Решение № 247 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Бургас, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501955 по описа за 2023 година

С Решение № 364 от 28.08.2023г., постановено по гр. дело № 23/2023г. по описа на Районен съд – Несебър е прието за установено, че на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 2 от ЗУЕС, че Г. Г. Д. дължи на „Варна Сити Парк” АД със седалище гр. София сумата от 209, 07 лева с включен ДДС, представляваща сбор от сумата в размер на 191, 07 лева с ДДС, представляваща такса управление и поддръжка за периода от 01.04.2022г. до 30.06.2022г. и сумата в размер на 18 лева с ДДС, представляваща такса покрито паркомясто – сумите, дължими по Договор за поддръжка и управление на комплекс от затворен тип „Варна Сити Парк Юг“ от 06.11.2019г., вписан в Служба по вписванията гр. Варна вх. рег. № */06.11.2019г., акт № *, том *, дело № *, вх. рег. № 29248, с нотариална заверка на подписите рег. № 13636/2019г. по описа на Нотариус Тикова с район на действие Районен съд - Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 17.08.2022г. до окончателното изплащане на главницата, като с цитираното решение, съдът е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 283, 68 лева.

1

С цитираното решение, съдът е приел за установено, че Г. Г. Д. дължи на „Варна Сити Парк” АД сумата от 6, 74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 209, 07 лева, дължима за периода 17.04.2022г. до 10.08.2022г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 9, 14 лева.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Г. Г.

Д., с която се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, в частта, в която съдът е приел за установено, че Г. Г. Д. дължи на ищцовото дружество сумата от 209, 07 лева с включен ДДС, както и обезщетение за забава върху тази сума. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

В жалбата се посочва, че на 06.11.2019г., между Г. Г. Д. и ,,Варна Сити Парк“АД е сключен Договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип ,,Варна Сити Парк Юг“. Развиват се подробни съображения във връзка с изложеното в мотивите на районния съд, че в конкретния случай, за неуредените в ЗУЕС въпроси, следва да се приложат правилата на договора за поръчка. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемото дружество няма качеството на инвеститор. Излага се становище в тази насока, като се цитират разпоредбите на чл. 160 и чл. 161 от ЗУТ. В жалбата се изразява несъгласие с извода на съда, че се касае за комплекс от затворен тип, състоящ се от четири отделни сгради, като се посочва, че видно от представената в първоинстанционното производство скица, процесният комплекс е с площ от 25 917 кв.м., като строителството в тази територия продължава и към настоящия момент. Излагат се аргументи във връзка с твърденията на ищеца в първоинстанционното производство за договорно неизпълнение. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Направен е подробен анализ на представените по делото писмени доказателства и се отбелязва, че съдът не е кредитирал представената електронна кореспонденция, тъй като касаела периоди, различни от процесния. В жалбата се изразява становище, че видно от съдържанието на договора, същият е сключен за срок от 120 месеца от датата 2 на въвеждане в експлоатация на последната сграда в комплекса, като строителството на нови сгради продължава и понастоящем. Навеждат се доводи за нищожност на сключения между страните договор, поради противоречие с добрите нрави. Посочва се, че за да възникнат желаните правни последици, следва да бъдат налице съответните законови предпоставки (договорът да бъде сключен между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти; обектите да са изпълнени в жилищен комплекс от затворен тип; подписите на инвеститора и на собствениците да са удостоверени пред нотариус; съгласно нормата на чл. 2 от ЗУЕС, договорът да бъде вписан от инвеститора в АВ по партидата на всеки самостоятелен обект). В жалбата се подчертава, че въззиваемото дружество няма качеството ,,инвеститор“, тъй като имотът бил закупен от ,,Ису Инвест“ ЕАД.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодните разноски, сторени в заповедното и първоинстанционно производство, както и тези пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание – въззивната страна – Г. Г. Д. не се явява и не изпраща представител. Не изразява конкретно становище по депозираната въззивна жалба.

Ответната страна по депозираната въззивна жалба – „Варна Сити Парк“ АД не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна чрез своя процесуален представител – адвокат Симеон Славков оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Претендира за настоящата инстанция. присъждане на направените разноски пред

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства 3 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно придобиване от ответника Г. Г. Д. на право на собственост на недвижим имот – апартамент и паркомясто, в жилищен комплекс от затворен тип „Варна Сити Парк Юг“. Съдът е установил сключен на 06.11.2019г. Договор за поддръжка и управление на общите части на комплекса, вписан в Служба по вписванията гр. Варна вх. рег. № */06.11.2019г., с нотариална заверка на подписите рег. № */2019г. на нотариус Тикова между ищеца и ответника. По силата на сключения договор ответникът се е задължил да заплаща такси за управление и поддръжка на общите части в комплекса - по чл. 5.2.1 (относно апартамента) в размер на 0, 69 лв. на месец с включен ДДС за 1 кв. м. от общата застроена площ на апартамента (1.2 от приложението) и такса за управление и поддръжка по чл.

5.2.1 от договора – за паркомястото в размер на 6 лв. на месец с включен ДДС (чл. 1.4. от приложението).

От събраните писмени доказателства и свидетелските показания на свидетеля Т. и свидетеля Р. съдът е направил извод, че имотите на ответника се намират в жилищен комплекс от затворен тип – в урегулиран поземлен имот, в който са построени четири отделни сгради, в които има отделни самостоятелни обекти - комплексът представлява общ имот, в който са построени 4 отделни блока с по два входа, като поземленият имот е ограден с ограда и има два входа, вкл. входове за подземните гаражи, има общ покрит паркинг, както и вход с бариера за гости и таксита, охрана с контролиран достъп.

Първоинстанционният съд е установил, че собственик на поземления имот е дружеството „Ису Инвест“ ЕАД, от което ответникът е придобил собствеността.

По делото не се спори, че в сключения предварителен договор от 18.08.2017г. (лист 66 от първоинстанционното производство), купувачът – Г.

Г. Д. на основание чл. 15, ал. 3 от Договора се е задължил при подписване на нотариалния акт, да сключи с продавача „Ису Инвест“ ЕАД или посочено от него дружество, Договор за поддръжка и управление. Съдът е установил, че в окончателния договор ответникът е декларирал съгласието си да подпише с „Варна Сити Парк“ АД договор за управление и поддръжка на комплекса.

4

От събраните в хода на делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че ищецът е изпълнявал задълженията си по поддържането и управлението на общите части, а ищецът не е изпълнил задължението си да заплаща дължимата такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

На основание чл. 269 от ГПК, Окръжен съд - Бургас, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК не установява съществуването на основания за нищожност на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Като взе предвид твърденията на страните, представените доказателства и като съобрази закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените във въззивната жалба оплаквания, само по които въззивният съд дължи произнасяне на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира следното:

Претенцията срещу ответната страна се основава на сключен между страните Договор със смесен фактически състав, за изработка и поръчка, в който е уговорено, че същият има за предмет посочените дейности, касаещи жилищен комплекс от затворен тип „Варна Сити Парк Юг“ и касае главница в размер на 283, 68 лева, дължима стойност на услугата за периода от 01.04.2022г. до 30.06.2022г., ведно със законната лихва в размер на 9, 14 лева за периода от 01.04.2022г. до 30.06.2022г.

Легалната дефиниция на понятието „затворен комплекс“ се съдържа в нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, анализирана от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция с оглед на представените по делото доказателства намира, че процесният жилищен комплекс покрива критериите на правната норма, т.к. се състои от поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна съсобственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите; те са изградени върху комплекс, обособен в урегулиран поземлен имот, като е налице контролиран достъп за външни лица, чрез осъществяване на охрана от нарочно наета за целта охранителна фирма.

5

Мотивиран от изложеното и като взе предвид посочените характеристики, съдът намира, че управлението следва да се осъществява по реда на чл. 2 от ЗУЕС. Безспорно е, че по отношение на предмета и съдържанието на договора по чл. 2 от ЗУЕС е налице законова празнота – в закона не са регламентирани дори основните параметри на този договор като условия за изменение, срок на действие и начин на разваляне и/или прекратяване. Единствените конкретни параметри са страните – инвеститора и собствениците, предвидено е и задължително вписване на договора. Така самият закон изначално предвижда договорът да е безсрочен. Ето защо по отношение на останалите клаузи, които договора трябва да съдържа, в т.ч. и по отношение на разваляне и прекратяване на договора, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, в т.ч. чл. 8, чл. 9, чл. 14, чл. 20а, чл. 22, чл. 25 от ЗЗД и правилата за различните видове договори (за поръчка и за изработка).

В тази връзка, въззивната инстанция намира, че не съществува законова забрана, след сключване на договора, инвеститорът да възложи цялата или част от дейността по управление и поддържане на общите части на трето лице или още на етап предварителен договор или договор за покупко продажба да уговори, че договорът за поддръжка и управление ще се сключи с това трето лице. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че не е налице порок при сключване на договора с настоящия ищец, вместо с инвеститора.

На основание чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Според нормата на чл. 287 от ЗЗД, договорът за поръчка се прекратява освен по други причини, посочени в закона, още с оттегляне на поръчката, с отказ от довереника и с прекратяване на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.

По делото не се твърди и не се установява договорът, сключен между ищеца и ответника да е развален или прекратен, на някое посочено в закона основание, поради което подлежи на изпълнение от двете страни.