Решение № 4806 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4806 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20231110157380 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № ************* на 21.01.2022г., съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата от 130лв., чието връщане следвало да стане в срок до 26.01.2022г. В договора било предвидено, че ГПР е 48,8%, лихвеният процент 39,87%, а самият размер на лихвата – 0,71лв. Било уговорено, че кредитополучателят дължал сума в размер на 19,83лв., представляваща такса за бързо разглеждане. Посочва, че погасил изцяло задълженията по договора в общ размер от 155лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на императивните правила – липсвал ГПР, който бил посочен само като процент, без ясно описана методика на формирането му, и в грешно посочен размер. Счита, че клаузата за заплащане на таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй като цели заобикаляне изискванията на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, както и че се явява неравноправна. Предвид това посочва, че има право на връщане на платени суми.

С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договора, е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 19,83лв., представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е сключен посочения договор за кредит с посочените параметри, като на 21.01.2022г. ищецът погасил задълженията си по договора. Счита, че същият отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и таксата не противоречи на закона. Изтъква, че ищецът доброволно е избрал 1 предоставянето на тази допълнителна услуга, а нейната стойност не следвало да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и осъдителен иск искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 21.01.2022г. между страните е сключен договор за кредит № *************, съгласно който ответникът, в качеството на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 130лв., при посочени ГЛП от 39,87% и ГПР от 48,80%. Уговорено е заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 19,83лв. Крайният срок за връщане на кредита е 26.01.2022г. Не е спорно, че заемните средства са усвоени.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че ищецът е платил в изпълнение на договора сума в общ размер от 155,00лв., с която са погасени 130лв. главница, 0,71лв. договорна лихва и 19,83лв. такса за бързо разглеждане.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

В сключения между страните договор за потребителски кредит е уговорено заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 19,83лв. В общите условия към договора е предвидено, че услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането за кредит и предоставяне на отговор до 15 минути от подаването.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната лихва, е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и т. нар.

„такса за бързо разглеждане“. Ето защо, ГПР е посочен некоректно в договора и създава заблуда у потребителя относно реално дължимите разходи по кредита. Също така, същият има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се 2 посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Ето защо, предявеният установителен иск се явява основателен.

Предвид че по делото е безспорно плащане на стойността на тази такса от 19,83лв., която се явява нищожна, платената сума е лишена от основание и подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и осъдителният иск.

При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 100лв. за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на процесуалния му представител в размер от 480лв. с ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на сключения между страните договор за кредит № *************/21.01.2022г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:

/населено място/, да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 19,83лв., представляваща платена без основание сума по сключения между страните договор за кредит № *************/21.01.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:

/населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:

************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3