Решение № 6257 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6257 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100506416 по описа за 2023 година

Образувано е по Въззивна жалба с вх. № 133137/12.05.2023 г., подадена от В. А. В. – ищец по гр. дело № 54039/2022 г., Софийски районен съд, 174 състав срещу постановеното по него Решение № 6970/04.05.2023 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ответника Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение в размер на 1 250 лв. за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултата на бездействието на лица, действащи от името и за сметка на Столична община по изграждането и поддържането на тротоара на ул. „Виторио Позитано“ пред административен № 26-28 в гр. София, поради което на дата 03.10.2022 г. ищецът се спънал, тъй като кракът му попаднал в огромна дупка и се залял с кафе, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, довели до ограничаване правото на защита на ищеца. Сочи се, че пострадалият се е почувствал унизен, безправен и потиснат поради неизпълнението от ответника на задълженията му, свързани с поддръжката на тротоара пред сградата, където се случил инцидентът.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

Ответникът Столична община оспорва основателността на въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Иска потвърждаването му.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 54039/2022 г., Софийски районен съд, 174 състав е образувано по Искова молба с вх. № 208473/05.10.2022 г., подадена от В. А. В., в която е посочено, че на 03.10.2022 г. се е придвижвал пеша по ул. „Виторио Позитано“ с посока на движение от бул. „Витоша“ към бул. „Христо Ботев“, вървейки по десния тротоар на 1 посочената улица, когато пред сградата с административен № 28 десният му крак пропаднал в дупка в тротоара, залитнал, като едва не паднал върху прага на търговския обект там. При залитането си, разлял кафето, което било в чашата, която държал с лявата си ръка, при което полял с него бялата си риза, сакото си и ръчния му часовник, който бил на дясната му ръка.

Този предмет имал голяма емоционална стойност за него, тъй като бил часовник на над 100 г., подарък от негова близка и самият ищец инвестирал над 1 000 лв. в поправката му, която не би могла да бъде извършена от всеки часовникар. Веднага след като се изправил разчистил нападалите по тротоара листа и установил, че кракът му пропаднал в огромна дупка, която била запълнена с малки камъчета. Веднага след иницидента се обадил на своята приятелка Е., която всъщност му подарила часовника и й споделил за случилото се. Ищецът е посочил, че ответникът имал задължение да поддържа тротоарите в състояние, което ги прави годни за преминаване – Наредба за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на Столична община. Предвид бездействието на ответната институция се стигнало до инцидента, от който ищецът претърпял емоционално страдание.

Въз основа на изложеното е поискано осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1 250 лв. за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от пропадане в дупка на тротоара, случило се на дата 03.10.2022 г. в гр. София на ул.

„*******. Претендирани са разноски.

Ответникът Столична община е оспорил исковата молба по основание и размер.

Оспорил е механизма на инцидента и въобще, че той се е случил. Посочил е противоречие в твърденията на ищеца, който от една страна твърдял, че си залял часовника с кафе, а от друга, че той работел перфектно. Иска отхвърлянето на иска.

Към исковата молба са представени цветни снимки на тротоар и протокол № 175/03.10.2022 г., СГС, НО, 16 състав за проведено о.с.з. по н.о.х.д. № 3897/2022 г.

Въз основа на тези доказателства съдът е приел, в своето решение, че ищецът, чиято била доказателствената тежест за това, не доказал осъществяването на отговорността на ответника за процесния случай, който не бил доказан по делото да се е случил. По тези мотиви отхвърлил предявеният иск.

Пред въззивната инстанция е разпитана Е. К. – приятелка на ищеца, която посочва, че се познава с него. Била му подарила часовника на дядо си, тъй като той бил ценител на този тип вещи. Инцидентът, на който тя не присъствала, се случил малко след реставрирането на часовника, което било труден процес предвид липсата на опитни часовникари. Знаела, че при инцидента ищецът стъпил върху капак на шахта, от който останала само арматура и така пропаднал в шахта на тротоара. Обадил й се малко след инцидента и бил много разстроен.

Почти плачел. Разбрала, че залял с кафе и себе си и часовника.

От правна страна съдът приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е и правилно. Във връзка с доводите в жалбата за неговата неправилност, следва да се добави следното:

Спорът по делото е дали е възникнала отговорността на ответника Столична община по повод на твърдяното от ищеца неподдържане на участък от тротоарната настилка пред сграда с административен адрес на ул. „*******.

По своята правна същност търсената деликтна отговорност с правна квалификация чл.

2

49 ЗЗД се явява гаранционно-обезпечителна, при която възложителят на една правомерна работа носи отговорност за действията на лицето, на което е възложил тази работа, поради което тя се характеризира като отговорност за чуждо виновно противоправно действие. Въз основа на тази си характеристика се извеждат и елементите от фактическия й състав, които ищецът следва да докаже: вреди, причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице, на което, отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, те да са причинени при или по повод изпълнението й, и работникът да има вина за причиняването на вредите.

В настоящето производство ищецът В. В. е следвало да докаже попадането му в дупка на тротоар, стопанисван от Столична община. Въпреки указаната му доказателствена тежест с доклада по чл. 140 ГПК, съдържащ се в Определение № 4078/30.01.2023 г. това не е сторено от него. Изслушаната пред въззивната инстанция свидетелка Е. К. е допусната за установяването на твърдените неимуществени вреди. И пред двете инстанции е останал недоказан механизмът на инцидента, поради което не може да се приеме, че е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД по отношение на Столична община.

Въз основа на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно.

При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна - ответник Столична община. По делото пред СГС тя претендира възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Въззиваемата страна - ответник е подала отговор и е изпратила свой представител в провелото се едно съдебно заседание, в рамките на което е изслушан един свидетел. Поради липсата на фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на 50 лв., който на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК следва да бъде заплатен от въззивника – ищец.

Въз основа на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6970/04.05.2023 г., постановено по гр. дело № 54039/2022 г., Софийски районен съд, 174 състав.

ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на Столична община с адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК съдебни разноски за въззивното производство в размер на 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3