Решение № 3479 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3479 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110165294 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И., чрез адв. Г., срещу „..с“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за нищожност на договор за заем № ../16.01.2023г., под евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, под евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № ../16.01.2023 г., поради противоречието й със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 10 лв. – частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 272,07 лв., представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за паричен заем № ../16.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 16.01.2023 г. сключила с ответника договор за паричен заем № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 350 лв., която следвало да върне чрез изплащането на три на брой погасителни 1 вноски, при липсата на упоменат лихвен процент. Според чл. 6, кредитополучателят следвало да предостави обезпечение по кредита, като при неизпълнение на посоченото задължение се начислявала неустойка в размер на 238,44 лв., уговорена в чл. 8 от договора. Ищцата твърди, че още със сключването на договора кредитодателят начислил неустойката за непредоставено обезпечение. Сочи, че на 18.01.2023 г. е погасила изцяло задълженията си по договора, чрез изплащането на сумата от 437,50 лв.

Излага доводи, че процесният договор е недействителен, доколкото били нарушени изискванията да е написан по ясен и разбираем начин, с размер на шрифта не по-малък от 12. Счита, че в договора липсва яснота относно начина на формиране на ГПР, както и че посоченият в договора ГПР не отговаря на действително приложимия. Твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна, накърнява добрите нрави и има за цел заобикаляне на изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че дължимата неустойка следва да бъде съобразена при формиране на ГПР по заема. Твърди нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Сочи, че недействителността на процесния договор обуславя връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. С оглед изложеното, ищцата моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8, както и да осъди ответника да й възстанови сумата от 10 лв.

– частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 272,07 лв., представляващо получено без основание от ответника плащане по процесния договор, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по договора. Твърди, че уговорената неустойка не представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР по кредита. Излага доводи, че заплащането на неустойка е обусловено от неизпълнението на договорните задължения на кредитополучателя.

Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на процения договор и на клаузата по чл. 8, като сочи че същата била индивидуално уговорена с ищцата. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от 2

ГПК, приема за установено следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото наличието на сключен договор за паричен заем № ../16.01.2023 г. между тях, задълженията по който са погасени от заемателя чрез плащане на сумата от 437,50 лв.

Съгласно чл.6 от договора е предвидено заемът да бъде обезпечен с гаранти, отговарящи на условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към договора и с още едно обезпечение от изброените: ипотека на недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга. В чл. 8 от договора е предвидено, че не предостави обезпечението в тридневен срок от сключване на договора или същото не отговаря на изискванията в общите условия, то заемателят дължи неустойка в размер на 238,44 лева, платима разсрочено съобразно погасителния план.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – тридневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към 3 доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.

Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на неустойката надхвърля 50% от заемната сума, с оглед което при добавянето й към разходите за потребителя, то ГПР ще надхвърли значително законоустановения максимум от 50 %. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

4

Следователно договор за потребителски кредит № ../16.01.2023г. се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на предоставената заемна сума.

При тези изводи на съда предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, не следва да бъде разглеждан.

По предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД:

Безспорно е между страните, че ищецът е заплатил на ответника по договор за заем № ../16.01.2023г. сума в размер на 437,50 лева. С оглед изводите на съда за нищожност на същия и дължимост само на главницата в размер на 350 лева, то сумата от 87,50 лева се явява платена без правно основание. Предявеният иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 10 лева, представляващ частична претенция от 238,44 лева.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството. Ищецът не е представил списък по чл.80 ГПК, нито е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото има представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 100 лева, която следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, предявен от А. Н.

И., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., срещу „...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление .., на договор за паричен заем № ../16.01.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „...“ ООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. И., ЕГН ********** сумата от 10 лева, представляващ 5 частична претенция от 238,44 лева, платена без основание въз основа на нищожен договор по клауза за неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024г.

ОСЪДЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „...“ ООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. И., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6