Решение № 1558 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100511386 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. К. П. срещу решение № 14151/18.07.2024 г. на СРС, 144 състав, постановено по гр.д.69 366/2023 г., с което е отхвърлен заявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД против Б. Р. Б. за заплащане на сумата от 3 428, 15 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество“ във връзка с щета 2200220200/59322 за възникнало на 26.09.2022 г. застрахователно събитие.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано.

Заявени са възражения, че съставът на СРС неоснователно е оставил без уважение направените от ищеца доказателствени искания, заявени в исковата молба и първото по делото съдебно заседание за изслушване на свидетели и 1 заключение на СТЕ.

Твърди се, че изводът на СРС, че безспорно било установено, че причината за случилото се е поведение на служител на застрахованото лице – ответника Б. е неправилен и незаконосъобразен, доколкото ищецът никъде не е твърдял, че ответникът е служител на застрахованото лице „Овергаз Мрежи“ АД.

Заявени са възражения, че отговорността на ответника е на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД като вредоносните деяния се състоят в нарушение на разпоредбите на чл. 49 от Наредба 2/22.03.2004 г. и на чл. 20 ал.3 т.3 от Наредба 16/09.06.2004 г.

Поддържат се твърдения, че съжденията на състава на СРС са необосновани и нарушават изискването за обоснованост на съдебните решения..

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен изцяло. Заявява доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Б. Р. Б., чрез процесуален представител – адв. И. И., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 1 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка.

2

Правно-релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото имущество, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че на 26.09.2022 г. в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „Дон“ № 10 при извършване на изкопни работи е бил скъсан газопровод ГО Ф32 като в резултат на аварията е увреден газопровода и е изтекъл природен газ в атмосферата. Това обстоятелство се потвърждава и от изводите на изслушаната пред настоящият съдебен състав СТЕ с оглед отстраняване на допуснатото от състава на СРС нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане на своевременно заявено относимо доказателствено искане на страната.

Не е част от предмета на спора, че между ищеца- въззивник и дружество „Овергаз Мрежи“ АД към датата на аварията е налице валидно сключен договор за застраховка „Имущество“ респ. аварията се явява покрит риск по него.

Не се спори между страните, че на застрахованото дружество е изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените му имуществени вреди, а това обстоятелство се установява и от приложеното преводно нареждане от 18.11.2022 г.

В писмения отговор на ответника е заявено възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация, което се поддържа и в рамките на отговора към въззивната жалба. Разпитаният пред настоящата съдебна инстанция свидетел Х. Б., син на ответника, заявява, че имотът, в който са извършвани СМР е собственост на баща му като за строителните дейности си имало строителни книжа и разрешение за строеж. При тези данни по делото, ответникът се явява възложител по смисъла на чл. 161 ал.1 от ЗУТ, съгласно 3 която възложител е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закона. В качеството си на такъв същият е подписал декларация като лице, причинило аварията чрез свой представител – негов син, свидетелят Б., който в съдебно заседание от 19.02.2026 г. е потвърдил, че подписът под декларацията е негов, поради което така заявеното възражение и при тези доказателства по делото се възприема като неоснователно от съда в неговия решаващ състав.

Съобразно разпоредбата на чл. 49 т.1 от Наредба 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, при изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: предварително установяване и съответно минимизиране на опасностите от подземни мрежи и съоръжения. Данни за предварително установяване на наличните подземни съоръжения чрез снабдяване с карта на подземния кадастър, ПУП или друг подходящ начин по делото не са ангажирани Съобразно изискването на чл. 20 ал.3 т.3 от Наредба 16/09.06.2004 г. за сервитутите и енергийните обекти извършване на строителни работи при пресичане на газопроводи с други проводи и ремонт на подземни кабели за ниско и високо напрежение, въздушни електропроводи, колектори, канали и водоеми, извършване на сондажни работи, както и извършване на търсене, проучване и добив на подземни богатства)в сервитутната зона се допуска след писмено съгласие на титуляря на сервитутните права. Данни за получено писмено съгласие от титуляра на сервитутно право „Овергаз Мрежи“ АД по делото не са ангажирани.

Вещото лице по допуснатата от настоящия съдебен състав СТЕ е констатирало и редица други нарушения на нормативните изисквания, извършени при процесните СМР, но доколкото същите не са заявени в рамките на настоящото производство, съдът не следва да взема предвид.

Вещото лице е установило и пряката причинно-следствена връзка между действията на ответника с настъпилата авария. Заключението е прието без възражение от страните респ. по делото липсват доказателства, които да опровергават или разколебават обективираните изводи на експерта, поради 4 което за настоящия съдебен състав не съществува причина да не кредитира същото.

При липсата на други доказателства, ангажирани от страните, настоящият съдебен състав намира, че презумптивната сила на нормата на чл.

45 ал.2 от ЗЗД не е разрушена и отговорността на деликвента – сочен ответник може да бъде ангажирана на това основание .

Размерът на вредите отново се установява от изслушаната СТЕ и същият е идентичен като аритметично изражение с цената на заявения иск, поради което същият е изцяло основателен.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което заявения иск да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника се следва сумата от 648, 13 лв. – съдебни разноски в производството пред СРС респ. сумата от 1 049, 56 лв. – съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Предвид Закона за въвеждане на еврото в РБ присъдените суми следва да бъдат отразени в тяхното еврово изражение.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 14151/18.07.2024 г. на СРС, 144 състав, постановено по гр.д. 69 366/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.

**** – адв. И. И. да заплати на основание чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД, ЕИК 000694286, съдебен адрес: гр. София, бул. ****, ателие 4 – адв. К. П. сумата от 1 752, 79 евро /3 428, 15 лв./ - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество“ във връзка с щета 2200220200/593-22 за възникнало на 26.09.2022 г. застрахователно събитие, осъществено на 26.09.2022 г. в гр.

София, кв. „Горна баня“, ул. „Дон“ № 10, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както 5 и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 331, 38 евро /648, 13 лв./ – съдебни разноски в производството пред СРС и сумата от 536, 63 евро /1 049, 56 лв./ – разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6