Решение № 2348 от 12.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2348 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110150625 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД срещу Г. В. Г. и С. В. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че всеки ответник дължи на ищеца по 1/3 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, с абон. № 330212, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 10730/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно всеки ответник дължи следните суми:

93.41 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното плащане; 12.21 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.; 11.77 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното плащане; 2.39 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2021 г. до 14.02.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена и са изпаднали в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от „********“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците Г.

В. Г. и С. В. Г., с който предявените искове са оспорени. Оспорват реалната доставка на топлинна енергия в имота при твърдения, че много преди процесния период в него е имало 1 подаване на топлинна енергия, но през исковия период имотът не е бил топлоснабден, защото отоплителните тела са демонтирани, респ. в имота няма монтирани средства за дялово разпределение, както и че имотът не е присъединен към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, защото през него не преминават тръби от тръбната инсталация, а тръби за други топлоснабдени имоти преминават по фасадата на сградата, но не отделят никаква топлинна енергия в имота, поради което не се дължи и топлинна енергия от сградна инсталация. Поради това считат, че ищецът не е имал основание да начислява сметки за процесния имот на база показанията на общия топломер в абонатната станция.

Поради неоснователност на иска за цената на топлинната енергия оспорват като неоснователни и другите искове. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „********“ ООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 10730/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадени в срок от ответниците възражения срещу заповедта.

Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реална доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, цената на която да възлиза на претендираната срещу всеки ответник сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

2

В случая с Определение № 48245/26.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот през исковия период при квоти в съсобствеността от по 1/3 ид. ч. В качеството си на съсобственици те са материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота през исковия период, съответно на правата си в съсобствеността.

Предвид изложеното съдът приема, че между „************“ ЕАД и ответниците е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, с абон.

№ 330212. Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот в обем, съответстващ на претендираната срещу всеки ответник цена, е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на законовия срок, винаги са приключвали със заключение за съответствие. Установява се, че за исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Видно е от заключението, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела с индивидуални разпределители на разходите за отопление и не е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, а единствено е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице посочва, че разпределената за имота топлинна енергия от сградна инсталация за периода 2020 г. – 2021 г. съвпада с неговите изчисления и с отразеното в изравнителната сметка, а за периодите 2021 г. – 2022 г. и 2022 г. – 2023 г. има добавена топлинна енергия. Разяснява, че добавената топлинна енергия представлява сбор от енергиите за цялата сграда, формирани като разлика между изчисленото количество топлина, отделено от дадено отоплително тяло, и количеството топлина, което е максимално възможно то да отдели /изчислено по нормативно установена формула/, като тази сума се изчислява от фирмата за дялово разпределение, която разполага с данните за цялата сграда, и се добавя към топлинната енергия от сградната инсталация, изчислена по формула. При оглед в процесния имот вещото лице е установило, че сградата не ползва топлинна енергия от 2 години и абонатната 3 станция е изключена, както и че в имота видими тръби няма, но през него преминава скрита сградна инсталация, обзидана в шлицове в стените. Изяснява се, че тръбите на сградната инсталация не могат да бъдат премахнати /отрязани/, защото предвид разположението на имота /на втори етаж/ това би довело до липса на отопление на имотите над процесния.

Вещото лице посочва, че когато щранговете и аншлусите са скрити в стените, те отделят много по-малко топлина, отколкото когато са открити, както и че сградната инсталация освен тях включва и разпределителна мрежа в мазето, която е открита. Изяснява се, че когато щрангът работи, пространството около него и повърхностната температура на стената откъм помещението се загрява, поради което топлинната енергия, отделена от щранговете, остава в помещението, в което те минават, но има и топлинни загуби през стената в околното пространство навън от сградата, като действителното количество топлинна енергия, отделена от сградната инсталация в даден имот, не може да бъде определено, защото зависи от стотици фактори и е практически невъзможно да се изчисли, а се определя по нормативно установена формула. Установява се, че в случая сградната инсталация е изчислявана с коефициент 0.1, отчитащ обстоятелството, че в помещенията се отделя по-малко топлина.

Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с разясненията на вещото лице Т. при изслушването му в открито заседание/ като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства. Възражението на ответниците, че при извършване на експертизата не са изследвани показанията на общия топломер, е неоснователно, защото при изслушването си в открито заседание вещото лице Т. ясно многократно посочи, че показанията на общия топломер в случая са без значение, защото за имота е начислявана само сградна инсталация Освен това данни за показанията на общия топломер са представени като приложение към заключението, а възражението на ответниците относно шрифта на това приложение са напълно несъстоятелни, доколкото той няма никакво отношение към правилността на заключението, нито пък заради него са ограничени правата на ответниците, щом заключението в неговата цялост е депозирано значително време преди датата на откритото заседание, поради което те са разполагали с пълната възможност да се запознаят с него.

Съдът намира, че въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза може да се направи обоснован извод, че в процесния имот към датата на огледа съществува сградна инсталация от скрит тип, респ. такава е имало и преди това, включително през исковия период. Този извод не се разколебава заради това, че вещото лице не я е видяло, щом изводът му почива на експертните му знания, сочещи, че ако тя е отрязана в процесния имот, не би могло да има функционираща сградна инсталация в другите апартаменти над него, и щом в случая ответниците не твърдят и не доказват през исковия период абонатната станция вече да е била изключена. Същевременно ответниците не са провели никакво насрещно доказване във връзка с твърдението си, че тръбите за други топлоснабдени имоти 4 преминават по фасадата на сградата, а и такава констатация не е направена от вещото лице при огледа. При това положение съдът счита, че заключението на съдебно-техническата експертиза е достатъчно, за да се приеме за установено по делото, че през исковия период в имота на ответниците е постъпвала топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, която е изчислена и разпределена съгласно нормативната уредба.