Решение № 245 от 27.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330206696 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-004914/ 02.07.2024г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Х. Ж. С., ЕГН: ****, с адрес – гр.**** на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.120 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като сочи, че на посочения адрес няма поставен светофар, а също и пешеходна пътека. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, не се и представлява. С депозирана до Съда молба по хода на делото чрез процесуалния му защитник адв. С. поддържа съображенията изложени в жалбата си. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молбастановище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в закоустановения срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 31.05.2024г., около 15:35 часа, в гр.Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ до № 124, свидетелят Д. Н. К., в качеството му на полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр. Пловдив, констатирал, че мотоциклет марка „Априлия Леонардо 250“, с рег. № **** преминал на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, която регулирала преминаването през намиращата се на същото място пешеходна пътека, без да спре пред същата. Свидетелят К. спрял мотоциклета и установил, че същият бил управляван от жалбоподателя на Х. Ж. С.. На място свидетелят К. съставил АУАН Серия АД, с бланков № 746242 от 31.05.2024г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл.120 ал.1 т.1 от ЗДвП, който последният подписал, като вписал като възражение, че не е преминал на червена светлина.

Възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили.

Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д. Н. К., който заявява, че е видял така описания мотоциклет да преминава на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба през намиращата се на мястото пешеходна пътека, без да спре пред същата. От същите показания се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел тъй като са логични, последователни, съответни на писмените доказателства както и изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност, категорично се установява за извършено деянието, с което Х. Ж. С. е нарушил разпоредбата на чл.120 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 31.05.2024г., около 15:35 часа, в гр.Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ до № 124, като водач на мотоциклет марка „Априлия Леонардо 250“, с рег. № **** е преминал на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, която регулирала преминаването през намиращата се на същото място пешеходна пътека, без да спре пред пешеходната пътека. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая противното не е доказано, предвид показанията на свидетеля К., в частта им касаеща относимото към предмета на нарушението обстоятелство, а именно – мотоциклетът е преминал през пешеходната пътека на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, без да спре пред същата.

2

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в посока, че „на посочения адрес въобще няма поставен пешеходен светофар, както и пешеходна пътека“.

След направена справка в Google Maps, ясно видим е пътния светофар около адреса на бул. „Васил Априлов“ № 124 в гр. Пловдив. Същото с категоричност се установява и от свидетелските показания на актосъставителя К., който сочи, че мотоциклетистът е бил спрян, тъй като на посочената пешеходна пътека със светофар и при сигнал, забраняващ преминаване, в случая червено, е преминал през пешеходната пътека.

Не се споделя и възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е посочена посоката на движение, в която се е движил с мотоциклета. Съдът намира за достатъчно ясно описана в АУАН и НП посоката на движение на мотоциклета, доколкото № 124 на бул. „Васил Априлов“ се намира на север и към вътрешността на гр. Пловдив, видно и от направена справка в Google Maps. На следващо място нарушението е установено в присъствието на водача, непосредствено след извършването му и именно там е съставен АУАН, което е допълнителен довод за това, че не е останало неясно местоизвършването на нарушението.

При разглеждане въпроса за наложеното наказание настоящият състав намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП.

Същността на нарушението по чл.120 ал.1 т.1 от ЗДвП се изразява именно в неспиране от страна на водача, преминаващ през пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар при подаден забранителен сигнал, което нарушение се санкционира винаги на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП.

Предвид горното и при преценка съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението на чл.120 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което и така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

В случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.120 ал.1 т.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Следва да се вземе предвид и, че законодателят изрично е изключил възможността за приложение на института на маловажния случай, доколкото съгласно чл. 189з от ЗДвП, чл. 28 от ЗАНН се явява неприложим за нарушенията по ЗДвП.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нормата е 3 правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 24-1030-004914/ 02.07.2024г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Х. Ж. С., ЕГН: ****, с адрес – гр.**** на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.120 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4