Решение № 1453 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900284 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са искове по чл. 124 ал. 1 предл. последно от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и иск по чл. 124 ал. 1 предл. последно ГПК вр. чл. 442 от Търговския закон (ТЗ).

Ищецът „Б.Л.“ ООД (с променено наименование и организационна форма в хода на решаване на делото на „М.Л.“ ЕООД), представляван от адв. Н. Р. от САК, твърди на 29.05.2018 г. „Б.Л. Ф.“ ЕООД да е сключило договор за предоставяне на логистични услуги с „М.К.Е К.Б.“ ЕООД. В изпълнение на задълженията си ищецът предоставил достъп на ответника до складова база в с. Мусачево, община Елин Пелин, който имот ищецът ползвал договор за наем с трето на спора лице. На 01.02.2019 г. било подписано тристранно споразумение към договора за предоставяне на логистични услуги между страните по този договор и ищеца, който да замени като страна „Б.Л. Ф.“ ЕООД. На 27.01.2022 г. „Обединена българска банка“ ЕАД издала банкова гаранция в полза на „Метро“ в размер на 350 000 евро като обезпечение на изпълнението на договора от 29.05.2018 г. със срок на действие до 24.01.2023 г. Ищецът твърди, че за обезпечаване изпълнението на договора посредством логистичен център в с. Мусачево било постигнато съгласие за влизане в отношенията на трето лице, което да осигури логистичния център и на 15.03.2022 г. между „К.-Б.“ ЕАД (собственик на имота) и „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД бил подписан договор за наем. На 07.04.2022 г. между страните в процеса и „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД бил подписан договор, според който при неизпълнение на сключения договор за предоставяне на логистичен капацитет между „Ф.

Е.Ф.Л.“ ЕООД и ищеца, месечно дължимите от ответника суми по договора за предоставяне на логистични услуги да бъдат плащани на „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД. През месец юни 2022 г. синдикът на „Б.Л. Ф.“ ЕООД предявил искове срещу страните в процеса да бъде обявено за 1 непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността споразумение от 01.02.2019 г. За обезпечение на предявените искове с определение от 02.06.2022 г. бил наложен запор върху вземанията на ищеца срещу ответника, произтичащи от договора за предоставяне на логистични услуги. След налагане на обезпечителната мярка ответникът уведомил ищеца, че желае да прекрати договора за предоставяне на логистични услуги считано от 01.10.2022 г. с цел сключване на директен договор за предоставяне на логистични услуги с „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД. В тази връзка на 11.06.2022 г. находяща се под контрола на ищеца стока била предадена на „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД, което дружество на 13.06.2022 г. преназначило и служителите, обслужвали до този момент логистичния център, а представители на страните започнали кореспонденция за изготвяне и подписване на споразумение за прекратяване на договора. Макар и при тези условия да било постигнато съгласие, ответникът решил да задържи договора за предоставяне на логистични услуги до 31.05.2023 г. макар и действието му фактически да било преустановено и на 19.01.2023 г. отправил искане за усвояване на банковата гаранция от 350 000 евро. Ищецът оспорва да дължи обезщетение за неизпълнение на договора за предоставяне на логистични услуги като смята, че при договорено преустановяване изпълнението на договора, ответникът няма основание да изисква изпълнението и съответно да усвоява банковата гаранция. Оспорва да дължи и да осигури гарания със срок до 31.08.2023 г. позовавайки се на приета от ответника банкова гаранция със срок до 24.01.2023 г. Евентуално смята неизпълнението да е резултат от забавата на ответника, който не е отправял искания за логистични услуги, за да възникне задължение за ищеца да предоставя такива. Ищецът оспорва да дължи твърдяното обезщетение и с довод с фактурираните суми да е извършено извънсъдебно прихващане от страна на ответника.

Застъпва и теза, че при логистичните услуги липси и щети са обичайни, поради което оспорва наличието на такива да обосновават неизпълнение, покрито от издадената банкова гаранция. Иска се да бъде признато за установено, че за ответника не съществува вземане в размер на 350 000 евро, равняващи се на 684540,50 лв., както и че за ответника не съществува право да изиска плащане на банкова гаранция в размер на 350 000 евро.

Претендират се и разноски.

Ответникът „М.К.Е К.Б.“ ЕООД, представляван от адв. А. К. от САК и адв. Х. Х. от САК, оспорва ищецът да е изпълнявал задълженията си по договора с довод, че поради неосигурена складова база се наложило подписване на договора от 07.04.2022 г. с „Ф.

Е.Ф.Л.“ ЕООД. Навежда се довод, че ищецът е бил затруднен да изпълнява точно и несмущавано задълженията си по договора за логистични услуги, което мотивирало ответника да изпрати предизвестие при договорен срок от 12 месеца за прекратяване на договора считано от 1.06.2023 г. Твърди в началото на месец юни 2022 г. да е проведена среща между представители на страните, на която ищецът заявил, че предвид наложения запор няма интерес да изпълнява задълженията си по договора и преустановил всякакво изпълнение в това число да осигурява склад и гъвкаво извършване на услугите. Ответникът оспорва да е постигано съгласие за прекратяване на договора. Твърди се ищецът да не е представил и изискуемите съгласно чл. 4.2 “g“ от договора необходими разрешения, лицензи и всякакви други изискуеми се правомощия. Оспорва се ищецът да е предоставил и 2 изискуема от чл. 25 от Анекс 9 банкова гаранция за срока на договора при твърдение за предходни периоди ищецът да е осигурявал различни банкови гаранции при отчитане на ограничения им времеви обхват. Ответникът изрично предложил на ищеца да оттегли искането си за усвояване на банковата гаранция при представяне на банкова гаранция със срок на валидност до 31.08.2023 г. Твърди се ищецът да е причинил вреди на ответника, произтичащи от получени, но невърнати европалети на стойност 503 784 лв., както и да е допуснал липси и причинени други щети общо на стойност 57614,16 лв. Оспорва се ответникът да е изпаднал в забава с довод, че не може да отговаря за заявеното през месец юни намерение у ищеца да преустанови изпълнението. Ответникът застъпва теза, че освен посоченото неизпълнение гаранцията покрива всяко произтичащо от договора задължение като твърди да е настъпило договорено условие по банковата гаранция – нарушение на клаузите на договора и причинени вреди, които смята да се включват в обхвата на чл. 4.2.с от договора.

В допълнителната искова молба ищецът конкретизира, че в рамките на разговорите през месец юни 2022 г. ответникът уведомил ищеца, представляван от Н. Н., че желае да прекрати договора считано от 01.10.2022 г. Била проведена и тристранна среща с участието на А. Н. от „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД по повод прекратяване на договора с „Б.Л.“ ООД и сключване на договор с „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД за предоставяне на логистични услуги на същия адрес. През месец юни 2022 г. с ответника била съгласувана и инвентаризация на находящата се в склада в с. Мусачево стока, която била и предадена на представител на ответника на 11.06.2022 г. с три броя приемо-предавателни протоколи. При тези условия смята за фактически прекратена дейността на ищеца в логистичния център предвид предаването й на „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД. Твърди се ищецът да е съдействал и с обезпечаване дейността на „Ф. Е.Ф.Л.“ ЕООД по изпълнение на договора като договорите с всички служители на ищеца с място на работа в логистична база Б., с. Мусачево били прекратени по взаимно съгласие на 13.06.2022 г., а веднага след прекратяването им бившите служители на ищеца сключили трудови договори с „Ф. Ф.Л.“ ЕООД. При условията на евентуалност, обусловена от установено основание за ангажиране отговорността му за претендираните вреди, ищецът прави възражение за прихващане на вземания на ответника в общ размер от 561398,16 лв., индивидуализирани по основание и размер с издадени от ответника фактури, със свои вземания в общ размер от 837178,85 лв., също индивидуализирани по основание и размер с издадени фактури.

Застъпва се и теза, че с приетата от ответника гаранция със срок до 24.01.2023 г. ответникът приел изпълнение на задължението по договора като оспорва да е договарян срок на покритие до 31.08.2023 г. Оспорва да е налице описаното неизпълнение в искане № MD2202710005/27.01.2022 г. като смята очертаното в декларацията неизпълнение за единствено меродавно. Смята, че не може да бъде сочено ново неизпълнение, а в декларацията следва да бъдат посочени всички обстоятелства, относими към предявеното право. Навежда и довод, че европалети са предмет на самостоятелно правоотношение спрямо договора за предоставяне на логистични услуги, поради което и оспорва да се 3 включва в покритието на издадената банкова гаранция. Евентуално твърди това вземане да е било погасено чрез извършено от ответника прихващане, позовавайки се на отразеното в представената от ответника фактура, съответно да е прихванато от страна на ищеца и огласено с размяна на насрещни счетоводни справки. При условията на евентуалност, обусловена от извод за неупражнено изявление за прихващане, се иска обективираното в допълнителната молба изявление да бъде счетено за възражение за прихващане.

„Обединена българска банка“ АД – трето лице помагач на страната на ищеца, сочи да има сключен Договор за банков кредит № 21F-001329/02.12.2021 г. с ищеца, съгласно който при покана от бенефициера (ответника в процеса) и при наличие на договорени условия банката заплаща сумата по издадената гаранция, с което формира незабавно изискуем кредит за ищеца в размера на платената сума. Сочи, че според договора банката не може да осъществя проверка за наличие на неизпълнение, а следва да плати въз основа на декларирано неизпълнение. Застъпва теза за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. П. от САК, поддържа иска. Смята за недоказано вземане за вреди, а евентуално, че такава отговорност не се покрива от издадената гаранция. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, а адв. Р. сочи, че оспорват възнаграждението понеже е в по-голям размер от платения на тях хонорар.

Наведени са доводи в писмени бележки и реплика.

Ответникът, представляван от адв. Х., застъпва теза за неоснователност на предявената претенция. Смята за доказани вреди, произтичащи от поведението на ищеца.

Претендират се разноски. Наведени са доводи в писмени бележки и дуплика.

Процесуалният представител на третото лице помагач – юрк. П., изразява становище за основателност на предявения иск, който смята и за доказан.

В писмените си бележки процесуалните представители на ответника поддържат довода си за преюдициарност на спора по т.д. № 98/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд. Относителното действие на евентуалното отменително решение изключва меродавността на даденото разрешение за настоящия спор. Попълването на масата на несъстоятелността, каквато възможност осигурява чл. 649 ал. 2 ТЗ, не поражда самостойно задължение за страна по оспорваната сделка, а правомощие за синдика да възстанови в масата неоправдано излезли от нея средства. Самостоятелно задължение за ответника не произтича и от наложения запор, а както отчитат и процесуалните представители на ответника, то е ограничено до забрана за ответника да плаща на своя кредитор. Затова и отговорността към масата на несъстоятелността произтича от спецификата на оспорваната сделка – единствено задължен към масата е получилият облагата. Предявените искове сочат на твърдение за неоправдано облагодетелстване, определящо като материалноправно 4 отговорно по осъдителния иск единствено лицето, получило съответната облага. Вземането е парично и би възникнало за масата на несъстоятелността. Като парично вземането е такова за стойност и не се погасява независимо дали длъжникът (какъвто би се явил ищецът като кредитор по запорираното вземане) се е възползвал от него, за да погаси свое задължение или е налично предвид наложения запор. При тези съображения съдът не намира необходимост да изчаква приключването на висящия спор, за да разреши повдигнатия в настоящия процес. Като обсъди по същество доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното: