Определение № 326 от 16.06.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Сливен, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20232200500216 по описа за 2023 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. К. - К. чрез адв. З. Й. от АК – Стара Загора против Определение №1224 от 19.04.2023г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5093/2022г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на М. К. К. – К. за допълване/изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че по делото имало доказателства, от които било видно, че ответникът е бил уведомен на кого и как да плати. Не било вярно, че липсвал срок за плащане. Той бил най-късно приключването на стопанската година. Касае се за парично задължение, което е носимо, а не търсимо. За да се освободи от отговорност ответникът е следвало да заплати дължимата сума преди завеждане на делото, за да се приеме, че с поведението си не е станал причина за образуване на съдебното производство. Денят на поканата има значение спрямо претенцията за обезщетение за забавено изпълнение, но не е предпоставка за изискуемост на вземането. Дължимата сума била заплатена след завеждане на делото, след образуване на изпълнителното /обезпечително/ производство, независимо, че е преди получаване на исковата молба. Посочва, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото и второ – не е признал иска. С оглед изложеното, жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, 1 с което да допълни постановеното по делото решение и й присъди сторените разноски, съгласно приложения списък. Претендира присъждане на разноски и за настоящото производство.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – З.К.П.У.

„Ж.к.“, с. Б., общ. Сливен, която не е подала отговор.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№5093/2022г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба от 21.11.2022г., подадена от М. К. К. - К. против З.К.П.У.

„Ж.к.“, с. Б., общ. Сливен, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 1733,55лв., представляваща неплатена наемна цена по договор №265/01.07.2021г. за наем на земеделски земи с обща площ 34,671 дка, находящи се в землището на с. Б., общ.

Сливен, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По искане на ищеца, с Определение №3120/22.11.2022г. по гр.д. №5093/2022г.

СлРС е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху вземания на ответната З.К.П.У. „Ж.к.“, с. Б., общ. Сливен по всички банкови сметки, открити в „А.Б.Б.“ АД и в „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД до размера на сумата от 1733,55лв.

На 24.11.2022г. ищцата е получила издадената й обезпечителна заповед.

Препис от исковата молба ответната кооперация е получила на 28.11.2022г. На 01.12.2022г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Посочва, че преди получаване на преписа от исковата молба са привели по банковата сметка на ищцата исковата сума. Не оспорва обстоятелството, че е уведомена за смъртта на бащата на ищцата и че е ищцата е посочила банковата си сметка. Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото. Не платила, тъй като нямало представена сметка на другия наследник.

Ищцата е представила пред СлРС списък на разноските по чл.80 от ГПК, ведно с удостоверение от ЧСИ Г.Г. за направените разноски по образуваното въз основа на обезпечителната заповед изп. дело.

С Решение №41/18.01.2023г. по гр.д.№5093/2022г. на СлРС иска е отхвърлен, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на процеса.

В мотивите съдът е приел, че ответникът е платил преди получаване на препис от исковата молба и преди изпадането му в забава, поради което не дължи разноски.

Решението е връчено на ищцата на 28.02.2023г., като на 02.03.2023г. същата е подала молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като й се присъдят всички разноски в исковото и обезпечителното производство.

С обжалваното Определение №1224 от 19.04.2023г. по гр.д.№5093/2022г., 2

СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в решението е изложил подробни съображения защо не присъжда разноски, които съвпадат убеждението му по повод молбата.

Определението е връчено на М. К. К. - К. на 24.04.2023г. Частната жалба против него е подадена с пощенско клеймо от 02.05.2023г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Безспорно в случая е налице плащане на претендираната сума, т.е. изпълнение на задължението в хода на процеса – след подаване на исковата молба и след издаване на обезпечителна заповед, по която е образувано изпълнително производство. Именно факта на плащане, съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК, е довело до отхвърляне на исковата претенция.

Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно правния спор. Отговорността за разноски в процеса се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. По аргумент от противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, но в хода на същото е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а трябва да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи. Съдебната практика приема, че при разрешаване на въпроса за отговорността за разноските при отхвърлен иск, съдът следва да държи сметка за извънпроцесуалното поведение на ответника, което е станало едновременно причина за завеждане на иска, т.е. за дирене на съдебна защита на претендирано от ищеца право, но и за отхвърляне на иска.

В настоящия случай е спорно дали ответникът е станал причина за завеждане на делото. Въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд по 3 този въпрос, като намира, че ответникът е станал причина за предявяване на иска, тъй като падежът за плащане на претендираната главница е настъпил преди подаване на исковата молба. Касае се за заплащане на годишен наем за ползване на земеделски земи за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2021г. Следователно след изтичане на стопанската година, за която е сключен договора, т.е. от 01.10.2022г. наемът е дължим и изискуем. Към момента на подаване на исковата молба неговата изискуемост е настъпила. Тъй като не е последвало плащане, то ответникът е изпаднал в забава и именно с това си поведение е станал причина за подаване на исковата молба, ведно с искане за допускане на обезпечение на иска, което е уважено от съда.

От доказателствата по делото е видно, а и се признава от ответника, че той е бил своевременно уведомен за настъпилото правоприемство по договора /смъртта на наемодателя/, за правоприемниците – наследниците и банковата сметка, по която дължимият наем следва да се плати. Въпреки това, след изтичане срока на договора, плащане не последвало. Поради това съдът приема, че извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че независимо от отхвърляне на иска, поради плащане, извършено в хода на производството пред първоинстанционния съд, то ответникът следва да понесе разноските по делото, тъй като с извънпроцесуалното си поведение е станал причина за предявяване на иска. На него следва да му бъдат възложени и сторените от ищеца разноски във връзка с обезпечителното производство, в т.ч. и тези по повод образуване на производство въз основа на издадената обезпечителна заповед пред съдебен изпълнител.

Размерът на разноските е посочен в списъка по чл.80 от ГПК, като е доказано и тяхното извършване с надлежни писмени доказателства.

Поради това, молбата по чл.248 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи, като на ищеца се присъдят разноски в общ размер от 1234,30лв., от които за първоинстанционното производство пред СлРС в размер на 509,50лв. и такива по обезпечителното производство, реализирано пред ЧСИ Грозева в размер на 724,80лв.

Поради това обжалваното определение, с което е отказано изменение на решението в частта относно разноските е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд допълни Решение №41/18.01.2023г. по гр.д.

№5093/2022г. на СлРС, като присъди на ищеца такива в посочения общ размер от 1234,30лв.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски в настоящото производство, следва да се отбележи, че същата е неоснователна. Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.

Производството е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да 4 се обжалва по същество съдебния акт. Кумулирането на нови задължения за разноски в процеса относно разноските противоречи на целта на закона. В тази насока е и практиката АС – Бургас.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1224 от 19.04.2023г., постановено по гр.д.№5093/2022г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на М. К. К. – К. за допълване/изменение на Решение №41/18.01.2023г. по гр.д.

№5093/2022г. на СлРС в частта за разноските, като НЕПРАВИЛНО и

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА, на основание чл.248 от ГПК, Решение №41/18.01.2023г. по гр.д.

№5093/2022г. на Сливенски районен съд в частта относно разноските, както следва:

ОСЪЖДА З.К.П.У. „Ж.к.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Сливен да заплати на М. К. К. - К. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 1234,30лв., представляваща направени по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката М. К. К. – К. чрез адв. Й. за присъждане на разноски в настоящото производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5