Решение № 90 от 23.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900318 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. И. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 05.02.2020 год., около 12.30, настъпило на бул.“Осми приморски полк“ в гр.Варна в лява лента за движение посока бул.“Цар Освободител“ и причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, рег.№ ******, при което последният ударила челно ищцата, която пресичала пътното платно на пешеходна пътека, причинявайки й средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясното ходило, сумата от 16 861.12 лева, обезщетение за забава върху главницата от 50 000 лева, начислено за времето от 02.06.2023 год. до датата на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата и сумата от 1 000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие ПТП, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на адв.Й.Б. по досъдебно производство 123/2020 год. и в размер на 500 лева в полза адв.Я. по НОХД № 120/2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева, начиная от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба ищеца излага, че на 05.02.2020 год. около 12.30 год. водачът на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ с рег. № ****** блъснал пресичащата платното за движение на бул.“Осми Приморски полк“, на сръстовището с ул.“Братя Миладинови“ в зоната на напречна пътна маркировка М 8.1. „Пешеходна пътека“ тип Зебра ищца, като й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясното ходило – счупване 1 на основата на 2-ра, 3-та и 4-та предноходилни кости с леко разместване на фрагментите, фисула /пукнатина в предната част на малопищялната кост в областта на глезена/, което обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 3- 6 месеца. Излага, че болките са продължили повече от една година, през която се наложило ищцата да ползва помощни средства. Сочи се също така, че с решение № 175/01.02.2023 год. на ВРС – 37 състав, водачът на автомобила е бил признат за виновен, на основание чл.343, ал.1 б.“б“ пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК като му е наложено административно наказания глоба. Ищецът твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, към което ищецът е подал заявление за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по което не е налице произнасяне към настоящия момент. Ето защо, сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му изплати претендираните неимуществени и имуществени вреди.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК , ответникът ЗК „Лев Инс“ депозира отговор, в който не оспорва извършването на Д.ието, неговата противоправност и вината на водача. Оспорва иска за имуществени вреди по размер, като счита, че претендираната обезщетение е прекомерно с оглед на реално претърпените от ищцата вреди и счита, че справедливо обезщетяване на причинените му вреди би била сумата от 10 000 лева, без да се отчита евентуално съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващи се в пресичане на пътното платно от ищцата извън очертанията на пътното платно. Излагат се самостоятелни основания за неоснователност на иска за законна лихва, претендирана от датата на уведомяването на застрахователя, която 01.03.2023 год., като твърди, че отделно в представената покана не е посочена банкова сметка, по която да бъде преведена сумата. Оспорва по основание е размер претенцията за имуществени вреди.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва наведените твърдения от ответното дружество, развивайки и правни доводи.

С депозирания в срока по чл.373 ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество поддържа отговора си.

В открито съдебно заседание, ищцата, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

От своя страна, ответното дружество, също чрез упълномощен процесуален представител, оспорва исковете, моли за отхвърляне им и за присъждането на разноски.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното: с Решение № 175/01.02.2023 год. по НАХД № 120/2023 год. на ВРС, 2 влязло в сила на 17.02.2023 год., Боряна С. Д. е призната за виновна за това, че на 05.02.2020 год. в гр. Варна, при управлението на л. а. „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ****** е нарушила чл. 116 ЗДвП, с което по непредпазливост е причинила на ищцата средна телесна повреда - травма на дясно ходило, изразяваща се в счупване в основата на 2-ра, 3-та и 4-та предноходилни кости с леко разместване на фрагментите, счупване на срединната и външната куниформени кости и на кубоидната кост с леко разместване на фрагментите, фисура (пукнатина) в предната част на дясната малкопищялна кост в областта на глезена, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3-6 месеца.

Не се спори, че към 05.02.2020 год. отговорността на водача на лекия автомобил е била застрахована от ответника по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От представените известие за доставяне, системен бон и уведомление от Б. Д. се установява, че на 07.02.2020 год. ответникът е бил информиран от водача на автомобила за настъпилото ПТП. Видно от известието за доставяне и представената извънсъдебната покана, на 28.02.2023 год. застрахователят е получил и извънсъдебната покана да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от произшествието имуществени и неимуществени вреди, ведно с дължимите мораторни лихви.

От заключението по проведената КСМАТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, и обясненията на вещите дадени в открито съдебно заседание, се установява, че поради липсва на данни в настоящото и наказателното производство за издирания и следи от спирачна активност по пътното платно или изпаднали лични вещи не може да бъде категорично посочено дали ищцата е пресичала пътното платно по оста, преди или след края на пешеходната пътека.

За установяване на това обстоятелство, от ответника са ангажирани показанията на свидетЕ.та Б. Д., шофирала процесния автомобил. Тях съдът кредитира, но при отчитане на субективната й преценка на обстоятелствата по произшествието. Според изложеното от нея, при управлението на автомобила тя е спряла преди пешеходната пътека и е пропуснала пешеходец, след което е продължила движението си по пътя. В момента в който пешеходната пътека е останала зад задните гуми на автомобила й, пред колата е излязла ищцата, като свидетЕ.та допуска, че пострадалата е пресичала настрани. Заявява и следното: „Аз като преминала вече и тя е останала зад колата как да я видя?

Тя съответно пресичаше косо. Аз си гледах пътя, не гледах назад като карам.“ Счита и че не е блъснала пресичащата, позовавайки се на факта, че колата й е била снабдена със специфични системи, довели до преустановяване на движението, както и на факта, че по автомобила не са били нанесени никакви щети.

За оборване на показанията на Д., е допуснат разпитът на свидетеля К.

Е., от чиито показания не се формират фактически изводи, тъй като в открито 3 съдебно заседание същият заявява единствено, че няма спомен за произшествието и възпроизвежда съдържанието на предявения му от съда протокол за ПТП.

От друга страна, заключението по КСМАТЕ препотвърждава вида и характера на травматични увреждания, установени от наказателния съд в решението по горецитираното НАХД. Макар всички травми да са били с незначително разместване и да не е било проведено оперативно лечение, а единствено гипсова имобилизация на травмираното място, те са обусловили трайно затруднение в движенията на долния десен крайник на ищцата за период не по-малък от 5-6 месеца. От заключението се установява, че към датата на прегледа, извършен при изготвяне на заключението, функцията на крайника е била възстановена с възможност за нормалното сгъване, разгъване, отвеждане и превеждане на дясното стъпало.

От съвкупния анализ на показанията на свидетелите Е.П. и И.В., които съдът кредитира изцяло, като ясни и вътрешно непротиворечиви, при отчитане съгласно чл. 172 ГПК на възможната заинтересованост на свидетеля В. – син на ищцата, се установява, че след произшествието ищцата се е върнала на работното си място с уплах и болки в крака. След обаждане до сина й, същият я е взел от работа и я завел в спешен кабинет, където след провеждане на съответните изследвания, кракът й е бил гипсиран. Ищцата е изпитвала притеснения дали с оглед възрастта си, счупените кости ще зараснат правилно и дали ще може да ходи отново. Тъй като е живеела сама, в процеса на възстановяването й, основна подкрепа й е оказвал свидетелят В., който често е оставал да пренощува у дома й и е закупувал всички необходими битови и медицински продукти. Последните включвали и обезболяващи и успокоителни лекарства за по-добър сън, тъй като е имало моменти, в които ищцата, освен болки, е изпитвала и тревожност. Това се потвърждава и от констатираното в Амбулаторен лист № 794/02.03.2020 год.

(л. 60) състояние на ищцата: „неспокойна, тревожен поглед и безпокойство“.

След премахване на гипсовата имобилизация, ищцата е ползвала патерици при придвижването си и е извършвала рехабилитационни процедури. После инцидента пострадалата е излязла в отпуск по болест, който до настъпването на пенсионната й възраст е продължила с отпуск, тъй като предвижването от дома й в кв. „Трошево“ до работното й място в „Община Варна“ е щяло да бъде съпроводено с трудните за нея изчакване на градски транспорт, пътуване, а работният процес – с качване и слизане по стълби.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. с чл.

84, ал. 3 ЗЗД.

С оглед представенoто по делото искане за изплащане на застрахователно обезщетение от ответното дружество по чл. 380 КЗ, съдът 4 преценя исковете за допустими.

Основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател за обезщетяване на претърпените в следствие на ПТП вреди предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, претърпяването на вреди, които са резултат от виновното поведението на застрахования водач, както и обосноваване на техния размер.

За отхвърлянето на иска пък правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК възлага в тежест на ответника установяването на наведените правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, както и релевираното възражение за съпричиняване.

Наличието на валидно към датата на произшествието правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите касателно процесния лек автомобил е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване по делото.

От влязлото в сила Решение № 175/01.02.2023 год. по НАХД № 120/2023 год. на ВРС и обвързваща му за гражданския съд сила съгласно чл.

300 ГПК, доказани се явяват травматичните увреждания, настъпили вследствие причиненото ПТП, противоправността на последното, изразяваща се в нарушаване на чл. 116 ЗДвП и вината на водача на автомобила.

Съвместната преценка на заключението по КСМАТЕ, обясненията на вещото лице медик в открито съдебно заседание и показанията на свидетелите Павлова и В. установява настъпването на неимуществените вреди за ищцата, изразяващи се в болки, страданията и неудобствата, претърпени от нея вследствие на травмите, причинени й при катастрофата.