Решение № 3462 от 03.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3462 гр. Пловдив, 03.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330118183 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. К. М., ЕГН ********** против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № *********/19.12.2016 г., с предоставена сума в размер на 10 000 лева, договорена такса за разглеждане на кредита от 300 лева и застрахователна премия в размер на 555.21 лева месечно. Бил договорен годишен процент 6.99 %, а ГПР бил 8.77 %, като общо дължимата сума по кредита била в размер на 12 486.07 лева, която следвало да бъде върната с погасяването на 48 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 260.13 лева, като последната била в размер на 259.96 лева, за периода от 14.01.2017 г. до 14.12.2020 г. Твърди, че общо платената сума от ищцата по договора е в размер на 10 999 лева.

Твърди се, че сключеният между страните договор бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като посочва, че размерът на текстовата част на погасителния план е по-малък от „12“, като сочи, че погасителният план е неразделна част от договора.

Поради недействителност на договора, получените суми над главницата били получени без правно основание.

Моли се за присъждане на 999 лева – недължимо платена сума по договор за потребителски паричен кредит № *********/19.12.2016 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна.

Твърди, че изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК са спазени и договорът е валиден.

Шрифтът бил с размер „12“, генериран от системата на ответника. Твърди, че ищцата е 1 имала реална възможност да се запознае с договора и съществените му елементи, както и, че същата е изпълнявала задълженията си по сключения договор, съгласно погасителния план, което изключвало възможността ищцата да не е разбрала предмета и естеството на договора, както и да е била в невъзможност визуално да възприеме и разбере съдържанието на погасителния план.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Излага съображения за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 Задв., поради което моли, такова да не се присъжда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *********/19.12.2016 г., с предоставена парична сума от 10 000 лева, която е била усвоена /виж Определение по чл. 140 ГПК №2344/03.03.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно съдът приема, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********/19.12.2016 г., по който на ищеца е предоставена сумата от 10 000 лева, която е била усвоена. Със същия договор е уговорена договорна лихва – плаваща, с годишен лихвен процент (ГЛП) – 6.99 %, пазарен лихвен индекс 0.14 % (тримесечен Софибор), фиксирана надбавка: 6.85 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 8.77 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 48 месечни погасителни вноски, в размер 260.13 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 12 486.07 лева, с включена такса за разглеждане на кредит в размер на 300 лева, както и еднократна застраховка към кредита със застрахователна премия в размер на 555.21 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

По делото е приета съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че процесният договор е отпечатан с шрифт от типа на „Хебър“ (HebarDoubleCondensedCYR) и размери от 9.7 до 11 pt (пойнта). Погасителният план към него е отпечатан със същия шрифт с размер 9.7 pt (пойнта). Преференциалните условия по договора за кредит са отпечатани със същия шрифт и размер от 11.2 pt (пойнта), а искането за рефинансиране на съществуващ 2 дълг е с размер от 9.7 pt (пойнта). Предвид поставените задачи, вещото лице прави измервания на използвания шрифт и в други мерни единици „Труше“ (Truchet) и „Рiса“, съгласно които размерът на шрифта по договора е 19.3617 Труше, на погасителния план 19.3085 Труше, на преференциални условия по договора за кредит – 22.3404 Труше, а на искането за рефинансиране на съществуващ дълг – 19.4148 Труше. Съгласно изследването на вещото лице мерната единица Труше се равнява на 1/144 от инча или 0.188 мм. и е използвана през ХVІІ век, като е най-старата използвана мерна единица за измерване на размерите на символите при печатане, а наименованието „Рiса“ се използва в типографията като е равна на 12 pt или 1/6 от инча или 4.2324 мм. Вещото лице установява още, че в типографията, след навлизането на компютъризацията се осъществява значителна промяна на технологиите на изграждане на шрифтове, като се проектират шрифтове, които се отдалечават от геометричните ограничения на предходната технология (чрез т.нар. клишета (печати). В открито съдебно заседание, проведено на 04.07.2024 г., вещото лице сочи, че в съвременните компютърни шрифтове се е наложило ползването на измервателната единица пойнт (pt). Вещото лице установява още, че в софтуерната система за управление на документооборота всички полета на договора (променящи се и непроменящи се) на ответното дружество, е зададен шрифт „Хебър“ с шрифт 12 pt (пойнта), като системата няма възможност за промяна на типа и размера на шрифта от потребител. В открито съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си, като обяснява, че е възможно при отпечатването на документа да се получат различия, като това може да се дължи на различни фактори.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от 12. От приетата съдебно – техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, се установява, че това изискване не е било спазено, като големината на шрифта на сключения договор, погасителният план към него, преференциалните условия по договора за кредит и искането за рефинансиране на съществуващ дълг, е от 9.7 до 11.2 pt (пойнта).

Не може да се възприеме становището на ответника за използване на други мерни единици „Труше“ и/или „Рiса“. Действително, правната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК не уточнява мерната единица на величината „12“. Поради това, предвид целта на правната норма– да уреди формата на текстовото съдържание на документи и наложилата се в съвременността цифрова обработка, тя следва да бъде тълкувана в смисъл, че препраща към текстообработващата програма, която е използвана за написване на договора (определение № 50706 от 04.10.2022 г. по гр. дело № 581 по описа на ВКС, IV г. о., за 2022 г.). В настоящия случай, от заключението се установява, че при дигиталното обработване на документи се използва мерната единица pt (пойнт), с която работи и програмата на ответника. Ето защо, тя следва да бъде използвана като критерии за отговор на въпроса дали договорът отговаря на заложеното в закона изискване.

До промяна в горните изводи не може да доведе обстоятелството, че в електронната програма всички полета на договора са с размер 12 pt (пойнта). Вещото лице изрично посочва, че е възможно да се получат разлики в размерите на шрифта при отпечатването на текста, заради драйверите на принтера или принтерът да има допълнителни защитни полета, чисто технологично, за да придвижва листите и други. В тази хипотеза меродавен е размерът на шрифта на договора във формата, в която е сключен между страните. Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма и предмет на проверка е текстът върху самия оригинален документ, който не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Електронният вариант на договора, дори да се приеме, че именно той е послужил за изготвянето на процесния (за което няма доказателства) е без правно значение, защото представлява един предварителен етап от взаимоотношенията между страните. В този смисъл Решение № 50084 от 09.01.2024 на ВКС по т. д. № 875/2022 г., I т. о. Освен това, потребителят няма достъп до електронната програма на ответника, нито до електронния му вариант. Именно предоставеният хартиен носител /чл.5, ал. 4 ЗПК/, 3 трябва да отговаря на изискванията на закона - всички елементи на договора да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по –малък от 12. Те не са изпълнени, което води до недействителност на договора. Без значение е и дали потребителят го е разбрал, изпълнявал ли е задълженията си или не – законът е нарушен, а последиците от това са ясно регламентирани – в този смисъл Решение № 705/13.12.2021 г. по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.

Само изложеното е достатъчно, за да се приеме недействителността на договора.

Налице са обаче и други нарушения.

Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е плаващ – 6.99 %.

Самата разпоредба в ОУ – чл. 6, ал. 1 е абсолютно неясно формулирана, при което нито става ясно какви са условията за прилагането му, нито как се изчислява тази плаваща лихва, нито на какъв размер принципно ще възлиза за периода на договора.

Няма уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент, не става ясно и как е разпределян той във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Липсва посочване и на размера на уговорената лихва.

Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на плаващия лихвен процент, което поставя потребителя в подчинено положение, тъй като изчисляването му би изисквало тълкуване на клаузи, а и специални знания. Предвид изложеното, съдът приема, че е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.

На следващо място, не са спазени изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.