Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1226 от 02.11.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
625/2026
Подписан
02.11.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петя Алексиева

Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева

Иванка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20261000500625 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 7750/18.12.2025 г., постановено по гр. д. № 5293/2025 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД е осъден да заплати на М. Ц. З., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 16.02.2024 г. за претърпени болки и страдания от влошеното здравословно състояние вследствие на ПТП, дължими по договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ауди“, рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на иска – 09.05.2025 г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на адв. Г. Й. Й., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 3 050 лв. – възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата. Последната е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сторените по делото разноски от 190 лв., както и да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1 200 лв., както и 600 лв. – възнаграждение за вещо лице. Ищцата е осъдена да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 800 лв., от които: 1 200 лв. – държавна такса и 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица от бюджета на съда.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ищцата М. Ц. З.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за 1 неимуществени вреди, който е значително занижен. Неправилно е приложен чл.52 ЗЗД, в резултат на което определеното обезщетение не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените немиуществени вреди. Съгласно съдебната практика на ВКС определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Счита, че решаващият съд не е взел предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, съгласно действащия към датата на настъпване на ПТП КЗ. Поддържа, че неправилно е определен моментът, от който се дължи законна лихва. Такава се дължи от 06.03.2024 г., а не от 09.05.2025 г. Въпреки проведеното извънсъдебно производство ответникът не е отправил предложение за заплащане на застрахователно обезщетение Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск и присъди лихва за забава, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД. В проведеното открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Счита, че определеното обезщетение с обжалваното решение е съобразено със съдебната практика. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 16.02.2024 г., около 16.00 ч., в гр. София, е настъпил пътен инцидент, в който като пешеходец е пострадала ищцата. За инцидента бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадало лице. Лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q 5“, рег. № ********, управляван от З. П. П., се движил по ул. „Св. Киприян“, с посока на движение от ул. „Малкия принц“ към ул.

„Околовръстен път“, когато на кръстовището, образувано с бул. „Ал.

Малинов“, при маневра „десен завой“, реализира ПТП с пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, по пешеходна пътека ищца. Към датата на ПТП за посочения автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, валидна от 10.09.2023 г. до 09.09.2024 г. След инцидента ищцата била транспортирана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София, където била настанена в Клиника по Ортопедия. След извършени изследвания на ищцата била поставена диагноза „счупване на лява подбедрица; счупване на лъчевата кост (радиус) на типично място“.

Проведено било оперативно лечение за кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Назначена й била медикаментозна терапия и антикуагулантна профилактика. Поставена й била гипсова имобилизация на ляв долен крайник със срок от 35 дни. Дадени й били указания да ходи с две помощни средства, без да натоварва оперирания крайник. Ищцата била изписана на 22.02.2024 г.

Изпитвала много силни болки в увредените крайници, била само на легло, неподвижна, на подлога. В болницата за нея са се грижили близките й, които 2 са я обслужвали и са й помагали да се храни, както и за всички останали елементарни битови дейности. Търпените изключително силни пречки са пречили на ищцата да спи. Преди инцидента била дейна за възрастта си жена, с адекватен начин на живот. Грижила се предимно сама за себе си. След инцидента за период от близо 2 месеца не е могла да се самообслужва, а за нея полагали грижи близките й. Почти цели ден прекарвала на легло, поради което се обездвижила, сковала се, изпитвала болки в цялото тяло. Оплаквала се от постоянно главоболие и световъртеж, сънливост и отпадналост, които били необичайни за нея. Възстановителният период бил тежък. Проведена била активна, но болезнена рехабилитация. След инцидента станала по – притеснителна. Имала понижено настроение, лесно се отказвала и била силно неуверена. Изпитвала завишено ниво на страх от пътната обстановка, притеснявала се да излиза навън сама. От получените травми се нарушил нормалния й социален живот и се създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности на ищцата. И понастоящем имала промени във физическата и психическа форма на ищцата. Изпитвала притеснения, че няма да се възстанови напълно, което я обезкуражавало. Отправила претенция до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение на 06.03.2024 г., но до завеждане на делото не било отправено предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която не е съобразила начина си на пресичане с наличието на приближаващ автомобил и внезапното навлизане на платното за движение, както и поради навлизането на платното за движение на забранителен сигнал на светофарната уредба. Счита, че не дължи законна лихва от 06.03.2024 г. Счита, е претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на лекия автомобил марка, както и депозираната претенция от ищцата на 06.03.2024 г. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, както и че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Твърди, че ищцата не е представила допълнително поисканите доказателства, за да се установи основателността на заявената претенция и да се определи обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-95, съставен от дежурен ПТП, СДВР, Отдел „Пътна полиция“, на 16.02.2024 . е настъпило на ПТП, около 16 ч., в гр. София, на бул.

„Ал. Малинов“ и ул. „Св. Киприян“ с участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел Q 5, рег. № ********, собственост на З. П. П., управляван от нея и пешеходеца М. Ц. З., която е пострадала и е откарана в УМБАЛ „Св.

Анна“ Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП е посочено, че лекият автомобил се е движил по ул. „Св. Киприян“ с посока на движение от ул. „Малкия принц“ към ул. „Околовръстен път“, като на кръстовището с бул.

3

„Ал. Малинов“, при маневра десен завой участва в ПТП с пресичащата пешеходка от дясно на ляво по посока на движението. В протокола е удостоверено, че за лекия автомобил е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна до 09.09.2024 г.

С молба вх. № 672/06.03.2024 г. ищцата е заявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея немиуществени вреди в размер на 60 000 лв. С молба от 09.10.2024 г. ищцата е представила протокол за ПТП, скица, фотоалбум и съдебно - меицинска експертиза, изготвена в досъдебното производство.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.08.2025 г. по ДП № 11049/2024 г. по описа на С „РТП“- О „Разследване“ $ СДВР, пр. пр. № 3744/2024 г. по описа на СРП, на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК, във връзка с изявление на пострадалата, че желае да се прекрати наказателното производство, горепосоченото наказателно производство, водено във връзка с процесния инцидент, е прекратено.

От заключението на вещото лице инж. Д. Х. по изслушаната пред СГС авто - техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 16.02.2024 г., около 16.00 ч., в гр. София, кв. „Младост“, по ул.

„Св. Киприян“, с посока от ул. „Проф. д-р Васил Златарски“ към бул. „Ал.

Малинов“ се движил лек автомобил марка „Ауди“, модел Q 5, рег. № ********, управляван от З. П. П.. Когато лекият автомобил достига кръстовището на ул. „Ал. Малинов“ за него свети червен забранителен сигнал на светофарната уредба и спира преди стоп линията. След като светва зелен разрешителен сигнал лекият автомобил потегля с ускорение от 1 м./сек. В същото време по пешеходната пътека през платното за движение на бул. „Ал.

Малинов“, намираща се отдясно и отпред спрямо лекия автомобил пресичаща пешеходка М. З., чиято скорост е 3, 28 км/ч., с бавен ход, съответстващ на възрастта й (65 г.). посоката й на движение е от изхода на ул. „Св. Киприян“ към входа на ул. „Филип Аврамов“. Вещото лице приема, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да види пешеходеца в цял ръст още преди па потегли и да го пропусне. Когато решил да намали скоростта и да пропусне пешеходеца скоростта на управление на автомобила е 14, 32 км/ч.

Отстоянието на автомобила до мястото на удара е 5, 44 м., което се изминава за 1, 32 сек. Пешеходецът се намира на 1, 20 м. от мястото на удара. Лекият автомобил не е успял да спре преди мястото на удара. Ако водачът на автомобила беше задействал спирачната уредба с максимална интензивност, в мига на пълно спиране на лекия автомобил между него и пешеходеца би имало разстояние от 0, 11 м. и удар не би настъпил. Когато лекият автомобил е изчаквал преди стоп - линията водачът е имал пряка видимост към пешеходката. Водачът е имал възможност да наблюдава пешеходката през цялото време и е имал възможност да предприеме спиране във всеки един момент, за да я пропусне и така да предотврати настъпване на ПТП. През цялото време лекият автомобил се е намирал зад пешеходеца, който е нямал възможност да го види и да предотврати настъпването на ПТП.