Решение № 149 от 06.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Плевен, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430104305 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от С. П. С., ЕГН **********, от ***, чрез ЕАД Е.И., БУЛСТАТ ***, представлявано от адв.Е.И. от ***, против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ф.Д.. В исковата молба се твърди, че на 27,07,2023 г. ищцата сключила Договор за потребителски кредит №574365 с ответника, по силата на който е усвоена главница от 3500,00 лева. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на следващия ден с банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ, които следва да отговарят на определени условия, като в случай не неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1553,60 лева. Твърди се, че клаузата за тази неустойка е изначално недействителна като неравноправна. Посочва се, че такава е и клаузата за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 60,00 лева. В заключение моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за кредит на основание чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В молба, депозирана на а30,12,2024 г., проц.представител на ищеца прецизира възражението си за прихващане – със сумата от 971,69 лева, и претендира разноски в размер на 1296,00 лева с ДДС за всеки от предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва изцяло основателността на предявения иск от страна на ищеца, като се сочи, че предоставения кредит е в размер на 2500,00 лева. Отправено е искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди се, че при сключване на договора за кредит не е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не следва да се тълкува разширително. Ответникът счита всички съображения 1 на ищцата във връзка с неустойката по Договора за кредит за неоснователни и необосновани. Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции на ищцата като неоснователни и необосновани. С молба, депозирана на 27,12,2024 г., проц.представител на ответника моли съда да отхвърли предявения първоначален иск и да уважи насрещния такъв. Претендира разноски.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД чрез адв.С.У. от ***, против С. П. С.. Твърди се, че на 27,07,2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и С. П. С., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за кредит №584365, като е предоставена сума в размер на 2500,00 лева. Твърди се, че е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя като падежиралата главница е в размер на 1232,14 лева. Направено е изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем считано от датата на уведомяване за насрещната ИМ. Претендира се осъждане на ответника по насрещния иск да заплати сумата от 1307,00 лева, частично от 1864,65 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещна искова молба, в който се оспорва изцяло претенцията по основание и размер. Твърди се, че ищецът по насрещния иск неправомерно е събрал 1124,34 лева за възнаградителна лихва, 2553,20 лева за неустойка и 260,00 лева такса за преференциално обслужване, или общо 3937,54 лева, и ги е получил без основание. Направено е при условията на евентуалност възражение за прихващане – в случай, че се счете иска за сумата от 1307,00 лева за основателен, да се извърши прихващане между претендираната главница и получената без основание от ищеца по насрещния иск сума в размер на 971,69 лева /уточнена в молба от 30,12,2024 г./.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Процесният договор за потребителски кредит №584365 от 27,07,2023 г. има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват средства за комуникация от разстояние. Съгласно Раздел II, т.2 от Приложение №1 към договора, ответникът предоставя на ищеца заем в размер на 2500,00 лева, при 24 броя погасителни вноски, срок на погасяване на кредита – 27,07,2025 г., годишен лихвен процент 37,45%, годишен процент на разходите /ГПР/ 49%, размер на погасителна вноска с обезпечение – 153,71 лева, размер на погасителна вноска без обезпечение – 321,00 лева, общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 3689,04 лева. Приложение №1 към договора за кредит е неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл.4 от Приложение №5 към Договор за потребителски кредит №584365, в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл.1 от Приложение №5 към договора и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят 2 дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Погасителния план към кредита. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Съгласно чл.4 от Приложение №5 към Договор за потребителски кредит №584365, размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е 5,49 лева средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита.

Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По делото е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно.

Съгласно заключението, ГПР на договора при сключването му, съгласно погасителния план е 49,00% и включва главница, възнагр.лихва и такса съгласно Приложение №4 в размер на 99,84 лева. Посочено е, че при включване и на неустойката при непредставяне на обезпечение, ГПР става 286,52%. Вещото лице дава заключение, че общо погасената сума от С. С. е в размер на 1193,00 лева, които са разнесени както следва – 221,34 лева главница, 227,31 лева възнаградителна лихва, 617,71 лева неустойка, 16,64 лева такса съгласно Приложение №4 и 110,00 лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит.

Съгласно чл.10, ал.1 на ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и чл.9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Съгласно изричните норми на чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - изменено заглавие ДВ бр.85 от 2017 г./, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, 3 визуален или аудиовизуален запис /чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ/. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.18, ал.3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл.184, ал.1 от ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях изявления и удостоверяват процесното облигационното правоотношение. Съгласно чл.18, ал.5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143 – чл.148 от ЗЗП.

Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с §13а от Допълнителните разпоредби, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това…“. По смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /арг. чл.23 от ЗПК/. Съгласно чл.4 от Приложение №5 към Договор за потребителски кредит №584365, в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл.1 от Приложение №5 към договора и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка, посочена в погасителния план – в размер на 4014,96 лева. Тази разпоредба възлага в тежест за кредитополучателя да осигури двама поръчители, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция в размер на 3689,04 лева /сбор на дължимата главница и възнаградителна лихва/, до края на деня, следващ деня на сключване на договора за кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на тези клаузи и съпоставянето им с 4 естеството на сключения договор за кредит, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията към поръчителите/банковата гаранция са на практика неосъществими за кредитополучателя, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него, или банкова гаранция в посочения размер.