Определение № 777 от 18.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. София, 18.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002103350 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 26727/02.11.2023г., на Д. Г. С., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от ВАК и касационна жалба вх. № 16249/25.06.2024г. на И. Г. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от ВАК срещу решение № 1000/15.08.2023г. по в.гр.д. № 308/2023г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №3493/16.11.2022г. по гр.д. № 487/2022г. на Варненския районен съд, в частта, в което е отхвърлен предявения от Р. К. К., заместена след постановяване на въззивното решение, по реда на 227 ГПК, от наследниците си по закон Д.

Г. С. и И. Г. Д., срещу П. К. К. и К. В. К., иск с правна квалификация чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. С., В. област, с площ от 1683 кв.м., съгласно скица № 151351048-13.12.2021г., изд. от СГКК-В., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , заедно с построените в имота едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 53 кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 17 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда; 2/ поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в кв. В., местност „М. рид“, целият с площ от 654 кв.м., съгласно скица № 15-1351040-13.12.2021г. на СГККВ., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , заедно с построените в имота сгради: едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ 11 по скица 29 кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 11 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, 1 както и в частта, с която е уважен предявеният от П. К. К. и К. В. К. срещу Р. К. К. инцидентен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците на основание придобивна давност върху: 1/ 5/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. С., с площ от 1683 кв.м., съгласно скица № 15-1351048-13.12.2021г., изд. от СГККВ. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , [№] , [№] , заедно с 5/6 ид. части от построените в имота сгради, а именно: едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 53 кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 17 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, и 2/ 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в кв. В., местност „М. рид“, целият с площ от 654 кв.м., съгластно скица № 15-1351040-13.12.2021г. на СГКК-В., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори [№] , [№] , [№] , заедно с 1/6 ид. част от построените в имота сгради, а именно: едноетажна сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 29 кв. м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор [№] , с площ по скица 11 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и са присъдени разноски по делото.

В касационните жалби се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за делба бъде уважен, а установителният иск за собственост бъде отхвърлен, със законните последици.

В приложените към касационните жалби изложения на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касаторите поддържат, че приетото от въззивният съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 566/21.06.2010г. по гр.д. № 1053/2009г. на ВКС, І г.о; решение № 596/30.06.2010г. по гр.д. № 1534/2009г. на ВКС, І г.о; решение № 532/06.07.2010г. по гр.д. № 1459/2009г. на ВКС, І г.о; решение № 381/25.10.2010г. по гр.д. № 37/2010г. на ВКС, І г.о; решение № 635/25.10.2010г. по гр.д. № 1405/2009 г. на ВКС, І г.о., без да формулират конкретен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Формулиран е въпрос, по отношение на който се твърди, че е от обуславящо значение за изхода на спора и по който произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: “Може ли съсобственик със своите противозаконни действия по окупиране на наследствения имот да лиши от право сънаследник, да черпи права от собственото си противоправно поведение, както и при наличие на документ за собственост у общия наследодател, наследяване по закон и съвместно упражняване на правата от всеки съсобственик, кога се променя титулът за 2 собственост“.

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, П. К. К. и К. В. К., чрез процесуалния представител адвокат Д. С., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационните жалби. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че с н.а. № 113, т. 7, д. № 268/1966г. К. Д. К. е признат за собственик на имот, даден му в замяна срещу имот включен в блок на ДЗС, а именно: нива, находяща се в курорта „Д.“-Р. лагер, с площ 0.800 дка, при граници: Птицеферма на Е., Н. К. Я., ДЗС - път, на осн. чл. 12 МП ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС и МТС. В имота има построени две сгради, за които няма издадени строителни книжа от общинската администрация. Едната от тях - вилна сграда със застроена площ от 35 кв.м., съгласно удостоверение № УТ-94-В-675/15.12.2006г., изд. от [община], Район „Приморски“, представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ.

Прието е за установено, че с н.а. № 61, т. 1, д. № 143/1980г., К. Д. К. е признат за собственик на дворно място имот пл. № 80, парцел II, в кв. 7 по плана на [населено място], с пространство от 320.00 кв.м., цялото от 1320 кв.м., при граници: А. Т., А. А. и блок на АПК, като в имота има изградени три сгради. За сградата с идентификатор *** е издадено строително разрешение № 67/04.07.1980г. на К. Д. К. за строежа на вила в собственото му място в кв. 7, парцел ІІ-80 в [населено място] с площ от 32.60 кв.м. За останалите две сгради с идентификатори [№] и [№] няма издадени строителни книжа.

Взето е предвид, че К. Д. К. е починал на 31.01.1995г., съгласно удостоверение за наследници № 27358/08.12.2021г., издадено от [община] като е оставил наследници по закон И. А. К.-съпруга, Р. К. К.-дъщеря и В. К. К.-син. В. К. К. е починал на 11.03.2021г. и е оставил наследници по закон ответниците по иска за делба П. К. К.-съпруга и К. К. К.дъщеря.

Прието е за установено, че с договор за покупко-продажба от 27.12.2006г., обективиран в н.а.

№ 177, т. 6, рег. № 16431, д. № 1177/2006г. И. А. К. е продала на В. К. К. собствените си 4/6 ид.ч. от място в „М. рид“ с площ от 800 кв.м., представляващо ПИ [№] на СО „М. рид“, ведно с 4/6 ид.ч. от жилищна сграда с площ от 35 кв.м.

Посочено е, че И. А. К. е починала на 15.02.2017г., съгласно удостоверение за наследници № 35/08.12.2021г., издадено от [населено място] като е оставила наследници по закон ищцата по иска за делба Р. К. К.-дъщеря и В. К. К., починал на 11.03.2021г. оставил наследници по закон П. К. К.-съпруга и К. К. К.-дъщеря.

Констатирано е, че с н.а. за собственост № 184, т. 5, рег. № 5050, д. № 860/11.10.2021г. П. К.

К. и К. В. К. са признати въз основа на обстоятелствена проверка за собственици на ПИ с 3 идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], [община], с площ на имота от 1683 кв.м., заедно с построената в него вилна сграда с идентификатор [№] с площ от 53 кв.м., селскостопанска сграда в идентификатор [№] с площ от 25 кв.м. и селскостопанска сграда в идентификатор [№] с площ от 17 кв.м., при квоти ѕ ид.ч. за П. К. и 1/6 ид.ч. за К. К..

Констатирано е, че с н.а. за собственост № 17, т. 5, рег. № 4926, д. № 595/15.12.2021г. П. К. К. и К. В. К. са признати за собственици въз основа на давностно владение и наследство на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], кв. В., м. „М. рид“, целият с площ от 654 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от еднофамилна вилна сграда с идентификатор [№] с площ 29 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 11 кв.м.

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция експертиза, сградите в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] са отразени за пръв път в ПРЗ, одобрен със заповед № 316/13.06.1990г., като в този план процесният имот е идентичен с УПИ [№] , кв. 55. Сградата с идентификатор [№] е с инициали „МЖ“ (масивна жилищна) и е със застроена площ от 53 кв.м., която обхваща и площта на пристроената лятна кухня. За нея е издадено строително разрешение на името на К. Д. К. за площ от 32.60 кв.м. Сградата и пристройката са построени в периода 1980-1982г.

Сградата с идентификатор [№] е с инициали „МС“ (масивна стопанска) с площ от 25 кв.м. В плана от 1990г. сграда с идентификатор [№] е отразена с инициали „пл.“ (площадка) с площ 17 кв.м. Последните две сгради са изградени без строителни книжа. Сградата с идентификатор [№] според вещото лице е построена в периода 19801985г. Сграда с идентификатор [№] е построена в периода 1982-1985г. и е отразена в плана от 1990г. като площадка, но без бетонова настилка. Посочено е, че вероятно е представлявала гараж, но сега е складово помещение. Сградата с идентификатор [№] е с площ по КК 29 кв.м., а по данъчна оценка 35 кв.м. Представлява търпим строеж, декларирана като построена в периода 1975-1980г. Сградата с идентификатор [№] , е отразена като селскостопанска сграда с площ 17 кв.м., но при оглед вещото лице е установило, че не е сграда, а стоманобетонна площадка за паркиране на автомобил. На стоманобетона е изписано 1979г., като година на изграждане. Двете вилни сгради отговарят на техническите норми, действали към 1986г., но не и на изискванията за вида на помещенията днес. Сградата [№] няма тоалет, а сградата [№] -входно антре и тоалет. Сградата [№] не е във вилна зона или СО, а в [населено място].

В селата е допустимо допълващо застрояване.

Посочено е, че в първата инстанция са събрани гласни доказателства като свидетелката Т. е заявила, че като се събрали П. и В., първоначално заживяли в жилището на майка му и баща му - баба И. и дядо К. до Спортната зала. Там живеели всички - В. К., жена му и дъщеря му, сестрата на В. с двете деца и съпруга й и баба И. и дядо К.. Тогава свидетелката се запознала с баба И. и дядо К.. Семейството й и семейството на В. и П. били много близки. В. и П. били кръстници на сватбата и на сина й. Често се виждали двете семейства, помагали си.