд е приел, че изменението на чл. 24, ал. 6 от ЗРА със ЗИД на ЗРА / ДВ бр. 98/2019 год./ не се явява по-благоприятен закон.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства.

Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви, и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание.

Нарушението, за което е наказан жалбоподателят, е безспорно доказано. Безспорно е установено, че на посочената в НП дата, място, около 00 24 часа във водите на яз. Бели лом, три въдици на жалбоподателя с по една кука, са били потопени във водата. С оглед на легалното определение на понятието „риболов”, дадено в т. 26 на § 1 от ДР на ЗРА, към която препраща т. 27 на § 1 от ДР на ЗРА, в която е дадено легално определение на понятието „любителски риболов”, за да е налице любителски риболов е достатъчно поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми. Не е необходимо лицето, извършващо риболов да държи в ръцете си или да контролира непрекъснато разрешения риболовен уред.

Предвид установените по делото факти съдът намира за безспорно доказано, противно на твърденията на касатора, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов в язовир „Бели Лом” през тъмната част на денонощието на посочената в НП дата. Разпитаният по делото свидетел, поискан от жалбоподателя, не опровергава този извод. В показанията си св. М. посочва, че жалбоподателят С. е бил проверен първи, а след това той се е събудил. Бил сънен и не разбрал какво са говорили проверяващите и жалбоподателят.

По отношение твърдението на касационния жалбоподател, че в случая за него е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, съдът намира следното.

Спрямо жалбоподателя е приложена санкционната норма на чл. 66, ал. 3 от ЗРА, която в редакцията преди изменението ѝ с § 3 от ЗИД на ЗРА /ДВ.бр. 98/2019 год. в сила от 13.12.2019 год./ гласи: „Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, се наказва с глоба от 400 до 650 лв.” След изменението същата разпоредба гласи „Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, 6 и 9, се наказва с глоба от 400 до 650 лв.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 5, преди изменението и с § 2 от ЗИД на ЗРА в сила от 13.12.2019 год. е гласяла: Любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1, а ал. 6 е гласяла „ Редът, условията и водните обекти, в които се разрешава любителски риболов през тъмната част на денонощието, се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

След изменението тези разпоредби гласят както следва: ал. 5

„Любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.”, а ал. 6 „Любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.” Създадената нова ал. 9 на чл. 24, от ЗРА в сила от 12.12.2019 год. гласи: Редът, условията и обектите по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА. За 2019 год. не е имало издадена заповед, в която да е бил разреше любителски риболов през тъмната част на денонощието.

От анализа на цитираните правни норми е видно, че нощният любителски риболов се разрешава при определени условия, но в конкретния случай за касационният жалбоподател не е налице по-благоприятен закон. След изменението на закона, неговото деяние съставлява нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА, за което разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗРА предвижда същото по вид и размер наказание, тъй като е извършвал нощен риболов във воден обект, който не е определен със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на Заповед №

РД-09-332 от 01.04.2020 год., тъй като тази заповед е общ административен акт, който се отнася само за 2020 год. и е неотносима към деяния, извършени през 2019 год. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН има предвид изменение на нормативни разпоредби, т.е. на разпоредби от нормативни актове, а не на разпоредби от индивидуални или общи административни актове.

Твърдението на оспорващия, че деянието му съставлява маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН също е неоснователно. За да е налице маловажен случай на административно нарушение е необходимо деянието да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. От събраните по делото доказателства не се установява случаят да е такъв.

Изложените от жалбоподателя обстоятелства

- нарушението е първо, липсват вредни последици – липсва уловена риба, нарушителят притежава риболовен билет и е съдействал на проверяващите, не обосновават значително по-ниска степен на обществена опасност. Това са смекчаващи вината обстоятелства, които са взети предвид от АНО, който е наложил минималния размер на предвидената глоба. Отделен е въпросът, че като притежаващ риболовен билет нарушителят е организиран риболовец и следва стриктно да спазва предвидените в ЗРА ограничения. Ненапразно законодателят е предвидил такъв висок минимум на предвидената в закона глоба за този вид нарушения, отчитайки високата степен на обществената им опасност и значимостта на защитаваните от тези норми обществени отношения.

Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението на районния съд противоречи на материалния закон е неоснователно и недоказано.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 11.02.2020 год. , постановено по АНД № 821/2019 год. по описа на Районен съд Разград

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/