Решение № 107 от 29.09.2021, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. К., 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Д. П. М. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно наказателно дело № 20211850200114 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

В. Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.”, бл. 171А, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, чрез адв. И. - САК е подал жалба до Районен съд – С. / делото е изпратено по подсъдност на РС – гр. К. / чрез административнонаказващия орган – МРРБ, Агенция „Пътна Инфраструктура“ срещу наказателно постановление № 7011 / 20.10.2020 г. издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Ето защо с подадената жалба е поискано цитираното по - горе наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява, не изпраща представител.

Упълномощеният му защитник – адв. И. – САК е депозирал молба по делото вх. № 1783 / 25.05.2021 г. / л. 12 /, с която моли съдът при постановяване на решението да се съобрази с доводите посочени в подадената жалба.

1

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция, представлява се от гл. юрк. Г.Н., който оспорва така подадената жалба, излага писмено становище с подробни доводи и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 16 и чл. 17 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 7535 / 24.09.2020 г., че на 24.09.2020 г. в 10.14 часа, на път II – 81, км 5+800 на 100 м след кръгово кръстовище в посока гр. К. – С., жалбоподателят е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка МАН, модел 41.464 ВФ, с рег. № СА **** ТС, като при измерено разстоянието между осите1.40 м. на двойната задвижваща ос на МПС, е установено, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 31.000 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „а“ от наредбата, като по този начин е нарушил чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 / 03.07.2001 г. на МРРБ.

С оглед на горепосоченото свидетелят К. С. К. съставил акт за установяване на административно нарушение № 0007535 / 24.09.2020 г. в присъствието на свидетеля Б. К. П., въз основа на който началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С. е издал наказателно постановление № 7011 / 20.10.2020 г., с което на В. Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к.

„Н.”, бл. 171А, вх. „А“, ет. 2, ап. 4 е наложено следното наказание : на основание чл. 53 ал. 1, във вр. с нарушаване на разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т.

1, б. „а“ от ЗП административно наказание „Глоба” в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите К. С. К. и Б. К. П. и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля К. С. К., тъй като самият той заявява, че е съставил акта за установяване на административно нарушение, както и че 2 е разяснил всички обстоятелства на жалбоподателя. Същият сочи, че не си спомня дали е имало възражения от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата. Същото е оправомощено от Председателя на УС на АПИ със Заповед № РД – 11 – 1267 / 17.10.2019г. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.56, ал. 3, т.1 от Закона за пътищата, каквото се явява и Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. С., оправомощен със Заповед № РД – 11 – 1266 / 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ.

Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

По отношение възражението на жалбоподателя относно незаконосъобразността на процедурата по установяване на нарушението, предвид не посочва на адрес по лична карта на свидетеля, е неоснователно.

Достатъчно е да се посочи ЕГН – то и точен адрес / може да е и служебен такъв /.

При реализиране на административно-наказателната отговорност не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

С оглед установените при проверката обстоятелства, съдът намира, че правилно в АУАН и НП на констатираното административното нарушение е дадена правна квалификация по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на 3 извънгабаритни и/или тежки ППС, които регламентират забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално разрешение. По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари и т.н. Процесният автомобил е извънгабаритен, съгласно чл.2 от Наредбата, при надвишаване нормите на чл.5 от същата Наредба. Особения режим на ползване на пътищата от тази категория ППС се изразява в това, че същите следва да се снабдят със специално разрешение и дължат заплащане на допълнителна такса. От обективна страна този елемент е налице, поради което е следвало жалбоподателят да се снабди с надлежно разрешително съгласно правилата на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. По делото, от представените писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че към момента на проверката за процесния автомобил не е имало разрешително, издадено от АПИ. Не се спори относно установяването на този определящ съставомерен отрицателен факт.

Жалбоподателят не оспорва времето и мястото, където е била извършена проверката, както и мястото – път II – 81, км.5 + 800, на 100 м., което безспорно представлява част от републиканската пътна мрежа.

Измереното разстояние между осите 1.40 м на двойната задвижваща ос на МПС, като е установено, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 31 000 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. е извършено посредством техническо средство – ел. везна модел РW – 10 № К 0200009 и ролетка с № 1309 / 18 / 5м /, за което по делото има представени писмени доказателства – декларация за съответствие и сертификат, с придружен превод на български език, сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие. Тоест, измерването е извършено с технически годно средство за измерване и няма съмнение относно верността на извършеното замерване. Съдът намира, че при така установеното отклонение от максимално допустимите размери на ППС, състава на нарушението от обективна страна е осъществен.

В жалбата са изложени съображения относно това, че водачът на извънгабаритно ППС не е легитимиран да се снабди със съответно разрешително, поради което не може да му се вмени във вина и да носи отговорност за това. Съдът намира оплакването за неоснователно, тъй като 4 водачът на ППС се явява субект на нарушението, а наказателната му отговорност произтича от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП. Същият, като водач, е следвало да се увери, че размерите на управляваното от него ППС са в допустимите граници определени с Наредбата или да притежава необходимото разрешение от администрацията управляваща пътя.

Отговорността на водача е ангажирана за управлението на извънгабаритно ППС, като в обстоятелствената част на АУАН и НП не са изложени обстоятелства за това. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС, като не може да се приеме, че следва тези обстоятелства да са налице кумулативно, а са изброени отделни хипотези на нарушение. Това следва и от самото заглавие на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Съдът счита, че при индивидуализацията на наказанието, административно-наказващия орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че това е първо нарушение на жалбоподателя като водач на ППС, както и това, че от нарушението няма установени и настъпили реални вредни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, за физическите лица е предвидено наказание глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв. В случая АНО е наложил глоба в размер на 3 000.00 лева, която по изложените съображения съдът намира, че не е индивидуализирана правилно. С оглед на това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до предвидения в закона минимум от 1 000.00 лева, който съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не допуска подобни нарушения на ЗП.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7011 / 20.10.2020г., издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С., с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2011г. на МРРП за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на В.

Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.”, бл. 171А, вх. „А“, ет. 2, ап. 4 е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева, КАТО му налага „Глоба” в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.

ОСЪЖДА В. Т. ЦВ., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н.”, бл. 171А, вх.

„А“, ет. 2, ап. 4 да заплати на Агенция „Пътна Инфраструктура“ Областно пътно управление – С. сумата от 100.00 / сто / лева, представляваща разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6