Решение № 520 от 30.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1137/2024
- Вид
- Решение № 520
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.6 · Закон за задълженията и договорите
- чл.137 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 520 гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК.
С решение № 82/09.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 42/2024 г. по описа на Окръжен съд Враца е оставена без уважение жалбата на длъжника „ДМВ карго рейл“ ЕООД, против Постановление за разпределение от 27.11.2023 г. по изп.д.№ 20237220400507 по описа на ЧСИ Г. Б., като неоснователна.
Срещу това решение е постъпила жалба от „ДМВ карго рейл“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и жалбата му – уважена от въззивния съд. Поддържа, че постановлението за разпределение е незаконосъобразно, тъй като с него е определена, начислена и събрана пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 4 692.70 лв. в резултат на незаконосъобразно включване в събираемото вземане на задължения към присъединения по право взискател НАП. Съдебният изпълнител по изп.д.№ 20237220400507 изискал от НАП информация за публичните задължения на длъжника „ДМВ карго рейл“ ЕООД и от удостоверение от 18.08.2023 г. било видно, че дружеството има публични задължения в размер на 68 222.53 лв., за събирането на които било образувано изп.д.№ 221240618/2022 г. на публичен изпълнител при НАП. Жалбоподателят твърди, че на 06.11.2023 г. заплатил чрез трето лице по сметка на ТД на НАП сумата 76 532.56 лв. по посоченото изпълнително дело на публичния изпълнител, като това плащане било доброволно, а не в резултат на действия от страна на ЧСИ Б.. Пропорционална такса се дължала върху събраната сума. Към датата на разпределението от 27.11.2023 г. длъжникът нямал публични задължения /удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК от 08.11.2023 г., изд. от ТД на НАП - Велико Търново/. Поддържа, че съгласно забележка 3 към т.26 ТТРЗЧСИ, таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събирала само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели. В случая нямало данни сумата 68 222.53 лв., платена доброволно от длъжника, да е била събрана от ЧСИ Г. Б.. Само в последния случай можело да бъде начислена и събрана пропорционалната такса по 1
ТТРЗЧСИ, съответна на събраното, а не на събираемото вземане. Съгласно чл.458 ГПК Държавата била присъединен кредитор за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението и за всяко разпределение съдебният изпълнител следвало да изпраща съобщение до НАП. Пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ се определя и събира не с оглед първоначално съобщения размер на публичното вземане, а едва при събирането на това вземане и се определя пропорционална такса, съответна на събраното вземане. Сумата 68 222.53 лв., представляваща доброволно плащане на задължението на „ДМВ карго рейл“ ЕООД не е била събрана от ЧСИ Г. Б.
Взискателят по изп.д.№ 20237220400507 по описа на ЧСИ Г. Б. ДП НКЖИ, гр.София, присъединения взискател Държавата чрез ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца не вземат становище по нея.
Въззивният съд като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
На 27.11.2023 г., по изп.д.№ 20237220400507 ЧСИ Б. е изготвил Постановление за разпределение, с което е разпределил постъпилата сума от 5 112.22 лв., постъпила след наложен запор на банкова сметка, както следва:
1./ На основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.2 ГПК предпочитателно се удовлетворяват следните вземания за авансови такси и доп.разноски: - 36 лв. с ДДС – на осн. т.13 ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределението в полза на ЧСИ; - 60 лв. с ДДС – на осн. т.4 и т.5 ТТРЗЧСИ – за изготвяне и връчване от служител на ЧСИ на призовки за предявяване на разпределението; - 4.20 лв. – доп.разноски по т.31, б."б" ТТРЗЧСИ – банкови такси за превод на сумите по разпределението;
2./ На основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД предпочитателно се удовлетворяват следните вземания: - 272 лв. – частично погасяване на вземането на взискателя ДП НКЖИ по т.5 ТТРЗЧСИ – 24 лв. за образуване на ИД, по т.9 ТТРЗЧСИ – 18 лв. за налагане на запор и по т.31 – адвокатски хонорар от 230 лв.; - 4 692.70 лв. с ДДС – частично дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ от общо дължима такса в размер на 4 738.68 лв., изчислена въз основа на погасеното вземане по сметка на ТД на НАП в размер на 68 222.53 лв.; - 23.32 лв. с ДДС – такса по т.26 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ, изчислена въз основа на адвокатски хонорар в размер от 230 лв. – част от погасеното вземане на основния взискател;
3./ На основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД са удовлетворяват следните вземания: - 0,00 лв. за ТД на НАП като взискател удостоверение по № 060372304512114/22.11.2023 г.; - 0,00 лв. – за ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ върху вземането на НАП;
4./ На основание чл.137 ЗЗД се удовлетворяват следните вземания: - 0,00 лв. за взискателя НКЖИ; - 0,00 лв. – за ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ въз основа на вземането на взискателя.
Съдебният изпълнител е определил дата и час за предявяване на разпределението на 11.12.2023 г. от 11:00 часа, като на страните са изпратени призовки за предявяването и видно от съставения протокол от 11.12.2023 г. разпределението е предявено в присъствието на представител на длъжника.
Изпълнителното производство по изп.д.№ 20237220400507 по описа на ЧСИ Г.
Б. е образувано по молба на взискателя ДП „Национална компания Железопътна Инфраструктура“ за събиране на вземането по изпълнителен лист № 702/15.06.2023 г., издаден по ч.гр.д.№ 1076/2023 г. по описа на РС-Враца за сумата 3 924.13 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Със съобщение по реда на чл.458 ГПК ЧСИ Г. Б. е уведомил ТД на НАП за започнатото изпълнение като е поискал да бъде издадено удостоверение за размера на публичните задължения на длъжника „ДМВ карго рейл“ ЕООД, наложените върху 2 имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
С удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки изх.№ 060372303416129/18.08.2023 г., постъпило по изп.д.№ 20237220400507 по описа на ЧСИ Г. Б. на 05.09.2023 г., ТД на НАП – Велико Търново е уведомило, че „ДМВ карго рейл“ ЕООД има публични задължения в общ размер от 68 222.53 лв., за събирането на които е образувано изп.д.№ 221240618/2022 г.
С рарпореждане от 05.09.2023 г. ЧСИ Г. Б. е присъединил това вземане на НАП в изп.д.№ 20237220400507 по описа на ЧСИ Г. Б..
След справка за банкови и платежни сметки на „ДМВ карго рейл“ ЕООД, на 02.10.2013 г. е изпратено запорно съобщение до "УниКредит Булбанк" АД, с което ЧСИ Г. Б. е наложил запор на всички вземания на длъжника „ДМВ карго рейл“ ЕООД от банката до размера на дълга му по изп.д.№ 20237220400507 по описа на ЧСИ Г. Б., включващ както олихвяемото задължение по изпълнителния лист, така и неолихвяемата сума по удостоверението на НАП.
Взискателят ДП „Национална компания Железопътна Инфраструктура“ и длъжникът „ДМВ карго рейл“ ЕООД са уведомени за извършеното присъединяване на НАП като взискател в изпълнителното производство и за наложения запор, като изпратеното до „ДМВ карго рейл“ ЕООД е получено на 03.10.2023 г.
С изпратено по електронната поща писмо от 14.11.2023 г. „ДМВ карго рейл“ ЕООД е уведомило ЧСИ Г. Б., че е погасило всички свои публични задължения като е поискало да му бъде указан размера на дълга по изп.д.№ 507/2023 г. по описа на ЧСИ Б., като бъдат приспаднати доброволно платените публични задължения. Към писмото е приложено платежно нареждане от 06.11.2023 г., удостоверяващо извършено от „ДМВ карго рейл“ ЕООД плащане на задълженията по изп.д.№ 221240618/2022 в общ размер от 76 532.56 лв.
Видно от Удостоверение изх.№ 060202300273318/08.11.2023 г., изд. от НАП, ТД-Велико Търново, офис Враца, „ДМВ карго рейл“ ЕООД няма публични задължения.
С писмо от 15.11.2023 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че вземанията на взискателя ДП НКЖИ възлизат в размер на общо 4 509.78 лв., от които главница от 3 924.13 лв., адвокатско възнаграждение от 230 лв., разноски за образуване на изп.дело по т.1, т.3, т.4, т.5, т.9 и т.31 ТТРЗЧСИ от 83.60 лв. и законна лихва до 15.11.2023 г. от 272.05 лв. На длъжника е указано, че дължи на ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 449.45 лв. върху вземането на взискателя ДП „Национална компания Железопътна Инфраструктура“, такси по т.4, т.2 и т.31 ТТРЗЧСИ от общо 103.20 лв., както и такса по т.26 ТТРЗЧСИ за вземането на ТД на НАП по удостоверение в размер на 4 738.69 лв.
В отговор на полученото запорно съобщение „УниКредит Булбанк“ АД е уведомило по изп.д.№ 20237220400507 по описа на ЧСИ Г. Б., че признава вземане на длъжника „ДМВ карго рейл“ ЕООД към банката и че е извършено блокиране на суми по банковата му сметка. На 21.11.2023 г. от третото задължено лице "УниКредит Булбанк" АД е получена сума в размер на 5 112.22 лв. по сметка на ЧСИ Б..
След постъпване сумата 5 112.22 лв., ЧСИ Г. Б. е изискал и по делото е приложено ново Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки № 060372304512114/22.11.2023 г. от НАП, ТД-Велико Търново, офис Враца, от което е видно, че „ДМВ карго рейл“ ЕООД има нови публични задължения в общ размер от 3 119.10 лв.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който при постъпления в изпълнителното дело, които са недостатъчни за пълно удовлетворяване на всички предявени 3 вземания, той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко от тях. В това производство съдът проверява кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Извън предмета на проверката са другите нарушения в принудителното изпълнение. При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата /ТР 2/2021 гр.София, 22.11.2022 г./. При тези посочени отправни точки на проверката съдът намира оплакванията на жалбоподателя неоснователни.
При проверка на правилността на разпределението съдът е обвързан от въведените в жалбата оплаквания, които в процесния случай се отнасят до начисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ гласи, че за изпълнение на парично вземане пропорционалната такса се събира върху събраната сума. В забележка 3 по т.26 от ТТРЗЧСИ е посочено, че таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели.
При преценка на законосъобразността на процесното разпределение с оглед включването в него на пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 4 692.70 лв., изчислена въз основа на погасено вземане към присъединения по право взискател НАП в размер на 68 222.53 лв., при доводи, че публичното задължение е платено доброволно, а не е събрано в резултат на действия на ЧСИ, както и че към датата на извършване на разпределението длъжникът не е имал публични задължения, съдът изхожда от следното:
В съдебната практика на Върховния касационен съд, която е обобщена с Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е разрешен правният въпрос по приложението на т. 26 ТТРЗЧСИ като е обсъдена дължимостта на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по изпълнителните дела за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата – платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. Върховният касационен съд приема, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл.426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Върховният касационен съд е направил разграничение за случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, като е приел, че длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение.